Решение № 2871 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7754/2014 г.

Решение № 2871 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7754/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на община Асеновград чрез процесуален представител юрк. Желязкова срещу решение № 181/17.01.2014 г., постановено по адм. д. № 1969/2013 г. по описа на Административен съд -Пловдив с доводи за неправилност на съдебния акт и искане за отмяната му, и по частна жалба на община Асеновград чрез процесуален представител юрк. Желязкова срещу определение № 915/4.04.2014 г., постановено по адм. д. № 1969/2013 г. от АС-Пловдив с оплаквания за незаконосъобразност и искане за отмяната му. Ответникът по касационна жалба - Трифон Василев Кумчев чрез адв. Филипова оспорва двете жалби в представен по делото писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд осъжда община Асеновград-гр. Асеновград да заплати на Трифон Василев Кумчев от гр. Асеновград сумата от 3594 (три хиляди петстотин деветдесет и четири) лева, представляваща обезщетение за незаконно уволнение. За да постанови този резултат съдът приема, че 1. Представените по делото доказателства-служебна и трудова книжка не установяват получаване на други доходи през времето от прекратяването на служебното правоотношение до отмяната на заповедта с влязло в сила решение на съда и 2. Представеното от ответника -община Асеновград удостоверение от Национална агенция по приходите не удостоверява какви са доходите на Кумчев, получени от упражняване на адвокатската професия след уволнението му като юрисконсулт на общината, поради което възражението за прихващане е неоснователно. Решението е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. При разглеждането на иска за обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) след отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, административният съд допуска нарушение на разпоредбите на чл. 171, ал. 2 и чл. 171, ал. 4 АПК, тъй като не изпълнява вмененото му с кодекса задължение за служебно събиране и обсъждане на доказателства, установяващи правото на ищеца да получи обезщетение за претендирания период и за неговия размер, както и за размера на претендираната мораторна лихва, като не указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Действително решаващият съд допуска и изслушва съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение за размера на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл за шестмесечен период, считано от влизане в сила на решението за отмяна на незаконното уволнение, но при доказателствата по делото, че жалбоподателят в първоинстанционното производство упражнява адвокатска професия и получава доходи, съдът следва да прояви процесуална активност и да събере относимите към спора доказателства за размера на тези доходи, след което да пристъпи към изводи за размера на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Като нарушава цитираните разпоредби съдът допуска нарушение на чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 235 ГПК, което е съществено по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като изводите на административния съд са пряко относими към основателността на тази претенция. По частната жалба на община Асеновград срещу определение № 915/4.04.2014 г., постановено по адм. д. № 1969/2013 г. от АС-Пловдив. Настоящата инстанция намира, че в нарушение на съдопроизводствените правила е и постановеното от първоинстанционния съд определение за допълване на решението в частта за присъждане на законната лихва върху обезщетението поради незаконно уволнение по съображенията, изложени по-горе. По изложените съображения обжалваните решение и определение следва да бъдат отменени и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Воден от горното, ВАС, Пето отделение