Решение № 581 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7372/2020 г.

Решение № 581 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7372/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Агенция "Митници", чрез старши юрисконсулт Шулева срещу решение № 314 от 26.02.2020 г., постановено по адм. дело № 97/2020 г. по описа на Административен съд – Варна с доводи за неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна му, като бъде постановено ново решение, с което да бъде отхвърлен иска като неоснователен и недоказан. Претендира юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Ответната страна – "Милки Груп Био" ЕАД, чрез процесуален представител Желязкова в съдебно заседание изразява становище за неоснователност по касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Варна е осъдил Агенция "Митници" да заплати на "Милки Груп Био" ЕАД, сумата от 720 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение по НАХД № 2763/2019 г. по описа на Районен съд – Варна и КАНД № 2467/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, в резултат на отмяната на Наказателно постановление № 358/2018/2019 на заместник-директора на Териториална дирекция "Северна морска" в Агенция "Митници", на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 10.12.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, както и разноски по делото в размер на 385 лева. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Наказателно постановление № 358/2018/2019 от 15.05.2019 г. на заместник-директора на Териториална дирекция "Северна морска" в Агенция "Митници" на ищцовото дружество е наложена имуществена санкция в размер на 793, 92 лева за нарушение по чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 1, от Закона за митниците. Същото е обжалвано и с Решение № 1495 от 22.07.2019 г., постановено по НАХД № 2763/2019 г. по описа на Районен съд - Варна е отменено. Съдебният акт е обжалван и с Решение № 2256 от 22.11.2019 г., постановено по КАНД № 2467/2019 г. по описа на Административен съд Варна е оставено в сила. От доказателствата по делото е установено, че в производството по оспорване на НП, дружеството е заплатило на адв. С. Желязкова сумата от общо 720 лева (по 360 лева за всяка инстанция), съгласно представени договори за правна помощ. С оглед на установените факти съдът е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника по отношение на претендираните имуществени вреди. При обсъждане на размера на дължимото обезщетение съдът се е съобразил с материалния интерес по делото, както и с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и го е определил за справедлив като е отхвърлил възражението за прекомерност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за спора доказателства и е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция за претърпените имуществени вреди в посочения от съда размер. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Първоинстанционното решение е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на установената фактическа обстановка от съда е изведен единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер. В настоящия случай е доказано от ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство, приключило с отмяна на акта. В производството, развило се пред Районен съд – Варна и Административен съд – Варна е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и доказващ реалното заплащане на договорените суми, подлежащи на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Претендираните вреди, доказани по размер, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност – чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор и с оглед приложението на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от специалния закон – ЗОДОВ – претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна и не следва да бъде уважена. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв. съгласно представения ДПЗС от 7.12.2020 г. и представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,