Решение № 11931 от 21.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2934/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности - София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП чрез юриск. М. Иванова против решение 1196/18.11.2021 г., постановено по адм. дело 827/2021 г. по описа на Административен съд София - област, с което е отменена заповедта му за налагане на принудителна административна мярка ФК-С1125-0040237/28.06.2021 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател възразява срещу изводите на съда относно липсата на мотиви в заповедта по отношение на срока на мярката. В тази връзка се твърди, че срокът на мярката е определен въз основа на конкретни факти, като са съобразени особеностите на констатираното нарушение. Касаторът излага и аргументи, че в случая е налице защитим държавен интерес от категорията на визираните в чл. 60 АПК. Подробни аргументи в подкрепа на оплакванията са изложени в жалбата с искане за отмяна на решението и потвърждаване на оспорената заповед. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаглаждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.Ответникът по касационната жалба БС 1-11 ЕООД - гр. Ботевград, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С1125-0040237/28.06.2021 г. на началник отдел Оперативни дейности гр. София, с която на БС 1-11 ЕООД е наложено запечатване на търговски обект - закуски, находящ се в гр. Ботевград, [улица], стопанисван от търговеца за срок от 14 дни за нарушение по чл. 186, ал.1, т. 1, б. а ЗДДС - неспазване на реда и начина за регистриране на продажбите в търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка за продажба извършена на 14.05.2021 г. при контрола покупка на 1 бр. минерална вода на стойност 0,60 лв.За да отмени наложената на БС 1-11 ЕООД принудителна административна мярка /ПАМ/ първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, но в противоречие с административнопроизводствените правила, целта на закона и при нарушаване на принципите за съразмерност и истинност по чл. 6, ал. 2 и чл. 7, ал. 1 АПК.Съдът е обосновал извод си за незаконосъобразност на мярката поради недостатъчно мотивиране в частта относно определянето на продължителността на срока, за който тя се налага, като в решението е налице позоваване на Тълкувателно решение 4/22.04.2004 г. по тълк. дело ТР 4/2002 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС и е прието, че в условията на оперативна самостоятелност административният орган следва да изложи мотиви относно продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се забранява достъпът до него, което в конкретния случай не е сторено. В тази връзка приема, че изложените в оспорената заповед мотиви са бланкетни, общи и неясно формулирани и не могат да бъдат обвързани с вида на констатираното нарушение, за което е наложена ПАМ. На следващо място съдът посочва, че в акта не са коментирани констатациите за разминаване между отчетената касова наличност в обекта и фактическата наличност, с оглед установеното обстоятелство в хода на проверката, че фактическата наличност не съответства на отчетната касова наличност от работещото в обекта фискално устройство. Изцяло бланкетно според състава е и изложеното от органа, че определеният срок осигурява необходимото време за създаване на организация за преустановяване на лошите практики в обекта и за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца, като изложените от органа мотиви за определяне на конкретната продължителност на мярката, освен че са пределно общи, не съответстват на конкретния случай.С оглед изложеното съдът обосновава извод, че административният орган е допуснал както нарушение на изискванията по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за мотивиране на издадената заповед за налагане на ПАМ, така и на един от основните принципи на административния процес принципът на истинност по чл. 7, ал. 1 АПК, който изисква административните актове да се основават на действителните факти от значение за случая.В заключение съдът е обосновал извод, че наложената ПАМ противоречи на целта на закона, което е нарушение по чл. 146, т. 5 АПК, като срокът, за който е наложена процесната ПАМ, е явно несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава при конкретните обстоятелства по делото.Решението е правилно постановено.В обжалването решение правилно е прието, че извършеното нарушение е безспорно установено по делото, като в тази връзка съдът правилно е възприел фактите и обстоятелства, от които е направен извод за процесното нарушение - неиздаване на фискален касов бон, което е основание по чл. 186, ал.1, т.1, б. "а" ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка. Неизпълнението на задълженото лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. при извършена контролна покупка от органите по приходите на 1 бр. минерална вода на стойност 0,60 лв. представлява нарушение на чл. 25, ал. 1 от посочената Наредба.Спорът в случая се концентрира върху законосъобразността на определения при упражняване на оперативна самостоятелност от органа по приходите срок на запечатване на търговския обект и забраната за достъпа до него. Следва да се споделят изводите на първостепенния съд относно липсата на конкретни фактически основания за налагането на 14 дневен срок на продължителност на мярката. При налагането на ПАМ административният орган действа при обвързана компетентност, като не разполага с право на преценка дали да наложи мярката или не и когато е установено нарушение на реда за отчитане на продажбите по чл. 186, ал. 1 ЗДДС е длъжен да издаде заповед за налагане на ПАМ. С възможност за преценка органът разполага единствено по отношение на определянето на продължителността на мярката. Този срок следва да е съобразен с тежестта на конкретното извършено нарушение и с целите по чл. 22 ЗАНН. Безспорно в условията на обвързана компетентност и при наличието на тази фактическа установеност приходният орган е длъжен да наложи ПАМ, но е задължен и да изложи конкретни мотиви относно това кое налага срок на мярката близък до средния от 14 дни, като се има предвид, че законодателят е определил максимален срок 30 дни. Това задължение произтича първо от изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката да се налага въз основа на мотивирана заповед и второ от принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, който задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин и справедливо, като актът и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Относно срока на мярката в оспорената заповед са обективирани общи и бланкетни мотиви, които не отразяват тежестта на нарушението с оглед продължителността на срока, за който мярката се налага, което от своя страна препятства извършването на преценката относно законосъобразността на определения 14 дневен срок и съответствието му с целта на закона. В акта липсват данни относно местонахождение на обекта, клиентопотока, потребността на предлаганите стоки, начина на организиране на търговската дейност или факти, относими към конкретното нарушение и търговеца. Изложените в заповедта мотиви относно срока са стандартните общи мотиви, но те не представляват мотиви относно продължителността на срока на мярката. В заповедта липсват данни какъв дневен оборот има процесния търговски обект, което също е относимо към определяне срока на мярката. Така изложените мотиви могат да бъдат отнесени към който и да е подобен на процесния акт, тъй като същите са бланкетни и в тях липсва индивидуализация във връзка със спецификите на конкретния случай. При определянето на срока е необходимо да се излагат конкретни факти и обстоятелства, относими към съответния случай, поради което административният орган е длъжен след посочването им, да извърши съответната преценка за срока, като достатъчно я мотивира при спазване на принципа на съразмерност съгласно чл. 6, ал. 2 АПК. Неотносимо е и позоваването от страна на касатора на констатираното от страна на органите по приходите второ нарушение в хода на извършената проверка, състоящо се в наличието на разлика между фактическата и касовата наличност на сумите, налични във ФУ. Противно на изложеното в касационната жалба, в изготвения протокол от проверката със сер. АА 0040237/14.05.2021 г. липсва такова установяване, напротив, налице е отразяването на факта, че не е установена разлика между разчетената по данни от ФУ касова наличност и фактическата наличност на паричните средства. Обстоятелството, че за това нарушение е съставен АУАН отново е ирелевантно към настоящия спор от една страна, тъй като съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, както и изпълнението на наложената административна санкция, не са част от материалноправните предпоставки за прилагане на мярката по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, а от друга страна, както основателно сочи и касатора, за такъв вид нарушение липсва законова регламентация за налагането на ПАМ.С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а при постановяване на обжалваното решение не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения, поради което същото като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.Предвид изхода на делото на касатора не се дължат разноски въпреки заявената претенция. Разноски не се дължат и на ответника по касация, тъй като такива не са претендирани, а и няма данни да са направени за настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделениеРЕШИ:ОСТАВЯ В СИЛА решение 1196/18.11.2021 г., постановено по адм. дело 827/2021 г. по описа на Административен съд София област.Решението е окончателно. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности - София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП чрез юриск. М. Иванова против решение 1196/18.11.2021 г., постановено по адм. дело 827/2021 г. по описа на Административен съд София - област, с което е отменена заповедта му за налагане на принудителна административна мярка ФК-С1125-0040237/28.06.2021 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател възразява срещу изводите на съда относно липсата на мотиви в заповедта по отношение на срока на мярката. В тази връзка се твърди, че срокът на мярката е определен въз основа на конкретни факти, като са съобразени особеностите на констатираното нарушение. Касаторът излага и аргументи, че в случая е налице защитим държавен интерес от категорията на визираните в чл. 60 АПК. Подробни аргументи в подкрепа на оплакванията са изложени в жалбата с искане за отмяна на решението и потвърждаване на оспорената заповед. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаглаждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.Ответникът по касационната жалба БС 1-11 ЕООД - гр. Ботевград, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С1125-0040237/28.06.2021 г. на началник отдел Оперативни дейности гр. София, с която на БС 1-11 ЕООД е наложено запечатване на търговски обект - закуски, находящ се в гр. Ботевград, [улица], стопанисван от търговеца за срок от 14 дни за нарушение по чл. 186, ал.1, т. 1, б. а ЗДДС - неспазване на реда и начина за регистриране на продажбите в търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка за продажба извършена на 14.05.2021 г. при контрола покупка на 1 бр. минерална вода на стойност 0,60 лв.За да отмени наложената на БС 1-11 ЕООД принудителна административна мярка /ПАМ/ първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, но в противоречие с административнопроизводствените правила, целта на закона и при нарушаване на принципите за съразмерност и истинност по чл. 6, ал. 2 и чл. 7, ал. 1 АПК.Съдът е обосновал извод си за незаконосъобразност на мярката поради недостатъчно мотивиране в частта относно определянето на продължителността на срока, за който тя се налага, като в решението е налице позоваване на Тълкувателно решение 4/22.04.2004 г. по тълк. дело ТР 4/2002 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС и е прието, че в условията на оперативна самостоятелност административният орган следва да изложи мотиви относно продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се забранява достъпът до него, което в конкретния случай не е сторено. В тази връзка приема, че изложените в оспорената заповед мотиви са бланкетни, общи и неясно формулирани и не могат да бъдат обвързани с вида на констатираното нарушение, за което е наложена ПАМ. На следващо място съдът посочва, че в акта не са коментирани констатациите за разминаване между отчетената касова наличност в обекта и фактическата наличност, с оглед установеното обстоятелство в хода на проверката, че фактическата наличност не съответства на отчетната касова наличност от работещото в обекта фискално устройство. Изцяло бланкетно според състава е и изложеното от органа, че определеният срок осигурява необходимото време за създаване на организация за преустановяване на лошите практики в обекта и за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца, като изложените от органа мотиви за определяне на конкретната продължителност на мярката, освен че са пределно общи, не съответстват на конкретния случай.С оглед изложеното съдът обосновава извод, че административният орган е допуснал както нарушение на изискванията по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за мотивиране на издадената заповед за налагане на ПАМ, така и на един от основните принципи на административния процес принципът на истинност по чл. 7, ал. 1 АПК, който изисква административните актове да се основават на действителните факти от значение за случая.В заключение съдът е обосновал извод, че наложената ПАМ противоречи на целта на закона, което е нарушение по чл. 146, т. 5 АПК, като срокът, за който е наложена процесната ПАМ, е явно несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава при конкретните обстоятелства по делото.Решението е правилно постановено.В обжалването решение правилно е прието, че извършеното нарушение е безспорно установено по делото, като в тази връзка съдът правилно е възприел фактите и обстоятелства, от които е направен извод за процесното нарушение - неиздаване на фискален касов бон, което е основание по чл. 186, ал.1, т.1, б. "а" ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка. Неизпълнението на задълженото лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. при извършена контролна покупка от органите по приходите на 1 бр. минерална вода на стойност 0,60 лв. представлява нарушение на чл. 25, ал. 1 от посочената Наредба.Спорът в случая се концентрира върху законосъобразността на определения при упражняване на оперативна самостоятелност от органа по приходите срок на запечатване на търговския обект и забраната за достъпа до него. Следва да се споделят изводите на първостепенния съд относно липсата на конкретни фактически основания за налагането на 14 дневен срок на продължителност на мярката. При налагането на ПАМ административният орган действа при обвързана компетентност, като не разполага с право на преценка дали да наложи мярката или не и когато е установено нарушение на реда за отчитане на продажбите по чл. 186, ал. 1 ЗДДС е длъжен да издаде заповед за налагане на ПАМ. С възможност за преценка органът разполага единствено по отношение на определянето на продължителността на мярката. Този срок следва да е съобразен с тежестта на конкретното извършено нарушение и с целите по чл. 22 ЗАНН. Безспорно в условията на обвързана компетентност и при наличието на тази фактическа установеност приходният орган е длъжен да наложи ПАМ, но е задължен и да изложи конкретни мотиви относно това кое налага срок на мярката близък до средния от 14 дни, като се има предвид, че законодателят е определил максимален срок 30 дни. Това задължение произтича първо от изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката да се налага въз основа на мотивирана заповед и второ от принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, който задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин и справедливо, като актът и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Относно срока на мярката в оспорената заповед са обективирани общи и бланкетни мотиви, които не отразяват тежестта на нарушението с оглед продължителността на срока, за който мярката се налага, което от своя страна препятства извършването на преценката относно законосъобразността на определения 14 дневен срок и съответствието му с целта на закона. В акта липсват данни относно местонахождение на обекта, клиентопотока, потребността на предлаганите стоки, начина на организиране на търговската дейност или факти, относими към конкретното нарушение и търговеца. Изложените в заповедта мотиви относно срока са стандартните общи мотиви, но те не представляват мотиви относно продължителността на срока на мярката. В заповедта липсват данни какъв дневен оборот има процесния търговски обект, което също е относимо към определяне срока на мярката. Така изложените мотиви могат да бъдат отнесени към който и да е подобен на процесния акт, тъй като същите са бланкетни и в тях липсва индивидуализация във връзка със спецификите на конкретния случай. При определянето на срока е необходимо да се излагат конкретни факти и обстоятелства, относими към съответния случай, поради което административният орган е длъжен след посочването им, да извърши съответната преценка за срока, като достатъчно я мотивира при спазване на принципа на съразмерност съгласно чл. 6, ал. 2 АПК. Неотносимо е и позоваването от страна на касатора на констатираното от страна на органите по приходите второ нарушение в хода на извършената проверка, състоящо се в наличието на разлика между фактическата и касовата наличност на сумите, налични във ФУ. Противно на изложеното в касационната жалба, в изготвения протокол от проверката със сер. АА 0040237/14.05.2021 г. липсва такова установяване, напротив, налице е отразяването на факта, че не е установена разлика между разчетената по данни от ФУ касова наличност и фактическата наличност на паричните средства. Обстоятелството, че за това нарушение е съставен АУАН отново е ирелевантно към настоящия спор от една страна, тъй като съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, както и изпълнението на наложената административна санкция, не са част от материалноправните предпоставки за прилагане на мярката по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, а от друга страна, както основателно сочи и касатора, за такъв вид нарушение липсва законова регламентация за налагането на ПАМ.С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а при постановяване на обжалваното решение не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения, поради което същото като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.Предвид изхода на делото на касатора не се дължат разноски въпреки заявената претенция. Разноски не се дължат и на ответника по касация, тъй като такива не са претендирани, а и няма данни да са направени за настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности - София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП чрез юриск. М. Иванова против решение 1196/18.11.2021 г., постановено по адм. дело 827/2021 г. по описа на Административен съд София - област, с което е отменена заповедта му за налагане на принудителна административна мярка ФК-С1125-0040237/28.06.2021 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател възразява срещу изводите на съда относно липсата на мотиви в заповедта по отношение на срока на мярката. В тази връзка се твърди, че срокът на мярката е определен въз основа на конкретни факти, като са съобразени особеностите на констатираното нарушение. Касаторът излага и аргументи, че в случая е налице защитим държавен интерес от категорията на визираните в чл. 60 АПК. Подробни аргументи в подкрепа на оплакванията са изложени в жалбата с искане за отмяна на решението и потвърждаване на оспорената заповед. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаглаждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба БС 1-11 ЕООД - гр. Ботевград, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С1125-0040237/28.06.2021 г. на началник отдел Оперативни дейности гр. София, с която на БС 1-11 ЕООД е наложено запечатване на търговски обект - закуски, находящ се в гр. Ботевград, [улица], стопанисван от търговеца за срок от 14 дни за нарушение по чл. 186, ал.1, т. 1, б. а ЗДДС - неспазване на реда и начина за регистриране на продажбите в търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка за продажба извършена на 14.05.2021 г. при контрола покупка на 1 бр. минерална вода на стойност 0,60 лв. За да отмени наложената на БС 1-11 ЕООД принудителна административна мярка /ПАМ/ първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, но в противоречие с административнопроизводствените правила, целта на закона и при нарушаване на принципите за съразмерност и истинност по чл. 6, ал. 2 и чл. 7, ал. 1 АПК. Съдът е обосновал извод си за незаконосъобразност на мярката поради недостатъчно мотивиране в частта относно определянето на продължителността на срока, за който тя се налага, като в решението е налице позоваване на Тълкувателно решение 4/22.04.2004 г. по тълк. дело ТР 4/2002 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС и е прието, че в условията на оперативна самостоятелност административният орган следва да изложи мотиви относно продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се забранява достъпът до него, което в конкретния случай не е сторено. В тази връзка приема, че изложените в оспорената заповед мотиви са бланкетни, общи и неясно формулирани и не могат да бъдат обвързани с вида на констатираното нарушение, за което е наложена ПАМ. На следващо място съдът посочва, че в акта не са коментирани констатациите за разминаване между отчетената касова наличност в обекта и фактическата наличност, с оглед установеното обстоятелство в хода на проверката, че фактическата наличност не съответства на отчетната касова наличност от работещото в обекта фискално устройство. Изцяло бланкетно според състава е и изложеното от органа, че определеният срок осигурява необходимото време за създаване на организация за преустановяване на лошите практики в обекта и за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца, като изложените от органа мотиви за определяне на конкретната продължителност на мярката, освен че са пределно общи, не съответстват на конкретния случай. С оглед изложеното съдът обосновава извод, че административният орган е допуснал както нарушение на изискванията по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за мотивиране на издадената заповед за налагане на ПАМ, така и на един от основните принципи на административния процес принципът на истинност по чл. 7, ал. 1 АПК, който изисква административните актове да се основават на действителните факти от значение за случая. В заключение съдът е обосновал извод, че наложената ПАМ противоречи на целта на закона, което е нарушение по чл. 146, т. 5 АПК, като срокът, за който е наложена процесната ПАМ, е явно несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава при конкретните обстоятелства по делото. Решението е правилно постановено. В обжалването решение правилно е прието, че извършеното нарушение е безспорно установено по делото, като в тази връзка съдът правилно е възприел фактите и обстоятелства, от които е направен извод за процесното нарушение - неиздаване на фискален касов бон, което е основание по чл. 186, ал.1, т.1, б. "а" ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка. Неизпълнението на задълженото лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. при извършена контролна покупка от органите по приходите на 1 бр. минерална вода на стойност 0,60 лв. представлява нарушение на чл. 25, ал. 1 от посочената Наредба. Спорът в случая се концентрира върху законосъобразността на определения при упражняване на оперативна самостоятелност от органа по приходите срок на запечатване на търговския обект и забраната за достъпа до него. Следва да се споделят изводите на първостепенния съд относно липсата на конкретни фактически основания за налагането на 14 дневен срок на продължителност на мярката. При налагането на ПАМ административният орган действа при обвързана компетентност, като не разполага с право на преценка дали да наложи мярката или не и когато е установено нарушение на реда за отчитане на продажбите по чл. 186, ал. 1 ЗДДС е длъжен да издаде заповед за налагане на ПАМ. С възможност за преценка органът разполага единствено по отношение на определянето на продължителността на мярката. Този срок следва да е съобразен с тежестта на конкретното извършено нарушение и с целите по чл. 22 ЗАНН. Безспорно в условията на обвързана компетентност и при наличието на тази фактическа установеност приходният орган е длъжен да наложи ПАМ, но е задължен и да изложи конкретни мотиви относно това кое налага срок на мярката близък до средния от 14 дни, като се има предвид, че законодателят е определил максимален срок 30 дни. Това задължение произтича първо от изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката да се налага въз основа на мотивирана заповед и второ от принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, който задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин и справедливо, като актът и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Относно срока на мярката в оспорената заповед са обективирани общи и бланкетни мотиви, които не отразяват тежестта на нарушението с оглед продължителността на срока, за който мярката се налага, което от своя страна препятства извършването на преценката относно законосъобразността на определения 14 дневен срок и съответствието му с целта на закона. В акта липсват данни относно местонахождение на обекта, клиентопотока, потребността на предлаганите стоки, начина на организиране на търговската дейност или факти, относими към конкретното нарушение и търговеца. Изложените в заповедта мотиви относно срока са стандартните общи мотиви, но те не представляват мотиви относно продължителността на срока на мярката. В заповедта липсват данни какъв дневен оборот има процесния търговски обект, което също е относимо към определяне срока на мярката. Така изложените мотиви могат да бъдат отнесени към който и да е подобен на процесния акт, тъй като същите са бланкетни и в тях липсва индивидуализация във връзка със спецификите на конкретния случай. При определянето на срока е необходимо да се излагат конкретни факти и обстоятелства, относими към съответния случай, поради което административният орган е длъжен след посочването им, да извърши съответната преценка за срока, като достатъчно я мотивира при спазване на принципа на съразмерност съгласно чл. 6, ал. 2 АПК. Неотносимо е и позоваването от страна на касатора на констатираното от страна на органите по приходите второ нарушение в хода на извършената проверка, състоящо се в наличието на разлика между фактическата и касовата наличност на сумите, налични във ФУ. Противно на изложеното в касационната жалба, в изготвения протокол от проверката със сер. АА 0040237/14.05.2021 г. липсва такова установяване, напротив, налице е отразяването на факта, че не е установена разлика между разчетената по данни от ФУ касова наличност и фактическата наличност на паричните средства. Обстоятелството, че за това нарушение е съставен АУАН отново е ирелевантно към настоящия спор от една страна, тъй като съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, както и изпълнението на наложената административна санкция, не са част от материалноправните предпоставки за прилагане на мярката по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, а от друга страна, както основателно сочи и касатора, за такъв вид нарушение липсва законова регламентация за налагането на ПАМ. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а при постановяване на обжалваното решение не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения, поради което същото като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на касатора не се дължат разноски въпреки заявената претенция. Разноски не се дължат и на ответника по касация, тъй като такива не са претендирани, а и няма данни да са направени за настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение