Решение № 13459 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6566/2016 г.

Решение № 13459 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6566/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е образувано по жалба на "ТАМПА ТРЕЙД" ЕООД, ЕИК *********, срещу Решение № 636 от 05.04.2016 г., постановено по адм. дело № 1124/2015 г. от Административен съд Б. с доводи за недопустимост, алтернативно - за неправилност на обжалвания съдебен акт. Иска се обезсилването му или неговата отмяна. Ответната страна - Националната агенция за приходите не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Счита, че постановеното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено., тъй като от една страна отговорността за разноски е субсидиарна и е обусловена от изхода на материалноправния спор, поради което за нея е неприложима разпоредбата на чл. 176, ал. 1 АПК, на която се основава обжалваното решение. Изменение на решението в частта за разноските, когато съдът е пропуснал да се произнесе, следва да стане по реда на чл. 248 ГПК, субсидиарно приложим според препращащата разпоредба на чл. 144 АПК. От друга страна, и двете разпоредби предвиждат месечен срок за постановяване на допълнителното решение. Срокът се брои от датата на постановяване на първоначалния акт. Определението, прието от съда, че е непълно е произнесено на 15.12.2015 г., а допълнителното решение е постановено на 05.04.2016 г., т. е. след изтичане на преклузивния месечен срок. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Производството пред АС Б. е образувано по искова молба на "ТАМПА ТРЕЙД" ЕООД, ЕИК ********* срещу Националната агенция за приходите, с която търговското дружество претендира обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, настъпили вследствие отменени, като незаконосъобразни, ревизионни актове и постановления за налагане на обезпечителни мерки, чиито общ размер определя на 4 439 797 лева, както и дължимата върху тази сума лихва в размер на 1 181 840 лева, изчислена от датата на издаване на актовете до 24.01.2015 г., както и законната лихва върху обезщетението от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите. С Определение № 2480 от 15.12.2015 г. решаващият съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото на осн. чл. 130 ГПК вр. § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Така постановения съдебен акт е бил обжалван пред ВАС, който с Определение № 1377 от 09.02.2016 г., постановено по адм. дело № 1204/2016 г. е приел частната жалба за неоснователна и е оставил в сила Определение № 2480 от 15.12.2015 г., постановено по адм. дело № 1124/2015 г. от АС Б. С Определение № 285 от 15.02.2016 г. АС Б. по своя инициатива, служебно, е констатирал че не се е произнесъл по искането за присъждане на понесените по делото разноски, направено от ответника по иска и на осн. чл. 176, ал. 1 АПК вр. чл. 78 ГПК и чл. 144 АПК е насрочил открито съдебно заседание на 29.03.2016 г., за което е призовал страните. С обжалваното Решение № 636 от 05.04.2016 г., постановено в производство по реда на чл. 176, ал. 1 АПК, съдът е осъдил "ТАМПА ТРЕЙД" ЕООД да заплати на НАП сумата от 26 454.91 лева, представляваща разноски по делото. Решението е недопустимо. Институтът на "допълнителното съдебно решение" е въведен в Административнопроцесуалния кодекс чрез нормата на чл. 176, съгласно която когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Непълнотата на съдебното решение означава, че съдът не е изчерпал предмета на делото и след постановяване на решението му част от спора остава висящ. Постановяването на допълнителното решение може да стане както по инициатива както на страната, така и служебно от съда в преклузивен едномесечен срок от обявяването на решението (за съда) или от съобщаването (на страната). В гражданския процес допълване на решението може да стане по реда на чл. 250 ГПК, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната по нейна молба, депозирана в едномесечен срок от връчване на решението или от влизането му в сила. Отделно от това, в срока на обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските, съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, след като уведоми насрещната страна за искането и й предостави възможност за отговор. Разликата се състои в това, че непълнотата на съдебното решение в административния процес може да бъде отстранена и по служебна инициатива на съда, докато допълването на решението в гражданския процес може да стане само и единствено по инициатива на страната. В случая пред административния съд се е развило исково производство по реда на чл. 203 и сл. АПК. С исковата молба е направено искане за присъждане на понесените от ицеца разноски по делото и дължимите такси. С определение на съда е върната исковата молба без съдът да се е произнесъл по съществото на правния спор. Тъй като правилата на исковото производство развиващо се по реда на чл. 203 и сл. АПК не са уредени от законодателя в пълнота, за неуредените въпроси съдилищата прилагат правилата на гражданския процес. З. допълване или изменение на решението в частта му за разноските следва да стане по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, по молба на страната, претендираща присъждането им по делото, в закрито заседание и след като на насрещната страна е дадена възможност за отговор. След като съдът служебно, по своя инициатива, се е сезирал без да е налице молба на претендиращата разноските страна, то той е провел недопустимо производство и е постановил недопустимо решение, което ще следва да бъде обезсилено. При така изложените съображения не е необходимо да бъдат обсъждани останалите доводи на касатора по същество. Водим от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 3, предл. 1 и чл. 223 АПК Върховният административен съд