Решение № 4974 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1728/2016 г.

ВАСIII отделение21.04.2017 г.докладчик Таня Куцарова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8235 от 29.12.2014 г. постановено по адм. дело № 10513 по описа за 2014 г. на Административен съд С.-град. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4974 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1728/2016 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. А., гражданин на Пакистан, против решение № 8235 от 29.12.2014 г. постановено по адм. дело № 10513 по описа за 2014 г. на Административен съд С.-град. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбоподателят не се явява, не се представлява и не представя доказателства в подкрепа на касационните основания. Ответникът - зам. председателят на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет на Р. Б., изразява становище за неоснователност. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че при издаване на оспореното решение са спазени материалноправните и процесуалноправни разпоредби на Закона за убежището и бежанците. Сочи се, че съдът е обсъдил всички приложени по делото писмени доказателства и въз основа на тях е направил обосновани правни изводи, че не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Първоначално по касационната жалба е образувано адм. дело № 1589 по описа на за 2015 г. на Върховния административен съд. С определение № 14250 от 28.12.2015 г. постановено по същото дело е констатирано, че в обжалваното решение са допуснати очевидни фактически грешки, които съставляват пречка за произнасянето по касационната жалба преди да бъдат отстранени. Установено е с решение № 8235 от 29.12.2014 г., постановено по адм. дело № 10513/2014 г. по описа на Административен съд С.-град, съдът е приел, че подадената жалба е срещу решение № 5520 от 29.08.2014 г. на зам. председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне на хуманитарен статут и с решението си е отхвърлил жалбата само в тази част. Съдът е приел, че видно от посоченото решение, с него е отказано предоставяне и на статут на бежанец и изрично в жалбата се оспорва решението изцяло. В този смисъл, съставът на трето отделение от Върховния административен съд е прекратил производството по адм. дело № 1589/2015 г. по описа на Върховния административен съд и е върнал адм. дело № 10513/2014 г. на Административен съд С.-град, с указания за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 175 АПК, като същото да се върне отново на Върховния административен съд за произнасяне по касационната жалба. С решение № 69 от 05.01.2016 г. постановено по адм. дело № 10513/2014 г. на Административен съд С.-град е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка - "писмена грешка" в Решение № 8235 от 29.12.2014 г. постановено по адм. дело № 10513 по описа за 2014 г. на Административен съд С.- град, като в мотивите на стр. 1, абзац 2, последен ред и в диспозитива при изписване предмета на спора е приел, че следва да се чете "с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут", вместо неправилно изписаното "с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут". Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок за касационно обжалване съгласно чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 8235 от 29.12.2014 г. постановено по адм. дело № 10513 по описа за 2014 г. на Административен съд С.-град е отхвърлил жалбата на Х. А., гражданин на Пакистан, против решение № 5520 от 29.08.2014 г. на зам. председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата на търсещия закрила за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си, съдът е приел, че актът на председателя на Държавната агенция за бежанците е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и същият е съобразен с целта на ЗУБ. По съществото на спора първоинстанционният съд е приел, че изводите на административния орган за липса на предпоставки по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на закрила, съответстват на събраните в хода на административното производство писмени доказателства. За да постанови процесното решение, решаващият съд е установил от фактическа страна, че през месец декември 2013 г. нелегално е напуснал Пакистан, откъдето през Иран преминал в Турция. В началото на месец февруари 2014 г. нелегално е преминал на територията на Р. Б., като е задържан от българските гранични власти. Впоследствие, с помощта на трафикант, напуска нелегално страната в посока Сърбия. С решение № 8716 от 25.07.2014 г. на решаващ орган на Държавна агенция за бежанците, Х. А. е приет на територията на страната по искане от Р. А. и е образувано производство за предоставяне на статут в Р. Б. Като причина за напускането на страната си по произход кандидатът за статут е посочил възникнали проблеми между него и местни босове, а в последствие - с проблеми, възникнали между него и талибаните в Пакистан. Съдът е установил, че в интервю пред административния орган е посочил друга история, а именно, че талибаните поискали от него да воюва за тях, но той отказал, както и че по време на операция на пакистанската армия срещу талибаните, когато отстъпвали, те го били взели в плен заедно с още 25-26 души. Посочил е, че след три дни той успял да избяга и в последствие напуснал Пакистан. Съдът подробно е изследвал наличието на материалноправните предпоставки, уредени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец в Р. Б. В хода на съдебното производство първоинстанционния съд е установил, че кандидатът декларирал, че не е имал проблеми с официалните власти, не е бил арестуван, съден или осъждан, както и че не е членувал в политически партии. Обоснован и законосъобразен е направения извод от административния съд, че кандидатът за статут разказва две коренно различни бежански истории. Съдът е приел, че посочената бежанска история от чужденеца е недостоверна, като правилно не я кредитирал, тъй като видно от интервютата с него той се уповава на общоизвестни факти за дейността на талибаните на територията на Пакистан. Обоснован и законосъобразен е направения извод от административния съд, че изложените факти от бежанската история на чужденеца не са преследване по смисъла на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗУБ. Анализирайки бежанската история, съдът е развил съображения, че по отношение на чужденеца не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - от доказателствата по делото не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът е развил подробни съображения във връзка с наличието на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може лицето да потърси хуманитарна закрила, а именно наличието на сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от тежки посегателства в случай на връщане в съответната страна. Съдът е направил обоснован и правилен извод, че в случая от наличните по делото доказателства безспорно се установява, че търсещият закрила не е бил принуден да напусне държавата си на произход, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция цитирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си. В обжалваното решение съдът е изследвал цялостната обстановка в Пакистан, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което обосновано е приел, че в разглеждания случай, не се установява по безспорен начин чужденецът да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Настоящата касационна инстанция счита, че следва да бъде отбелязано и това, че съгласно решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 на СЕС, за да бъде предоставена субсидиарна закрила на едно лице, на основание чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС, респ. чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, е необходимо компетентният национален орган или съдилищата, до които е подадена молба за субсидиарна закрила, да са установили, че в съответната държава по произход съществуващият въоръжен конфликт достига толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратеното обратно там цивилно лице, единствено на основание присъствието си на територията на дадена държава или регион, би било изправено пред реален риск да стане обект на тази заплаха. Такова установяване по отношение на кандидата не е налично, а опасностите на които изобщо е изложено населението или част от населението на една страна, не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства срещу отделния кандидат като обект на лична заплаха и риск. В конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на кандидатът за статут. Не се установява спрямо него и да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Пакистан той би бил изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. Съответно такива доказателства по делото не са представени. Решаващият съд подробно е разгледал и информацията, съдържаща се в справка с вх. № 01 - 10179 от 20.08.2014 г. на дирекция "Международна дейност" относно ситуацията в Пакистан от която се установява, че няма сериозни основания да се приеме, че е налице безогледно насилие и единствено поради присъствието му на територията на Пакистан за Х. А. да има опасност от тежки посегателства. Правилно решаващият съд е приел след като е анализирал твърденията на жалбоподателя, че не следва да бъдат кредитирани, тъй като към настоящия момент същият не изразява опасения за някакви конкретни бъдещи неправомерни действия по отношение на него и не е посочил да е отправяна заплаха към него в Пакистан. На следващо място съдът е приел, че за кандидата има част от държавата му по произход, в която той може безпрепятствено и трайно да се възползва от ефективна закрила. В този смисъл изложените мотиви да напускане на държавата по произход не са сред предпоставките за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, както правилно е приел решаващия съд. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касационния жалбоподател нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

1