Решение № 3574 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9147/2017 г.

Решение № 3574 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9147/2017 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ). Образувано по касационна жалба на В. И. З. от гр. В., чрез процесуалния си представител адв. Несторова срещу решение № 987 от 6.06.2017 г. на Административен съд - гр. В. по адм. д. № 2861/2016 г., с което е отменена Заповед № 18-7001 от 1.09.2016 г. на Началника на Служба по геодезия картография и кадастър (СГКК) - гр. В. за одобряване на изменение на кадастралната карта и казастралния регистър (КККР) на гр. В. в поземлен имот (ПИ) идентификатор № 10135.2517.1488 на основание § 4к ал. 13, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ПЗР на ЗСПЗЗ). В касационната жалба жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в противоречие със закона - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди на първо място недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима жалба на лица, за които не е налице правен интерес от оспорване на заповедта. Твърди, че това е така, тъй като по отношение на ответниците Кателиеви с решение на ВКС е признато че не са собственици на 554,65 кв. м. на подлежаща на възстановяване земеделска земя, представляваща реална част от ПИ № 1488. Твърди и че не е налице спор за материално право както е прието в оспореното решение на АС - гр. В., тъй като спорът е бил разрешен с решение по гр. д. № 1240/2007 г. на ВКС. О. Л. В. Кателиева и З. А. К., чрез процесуалния си представител от адв. Андреева, и с писмен отговор на касационната жалба изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. О. Н. на СГКК - гр. В. и Г. И. Г. не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна - адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е ЧАСТИЧНО основателна по следните съображения. С обжалваното решение по жалба на Л. В. К. и З. А. К. в качеството им на наследници на А. Л. К., записан в действащия кадастрален регистър като А. М. К., е отменена като незаконосъобразна Заповед № 18-7001 от 1.09.2016 г., с която на основание § 4к, ал. 13, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, Началникът СГКК - гр. В. е одобрил изменение в КК и КР на гр. В., одобрени със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на изпълнителни директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) в частта относно поземлен имот с идентификатор 10135.2517.1488 с площ 744 кв. м, записан в КР като собственост на А. М. К.. Промяната се изразява в записване наследниците на Ж. П. К. (В. И. З. и Г. И. Г.), въз основа на решение № 673 от 26.01.2000 г. на ПК гр. В. и във връзка със съдебно решение № 250 от 9.04.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1240/2007 г., като собственици на 545 кв. м. ид. ч. от имота, а наследниците на А. Л. К. (Л. В. К., З. А. К. и Л. А. К.) - на 198 кв. м. ид. ч. За да постанови оспореното решение Административен съд - гр. В. е приел, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, при липсата на фактически и правни основания за издаването й. В мотивите на решението са изложени конкретни доводи във връзка това, че е налице спор за материално право, който не може да бъде разрешен по административен или съдебно административен ред. Поради това е приел и че не е налице основанието по § 4к ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за изменение на влезналия в сила план на новообразуваните имоти и съответно отразяването на тези изменения в одобрената кадастрална карта е недопустимо преди разрешаването на наличния спор за материално право. Решението е ЧАСТИЧНО правилно. Процесният имот идентификатор № 10135.2517.1488 попада в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ . При одобряване на КК и КР същият с квадратура от 744 кв. м е записан като собственост на А. М. К. по силата на оценителен протокол № 2508 от 23.09.1994 г., комуто имотът е бил предоставен за ползване по реда на ПМС № 11 от 2.03.1982 г. С решение № 673 от 26.01.2000 г. на ПК - гр. В. на наследниците на Ж. П. К. - В. И. З. и Г. И. Г. - е признато право на собственост в съществуващи стари реални граници върху лозе с площ 4,365 дка, попадащо в територия по § 4 и включващо и части от имот № 1488 по КП от 1987г, именно според решението площ от 0,530 дка. По иск на наследниците на Кълчиклиева - В. З. и Г. Г. с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), предявен срещу наследниците на вписания в КР собственик на имота А. К. - Л. К., З. К. и Л. К., с влязло в сила окончателно решение № 250 от 9.04.2008 г. по гр. д. № 1240/2007 г. Върховният касационен съд е приел за установено по отношение на ищците Златинова и Георгиев, че и Л. В. К., З. А. К. и Л. А. К. не са собственици на подлежаща на възстановяване земеделска земя с площ от 545,65 кв. м., представляваща реално обособена част от имот пл. № 1488 по кадастралния план от 1987 г. на м. "Бялата чешма, Д.", землището на гр. В., В. Между страните по делото не е било спорно, че е налице идентичност между имотите по съдебното решение, оспорената заповед и част от имота, предмет на възстановяване по ЗСПЗЗ. При тези установявания изводът за незаконосъобразност на обжалваната заповед е правилен в частта, с която е отменена заповедта досежно вписването на наследниците на Ж. П. К. в кадастралния регистър като собственици на ПИ № 10135.2517.1488 за 545 кв. м. от имота. Това е така, тъй като с решението № 250 от 09.04.2008 г. на ВКС по заведения от наследниците на Кълчиклиева отрицателен установителен иск е установено само и единствено, че наследниците на А. К. не са собственици на площ от 545,65 кв. м. от имот пл. № 1488. С това решение обаче не е установен положителния факт, че наследниците на К. В. З. и Г. Г. са собственици на тази част, а от представеното решение на Поземлена комисия се установява собственост на по - малка площ от имота. Основание за промяна в кадастралния регистър е влязло в сила решение по установителен иск за собственост, с което със сила на пресъдено нещо претендиращите лица са установили правото си на собственост спрямо лицата, вписани в регистъра като собственици и имущественият спор между тях е окончателно разрешен, или е успешно проведен специалния иск по чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), чиито разпоредби са приложими и при упражняване правомощията по § 4, ал. 13, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Видно от събраните в първоинстанционното производство доказателства такъв установителен иск за собственост - по чл. 108 от ЗС или чл. 54, ал. 2 от ЗКИР - не е проведен, както и по отношение на касатора Златинова и Георгиев не е налице положително установително решение за собственост върху претендирания имот. Проведения отрицателен установителен иск установява, че Кателиеви не са собственици на част от ПИ № 1488, но не установява положителния факт, че Златинова и Георгиев са собственици на тази част от имота. Това е така и тъй като от самото решение на ВКС е посочено, че Кателиеви не са собственици на част от подлежаща на възстановяване земеделска земя. Не са ангажирани доказателства процесът на възстановяване на земята приключил ли е и съответно в полза на касатора Златинова и другия наследник Георгиев. Т.е. за частта от 545 кв. м. не е установено и не е доказано безспорно кой е собственик на тази част от имота. Във връзка с гореизложеното по отношение на записването на наследниците на Кълчиклиева в кадастралния регистър като собственици на 545 кв. м. от имот идентификатор № 10135.2517.1488 оспорената заповед № 18-7001 от 1.09.2016 г. е незаконосъобразна, както и правилно е приел АС - гр. В. В тази част касационната жалба на В. З. е неоснователна, а решението на АС - гр. В. законосъобразно. Касационната жалба обаче е основателна по отношение на твърдяната незаконосъобразност на решението на АС - гр. В. в частта, с която е отменена заповед № 18 - 7001 от 01.09.2016 г. на Началника на СГКК - гр. В. в частта с която е одобрено изменение в кадастралния регистър относно: 1. Заличаването на данните преди промяната по отношение на вписването в КР като собственик на имот идентификатор № 10135.2517.1488 на А. М. К., както и 2. По отношение на вписаните данни след промяната относно записването като собственици на 198 кв. м. от имота на наследниците на А. К.. Това е така, тъй като е налице решение на ВКС по проведения отрицателен установителен иск по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.), с което е установено със сила на пресъдено нещо, че наследниците на Кателиев не са собственици на 545,65 кв. м. от имот идентификатор № 10135.2517.1488. Поради това установяване със съдебно решение, което следва да бъде зачетено не може наследниците на Кателиев да останат записани в кадастралния регистър като собственици на целия имот, а съответно следва да останат записани като собственици на частта от 198 кв. м. във основа на посоченото решение. Поради това е следвало да бъде отхвърлена жалбата на наследниците на Кателиев срещу заповед № 18 - 7001 от 1.09.2016 г. на Началника на СГКК - В. в частта, с която е именен КК и КР относно заличаване на данните в КР и вписването на А. К. за собственик на имот идентификатор № 10135.2517.1488, както и за вписването на наследниците на А. К. за собственици на имот идентификатор № 10135.2517.1488 за 198 кв. м. от имота. Във връзка с гореизложеното оспореното решение на АС - В. следва да бъде отменено в частта, с която е отменена заповед № 18-7001 от 1.09.2016 г. за заличаване на вписаните данни преди промяната, а именно за вписване на А. К. като собственик на имот идентификатор № 10135.2517.1488 и за данните след промяната - вписване на наследниците на А. К. в КР като собственици на 198 кв. м. от имота. Като в тази част жалбата на Л. В. К. и З. А. К. заповед № 18-7001 от 1.09.2016 г. на Началника на СГКК - гр. В. следва да бъде отхвърлена. В останалата част, а именно с която е отменена заповед № 18-7001 от 1.09.2016 г., с която са вписани данни след промяната в КР, а именно като собственици на 545 кв. м. от имот идентификатор № 10135.2517.1488 са записани наследниците на Ж. П. К., решението на АС - гр. В. като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,