Решение № 2905 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9633/2018 г.

Решение № 2905 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9633/2018 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" /ИА "ВКВПД"/ против решение № 3662/1.06.2018 г., постановено по адм. дело № 2380/2018 година на Административен съд София - град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответникът - Л. Горанова от [населено място], чрез пълномощника оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение е отменена заповед № ЧР-11-103/13.02.2018 година на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "ВКВПД", с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради получена възможно най-ниска оценка при атестиране е прекратено служебното правоотношение на Л. Горанова за длъжността "финансов контрольор", в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", считано от 14.02.2018 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентния орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, а направените въз основа на нея правни изводи са правилни и обосновани. Безспорно е по делото, че до прекратяване на служебното си правоотношение Л. Горанова е заемала длъжността "финансов контрольор", в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело". За периода 1.01.2017 - 31.12.2017 г. служителката е била атестирана по реда на НУРОИСДА. По делото е приложен работен план съгласуван с оценяващия ръководител (лист 15 от делото), на 19.07.2017 г. е проведена междинна среща между оценяващия ръководител и оценявания (лист 17 от делото), на 29.01.2018 г. е проведена заключителна среща (лист 19 от делото). Попълнен е съответният раздел за обща оценка. Поставена е обща оценка на изпълнение за периода 5 - неприемливо изпълнение. Формулярът е подписан от жалбоподателя на 29.01.2018 г., като в графата "коментар на оценявания" е записано, че не е съгласна с поставената оценка и мотивите към нея. На 2.02.2018 г. Горанова е депозирала възражение относно поставената й оценка (лист 21 от делото). Общата оценка - 5 неприемливо изпълнение е потвърдена от контролиращия ръководител. С процесната заповед № ЧР-11-103/13.02.2018 година служебното правоотношение на Горанова е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл във връзка с чл. 108 от ЗДСл поради получена най-ниска обща оценка при атестиране. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 5 от ЗДСл държавният служител се оценява ежегодно за изпълнението на длъжността въз основа на постигането на предварително съгласувани цели и показаните компетентности. Оценяването се извършва на три етапа, като съдържанието на същите, както изготвянето и целите на работния план и общата оценка са регламентирани с разпоредбите на чл. 9 - 11 от НУРОИСДА. Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия ръководител безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец (чл. 16, ал. 1, чл. 18, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от НУРОИСДА). В случая в нарушение на цитираните по-горе разпоредби от наредбата представеният формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността, независимо че формално регистрираното съобразяване с всички етапи от процедурата, не отразява общото изпълнение на работния план и компетентностите на служителя за оценявания период. В противоречие с нормата на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от НУРОИСДА в работния план са възпроизведени задълженията на служителката по длъжностна характеристика (т. 1 - т. 4 от работния план възпроизвеждат общи задължения на жалбоподателката по длъжностната характеристика), а не конкретни, постижими и измерими по обем, качество и срокове цели. Правилно АССГ е приел, че отразените в индивидуалния работен план на Горанова цели са общо 4, но на практика това са част от основните задължения на служителката, определени в длъжностната характеристика на заеманата от нея длъжност и те не представляват конкретни цели, които могат да бъдат измерими по обем, качество и срокове. Оценяването на изпълнението, съгл. разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от НУРОИСДА включва следните етапи - изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план в началото на периода, провеждане на междинна среща и на заключителна такава и определяне на годишна оценка за изпълнението на длъжността, като за да се приеме, че изпълнението е неприемливо, оценяваният следва едновременно да не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя и да е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложение № 1 (чл. 16, т. 5 от НУРОИСДА). Междинна среща по начина и със съдържанието, предвидено в наредбата всъщност не е проведена - не е направен преглед на изпълнението на длъжността на оценявания относно реализирането на целите, определени в работния план и изпълнението на задълженията от длъжностната характеристика, не са посочени и конкретни действия за подобряване изпълнението на длъжностните задължения от страна на служителя. Този извод се налага от формуляра за оценка, в който в графата коментар на оценяващия ръководител при провеждането на междинна среща е посочено, че оценяваният служител изпълнява заложените в работния план цели и задачи отговорно и в срок; познава и правилно прилага законодателството в областта, в която в работи; работи точно, аргументира убедително позицията си и предлага ефективни решения на възникнали проблеми, като липсват препоръки за изпълнение на длъжностните задължения на служителя. Констатираните и посочени по-горе нарушения при съставянето на работния план се отразяват и върху показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА, първият от които е степента на постигане на целите в работния план, а вторият - показаните компетентности. Правилен е и изводът на съда, че в нарушение на чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА оценката на изпълнението не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, а е заменена с декларативни изводи за това, че "системно неспазване на чл. 17, ал. 1 и чл. 16, ал. 5 от Вътрешните правила за осъществяване на предварителен вътрешен контрол в ИА "ВКВПД""; "нарушение на т. 7. 1 от длъжностната характеристика - за качествено и в срок изпълнение на поставените задачи"; "системно нарушение на т. 1.4.3 и т. 1. 6 от Кодекс на етичното поведение на военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия" и др. Тази формулировка е лишена от конкретика относно неизпълнението или лошото изпълнение на задълженията от страна на жалбоподателката. Описаните във формуляра нарушения на жалбоподателката, свързани с излизане извън правомощията й предвидени в длъжностната й характеристика и Вътрешните правила за осъществяване на предварителен вътрешен контрол и в нарушение на приложимата законова уредба, не засягат цялостната дейност и компетентности на служителката, поради което не следва да се отчитат при общата годишна оценка за изпълнение, а биха могли да обосноват евентуалното възникване на дисциплинарна отговорност. В противоречие с първия период от оценяването на държавния служител, в заключителната среща са направени коментари за неприемливо изпълнение на служебните му задължения, без да е обвързана степента на това неизпълнение с липсата на отразеното неизпълнение през първата половина от едногодишния период на оценяването. Това противоречие води до липса на мотиви за оценката по чл. 18, ал. 1 от Наредбата и поради това направените коментари не са конкретни и основаващи се на надлежно установени факти, в който случай би могло да се обоснове преценка за неприемливо изпълнение на работата под нивото на изискванията на длъжността. Посочените нарушения на изискванията на чл. 14, ал. 1 и чл. 18 от НУРОИСДА са съществени, тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл не отразява безпристрастно и компетентно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства - същата не отразява изпълнението на целите и задачите, както и демонстрираните от служителя професионални компетентности за периода на оценяване. Така постановена оспорената заповед е в противоречие и с целта на закона - годишната оценката на изпълнението на длъжността да се извършва безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, като годишната оценка на изпълнението на длъжността се мотивира писмено. По изложените съображения правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че оценяващият ръководител не е оформил надлежно атестационния формуляр при атестирането на държавния служител. При липсата на доказателства, че нормативноустановената процедура за атестация на държавните служители е спазена, изготвената по надлежния ред оценка не може да бъде материалноправното основание за постановяване на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение, поради получената възможно най-ниска обща оценка при атестиране, с оглед на което като е отменил оспорената заповед на това основание съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответната страна не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат в нейна полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение