Решение № 6324 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9314/2008 г.

Решение № 6324 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9314/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Кирил Павлов Моллов против решение по адм. д. № 4418/2007 г. по описа на АС - София-град. Жалбоподателят твърди, че решението е нищожно и неправилно като необосновано и незаконосъобразно. Няма наведени конкретни доводи с касационната жалба. Такива се развиват с молба представена в съдебно заседание от 23.04.2009 г., като за първи път с молбата се навеждат и доводи за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. В същото съдебно заседание са представени и писмени доказателства. Наведен е довод, че заповедта не съответства на изискването на чл. 46, т. 3 от ЗОС. Ответната страна кметът на Столична община - Район "Красно село" не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото заповедта е издадена в хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗОС. На жалбоподателя е предоставено друго общинско жилище, но същият не се възползвал. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е по жалбата на касационния жалбоподател против Заповед № РД-2400/ 136 от 16.03.2007 г. на Кмета на Столична Община - Район "Красно село", с която отменена заповед за настаняване № ЖН-04-11/14.04.2004 г. и е прекратен договор за наем от 16.04.2004 г. с Кирил Павлов Моллов, Красимира Георгиева Моллова и Павлина Кирилова Моллова за общинско жилище - къща на ул. "Природа" № 7. Особеното в случая е, че по делото е приложено определение от 21.09.2007 г. по адм. д. № 2378/2007 г. по описа на АС София град, с което е извършено разделяне на съдебното производство по жалба срещу три заповеди: заповед № РД-2400-195/8.05.2007 г. на Кмета на район "Красно село", срещу заповед № РД-2400-136/16.03.2007 г. и Заповед № РД-2400211/23.05.2007 г. След разделянето обаче жалбата не е приложена и делото е движено без жалба и без да има яснота относно датата на подаване на същата и направените с нея доводи за незаконосъобразност. Едва в последното съдебно заседание от 18.03.2007 г. пълномощникът на жалбоподателя е представил "молба" от 17.07.2007 г., която има характер на жалба срещу трите посочени по-горе заповеди, без да има входящ номер на жалбата и каквито и да било друго отбелязвания за постъпване на същата преди тази дата. С решението съдът е приел, че е сезиран с тази жалба и тъй като няма данни представени от ответната страна за момента на връчване на заповед № РД-2400/ 136 от 16.03.2007 г. на Кмета на Столична Община -Район"Красно село", жалбата е разгледана като допустима. Така проведеното производство сочи за нарушения на процесуалните правила, но в касационната жалба няма наведен довод в тази насока. Развитите в съдебното заседание оплаквания за процесуални нарушения от съда не следва да се обсъждат, защото са наведени извън срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че заповедта, с която се отменя настанителна заповед № ЖН-04-11/ 14.04.2004 г. и на основание чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗОС се прекратява наемно правоотношение, е законосъобразна. Няма никакви правни изводи защо съдът приема, че отменянето на настанителна заповед е законосъобразно. Относно прекратяването на наемното правоотношение е прието, че къщата, в която е настанен жалбоподателя със семейството се засяга от ново строителство и следователно установените обстоятелства попадат в хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗОС. Решението е постановено при нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Не следва да се обсъждат представените от процесуалния представител на касационния жалбоподател пред касационната инстанция и в открито съдебно заседание писмени доказателства, защото предвид чл. 213 от АПК същите следва да се приложат към жалбата, т. е. трябва също да са представени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, като писмените доказателства са допустими предвид чл. 219 от АПК, но само ако са свързани с наведени касационни основания. Такива обаче конкретни касационния основания в жалбата липсват. Предвид обаче чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция е длъжна служебно да провери съответствието на решението с материалния закон. Съгласно чл. 46, т. 2 от ЗОС наемните правоотношения се прекратяват поради извършване на ново строителство, надстрояване или пристрояване, основен ремонт или реконструкция, когато се засягат обитавани помещения. В случая е установено, че общински имот къща на ул. "Природа" № 7 се засягат от ново строителство. Но съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗОС при прекратяване на наемното правоотношение на основание ал. 1, т. 2 към заповедта по ал. 2 се прилага настанителна заповед за друго общинско жилище, ако наемателят отговаря на условията за настаняване. Тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК за установяване на фактическите основания, посочени в административния акт е на административния орган. Същият не е представил такава нова настанителна заповед, нито има развити мотиви дали наемателят отговаря или не отговаря на условията за настаняване. Това е нарушение на изискванията на закона за законосъобразно прекратяване на наемните правоотношения по чл. 46, т. 2 от ЗОС, поради което издадената заповед следва да бъде отменена. Незаконосъобразно е заповедта и в частта, с която е отменена настанителна заповед от 2004 г., която има характер на индивидуален административен акт. Влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен съд - от органа, който го е издал, при лимитативно изброени хипотези на чл. 99 от АПК, по инициатива на административния орган или по предложение на съответния прокурор или омбудсман в в сроковете на чл. 102 от АПК, като във всички случаи не може да стане извън едногодишния срок. Същите срокове са уредени в чл. 32, ал. 3 от ЗАП (отм.). Като е отменил заповед извън тези срокове и без мотиви, административният орган е издал и в тази част незаконосъобразен административен акт. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение