Решение № 513 от 22.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2338/2011 г.

Решение № 513 от 22.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2338/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производство по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Направено е искане от осъдения О. В. П., в момента в затвора - Бургас, на основание чл. 423, ал. 1 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в сила присъда № 132 от 08.06.2009 г. по нохд № 1068/2008 г. на РС-Казанлък поради ограничаване правото му на лично участие по наказателното дело, завършило със задочното му осъждане. Иска се отмяна на атакуваната присъда и възобновяване на производството от стадия на съдебното производство пред районния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Изложените в искането на осъдения оплаквания се поддържат в производството по възобновяване лично и от процесуалния му представител адв. И. К. от САК. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 132 от 08.06.2009 г., постановена по нохд № 1068/2008 г. на РС-Казанлък е ангажирана наказателната отговорност на О. В. П. за извършено на 11.08.2008 г. в землището на гр. М. престъпление по чл. 339, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален "Строг" режим в затвор. Производството пред районния съд е протекло в отсъствие на подсъдимия П., при условията на чл. 269, ал. 3, т. т. 1 и 2 и 4 от НПК, като присъдата не е била обжалвана от защитника и е влязла в законна сила на 23.06.2009 г. В искането за възобновяване от осъдения П. от 26.07.2011 г. се навежда оплакване за ограничаване на правото му на лично участие по делото в хода на съдебното производство пред Казанлъшкия районен съд, като се прави искане за отмяна на осъдителната му присъда и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното производство пред районния съд. Искането се поддържа пред настоящия съдебен състав от подсъдимия и защитника му по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл. 423, ал. 1 от НПК, от страна, имаща право на такова искане и има за предмет присъда, непроверена от въззивна и касационна инстанция, поради което е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. В искането на осъдения доводите касаят основание за възобновяване на делото по чл. 423, ал. 1 от НПК заради задочното му осъждане, с което било нарушено правото му на лично участие по делото, като той не бил уведомен за производството пред районния съд и поради това, не е успял да организира защитата си. Досъдебното производство е протекло при участието и на осъдения О. П., привлечен като обвиняем с предявено обвинение по чл. 339, ал. 1 от НК още на 12.08.2008 г., като същия ден е бил оформен и протокол за разпита му като обвиняем и в присъствието на защитника си П. заявил, че разбира обвинението, запознат е с правата си, но в този стадий на процеса не желае да даде обяснения по обвинението. Последвало ново привличане на П. по същото обвинение на 06.10.2008 г., като преди това, с постановление от 05.09.2008 г., прокурор изменил мярката му за неотклонение от "Задържане под стража" в "парична гаранция" от хиляда лева. От протокола за предявяване на всички събрани по разследването доказателствени материали на П. в присъствието на защитника му е видно, че той е направил заявление, че няма нови доказателствени искания и желае да сключи споразумение за прекратяване на наказателното производство, което от страна на прокуратурата не е било уважено, а е бил внесен обвинителен акт в Казанлъшкия районен съд, по който е образувано нохд № 1068/2008 г. На последния известен на съда адрес П. е бил издирван за връчване на обвинителния акт и на призовката за насроченото за 09.12.2008 г. открито съдебно заседание. Тези документи получила майка му на 02.12.2008 г., която поела задължението да му ги връчи. В деня на съдебното заседание подсъдимият не се явил, като съдът приел, че той е нередовно призован и същевременно изменил мярката му за неотклонение в "Задържане под стража". Последващото издирване на П. не довело до положителен резултат, което наложило обявяването му за общодържавно издирване с телеграма № 7128/06.03.2009 г. на ГДКП-гр. София и след неколкократно отлагане разглеждането на делото, на 08.06.2009 г. е бил даден ход на същото в отсъствието на подс. О. П. и постановена атакуваната с искането осъдителна присъда. Същата не е била обжалвана и е влязла в законна сила на 23.06.2009 г. В искането, а и от страна на защитата се оспорва редовното призоваване на осъдения П., като по негови твърдения в този период се е намирал извън Република България - в Република Германия. Именно от компетентните органи на тази страна той е бил предаден в изпълнение на европейска заповед за арест, издадена от районна прокуратура-Бургас за изпълнение на постановената осъдителна спрямо него присъда. От собствените му твърдения става ясно, че той е нарушил задълженията си по постановената спрямо него мярка за неотклонение "парична гаранция" и не е уведомил съда за промяната на местонахождението си, напуснал е пределите на България и фактически се е укрил от органите на правосъдието. При тези обстоятелства ВКС намира, че не са налице предпоставките на ал. 1, изр. 2-ро на чл. 423 от НПК, включително и в новата редакция, обн. ДВ бр. 93/2011 г., в сила от 25.11.2011 г., тъй като след привличане на осъдения О. П. като обвиняем и предявяване на обвинението в досъдебното производство, той се е укрил с цел да избегне отговорността за извършеното от него престъпление, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не е могло да бъде изпълнена. Извън наведеното основание по чл. 423, ал. 1 от НПК, няма доводи за нарушения на процесуални правила, на правилното приложение на материалния закон или за явна несправедливост на наложеното му наказание, което очертава обема на инициираната с искането проверка на атакуваната присъда по реда на глава ХХХIII от НПК. Всичко това предопределя неоснователност на искането му за възобновяване на делото и същото следва да бъде оставено без уважение. Поради изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение