Решение № 93 от 3.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 831/2009 г.

Решение № 93 от 3.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 831/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Марио Бобатинов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Е"АД-г. София срещу въззивното решение от 5.06.09 г. по г. д. № 776/09 г. на АС - г. София, ГК 3-ти с-в, в частта му с която се обезсилва решението от 9.01.09 г. по т. д. № 704/08 г. на СГС, т. отд. -VI-5 с-в, в частта с която ЕТ "Н"-г. София е осъден да заплати на "Ю" ЕООД/в несъст./-г. София сумата 10 500 лв., ведно със законната лихва, считано от 6.12.05 г. до окончателното й изплащане и вместо него е постановено друго, с което се оставя без разглеждане като процесуално недопустим предявения от "Е"АД-г. София срещу Н. Т. Г. в качеството му на ЕТ "Н"-г. София иск за осъждането му да заплати на "Ю" ЕООД/в несъст./-г. София сумата 10 500 лв., ведно със законната лихва, считано от 6.12.05 г. до окончателното й изплащане, представляваща изпълнено парично задължение след началната дата на неплатежоспособността на "Ю" ЕООД/в несъст./-17.12.02 г. Със същото решение е прекратено производството по делото в тази му част. Касаторът поддържа в касационната жалба, че неправилно въззивният съд е приел, че целения ефект за попълване масата на несъстоятелността се постига успешно единствено с провеждане на отменителния иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и произтича ex lege по силата на самия закон и на това основание е квалифицирал предявения в обективно съединение осъдителен иск за заплащане на исковата сума като процесуално недопустим. В тази връзка развива съображения, че прогласената нищожност по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ на изпълнено парично задължение след началната дата на неплатежоспособността не засяга основанието на което е извършено плащането, както и че определената от въззивният съд правна квалификация на осъдителния иск като такъв, предявен на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е неправилна. Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл. 196, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 ПЗР ГПК. ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания приема следното: Обуславящият материалноправен въпрос от значение за правилността на решението в конкретния случай е: при успешно проведен отменителен иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ за прогласяване нищожност на изпълнение на парично задължение след началната дата на неплатежоспособността кой е активно легитимиран да предявява осъдителен иск срещу третото лице за връщане на сумата в масата на несъстоятелността. От данните по делото се установява, че с влязло в сила решение е установена като началната дата на неплатежоспособността на "Ю"Е. 17.12.02 г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството и е назначен за синдик Й. С. Т. В одобрения и приет от съда списък на приетите вземания като кредитор на прието вземане фигурира и ищеца по делото-касатор в настоящето производство "Е"АД-г. София. По делото са представени и приети пл. нареждания, с които се установява че през периода от 4.12.03 г. до 10.12.03 г. "Ю" ЕООД/в несъст./ е извършило преводи в полза на ответника ЕТ "Н", възлизащи общо на 15 500 лв., в който смисъл е и приетото и неоспорено от страните заключение на СИЕ. В рамките на правомощията си за служебна преценка на допустимостта на предявения в обективно кумулативно съединение осъдителен иск, очертани от закона и ТРОСГК № 1/01 г. - т. 10 на ВКС, което е запазило своето значение и при действието на новия ГПК настоящия състав намира за правилен крайния извод за процесуална недопустимост на този иск. Последният е насочен срещу търговско дружество в несъстоятелност, обстоятелство което налага прилагане на специалната правна уредба, съдържаща се в Част IV на ТЗ уреждаща производството по несъстоятелност. Един от процесуалните способи за попълване масата на несъстоятелността са отменителните искове по чл. 645, чл. 646 и чл. 647 ТЗ. Легитимиран да предявява тези искове е единствено синдика, в качеството на орган на производството по несъстоятелност. Изключение от това правило е предвидено единствено за отменителните искове по чл. 645, ал. 3 ТЗ и чл. 647 ТЗ, които могат да бъдат предявявани от всеки кредитор по несъстоятелността и то само при доказано бездействие на синдика-арг. от чл. 649, ал. 1 ТЗ. Тази разпоредба е специална и императивна, поради което следва да се тълкува стеснително. Ето защо тя е неприложима като основание за предявяване от кредитори по несъстоятелността на осъдителни искове за събиране вземания на длъжника или за други действия за попълване масата на несъстоятелността. Предвид наличието на специалната правна уредба в Част IV на ТЗ, регламентираща упражняване имуществените права на длъжника в производството по несъстоятелност общата разпоредба на чл. 134 ЗЗД в това производство е неприложима съгласно правилото "lex specialis derogat legi generali". Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е и нормата на чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ, според която синдикът завежда от името на длъжника дела. Следователно кредитор по несъстоятелността не разполага с активна легитимация да предявява осъдителни искове за връщана на процесната сума като платена без основание /предвид признаване на плащането за нищожно съгласно чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ/, обстоятелство което налага извода че така предявения осъдителен иск от кредитора "Е"АД-г. София по реда на чл. 134 ЗЗД е процесуално недопустим. Ето защо следва да бъде потвърдено въззивното решение от 5.06.09 г. по г. д. № 776/09 г. на АС-г. София, ГК 3-ти с-в, в частта му с която се обезсилва решението от 9.01.09 г. по т. д. № 704/08 г. на СГС, т. отд., VI-5 с-в в частта в която ЕТ "Н"-г. София е осъден да заплати на "Ю" ЕООД/в несъст./ - г. София сумата 10 500 лв., ведно със законната лихва, считано от 6.12.05 г. до окончателното й изплащане и вместо него е постановено друго с което се оставя без разглеждане като процесуално недопустим предявения от "Е"АД-г. София срещу Н. Т. Г. в качеството му на ЕТ "Н"-г. София иск за осъждането му да заплати на "Ю" ЕООД/в несъст./-г. София сумата 10 500 лв., ведно със законната лихва, считано от 6.12.05 г. до окончателното й изплащане, представляваща изпълнено парично задължение след началната дата на неплатежоспособността на "Ю" ЕООД/в несъст./-17.12.02 г. и в тази част производството по делото е прекратено. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 80 ГПК на ответника по иска Н. Т. Г., действащ като ЕТ "Н" следва да бъдат присъдени 3730 лв. съдебни разноски Водим от горното ВКС-ТК