Решение № 368 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13803/2009 г.

Решение № 368 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13803/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по жалба на Павел Георгиев Джуров, с адрес: гр. София, ж. к. "Левски Г", бл. 10, вх. Г, ет. 9, ап. 87, срещу решение № 157 от 15.09.2009 г., постановено по преписка № 212/2008 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация. В жалбата се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Развиват се съображения, че при участието на жалбоподателя в конкурс за хабилитиран преподавател са осъществени действия на неравно третиране спрямо него въз основа на личното му положение, поради което изводите на Комисията в обратния смисъл са неправилни. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация (КЗД (Комисията), чрез процесуалния си представител - юрк. Горянова, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна, поради липса на доказателства за осъществена спрямо жалбоподателя дискриминация на посочения признак. Претендира присъждане на разноски. Заинтересуваната страна - ректорът на Медицински университет - гр. София, чрез пълномощника си по делото - адв. Стайков, счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли за оставяне на жалбата срещу него без уважение. Прави искане за присъждане на разноски. Заинтересуваните страни - председателят на Специализиран научен съвет по хигиена, професионални болести и социална медицина при ВАК, Фармацевтичен факултет при Медицински университет - гр. София и Златка Димитрова Димитрова, не изразяват становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Производството пред КЗД е образувано по жалба на Павел Джуров, в която се твърди, че при прекратяване на трудовото му правоотношение и при провеждането на конкурс за хабилитиран преподавател - доцент към катедра "Организация и икономика на фармацията" при Фармацевтичния факултет на Медицински университет - София спрямо него е осъществена дискриминация от страна на бившия декан на Фармацевтичния факултет, бившия ректор на Медицинския университет - София и проф. Златка Димитрова в качеството й на ръководител катедра "Организация и икономика на фармацията". Сочи, че с невъзстановяването му на работа, непредоставянето на необходимите документи за натовареност и внедряване и допускането на нарушения на конкурсната процедура е бил поставен в неравно положение при участието му в конкурса. Пред Комисията са изнесени оплаквания за дискриминационни действия и на Силвия Томова и Александър Емилов - юрисконсулти към Медицински университет - София и адв. Елен Петров - пълномощник на Джуров в съдебното производство по трудовоправния спор, в резултат на които жалбоподателят е изваден от състава на Фармацевтичния факултет и е препятствано развитието му като учен и хабилитацията му. По преписката са постъпили допълнителни становища от страна на жалбоподателя във връзка с твърденията му, че е пострадало от нарушения на ЗЗДискр. лице, като в резултат на уточненията и обясненията му в проведените открити заседания, с оглед конкретният предмет на административното производство КЗД е конституирала като ответни страни по жалбата на Павел Джуров: Медицински университет - София, Фармацевтичен факултет при МУ - София и от проф. Златка Димитрова Димитрова. По жалбата е проведена процедура по проучване, съгласно чл. 55 и сл. от ЗЗДискр. За изясняване на релевантните за спора факти са събрани и приобщени към административната преписка становищата на участниците в производството и ангажираните от тях доказателства, описани подробно в атакувания административен акт. След преценка на доказателствения материал и на изложените от страните доводи, Комисията е постановила процесното решение, с което е приела за установено, че не е извършено нарушение на Закона за защита от дискриминация от конституираните като ответни страни - Медицински университет - София, Фармацевтичен факултет при МУ - София, както и от проф. Златка Димитрова Димитрова по отношение на жалбоподателя д-р Павел Георгиев Джуров, оставила е без уважение жалба с вх. № 44-00-1993/23.06.2008 г. и приложения към нея с вх. № 44-00-2185/15.07.2008 г.; № 44-00-2499/15.09.2008 г.; № 44-00-2826/22.10.2008 г. и № 44-00-3105/17.10.2008 г. и № 44-00-3176/24.11.2008 г., подадени от Павел Георгиев Джуров и е отхвърлила исканията му за постановяване на дискриминация по признак "лично положение" като недоказани. За да постанови този резултат, Комисията е приела за установено от фактическа страна, че Медицински университет - София, Фармацевтичен факултет, е обявил конкурс за хабилитиран преподавател - доцент по шифър 03.01.53. "Социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията" - един брой ("Държавен вестник", бр. 55 от 06.07.2007 г. и в. "Новинар" бр. 150/02.07.2007 г.). Участие в конкурса са заявили двама кандидати - гл. ас. д-р Валентина Боянова Петкова и д-р Павел Георгиев Джуров. Констатирано е по безспорен начин, че и двамата кандидати са били допуснати до участие в конкурса от назначената от декана на ФФ комисия за приемане на документите им, въпреки че в документацията, представена от жалбоподателя, са били налице пропуски. Във връзка с оплакването, че в посочената комисия, приемаща конкурсните книжа, е участвал съпругът на кандидата-конкурент, КЗД е преценила, че горното обстоятелство не би могло да се квалифицира като акт на дискриминация спрямо жалбоподателя, т. к. последният е допуснат до участие в конкурса независимо от нередовностите в документите му. След допускането им, документите на двамата участници са изпратени с писмо на декана на ФФ, изх. № 295/16.10.2007 г., на председателя на Специализирания научен съвет по хигиена, професионални болести и социална медицина (СНС) при Висшата атестационна комисия (ВАК), като за целите на конкурса са предложени следните рецензенти - акад. Евгени Викторов Головински, дбн (шифър 01.05.10) и проф. Елена Младенова Шипковенска, дмн (шифър 03.01.53). След оценяване на кандидатурите на участниците и проведено гласуване, СНС при ВАК е взел решение съобразно нормативно определената му компетентност, с което за спечелил конкурса кандидат е избран другият участник, като се е аргументирал за направения избор. При така установената фактическа обстановка Комисията е извела заключение, че събраните в административното производство доказателства не сочат на осъществена по отношение на Павел Джуров пряка дискриминация по признак "лично положение" от страна на органите и лицата, разполагащи с правомощия при провеждане на конкурси по Закона за научните степени и научните звания. Счела е, че при липса на доказателства за нарушения в конкурсната процедура, включително досежно обявеният шифър на специалността и определянето на рецензенти в тази връзка, жалбоподателят не е бил поставен в по-неблагоприятно положение спрямо другия кандидат, като не са налице каквито и да било доказателства за различното му третиране при избора на спечелилия конкурса участник. По твърденията на жалбоподателя за дискриминирането му от Медицински университет (МУ) - София при прекратяване на трудовото му правоотношение през 2000 г. и невъзстановяването му след това на работа в противоречие с влязло в сила съдебно решение, с оглед данните в преписката Комисията е приела, че по същество претенциите на Джуров касаят трудовоправен спор между страните, който е извън компетентността на КЗД и следва да бъде решен по съдебен ред. Относно оплакването за неравно третиране на Джуров при разрешаване ползването на отпуск през времето, когато същият е бил в трудовоправни отношения с ответния университет, Комисията е преценила, че описаните действия са извън тригодишния давностен срок по чл. 52, ал. 1 ЗЗДискр., с изтичане на който се преклудира правото засегнатото лице да търси защита в административното производството по ЗЗДискр. Според КЗД неуважаването на молбата на жалбоподателя от 09.11.2000 г. да бъде преразгледано дисциплинарното му уволнение и да бъде допуснат за обяснения до Факултетен съвет не представлява дискриминация спрямо него, т. к. исканията му в тази насока са без основание, като при липса на данни за сходни случаи с друг изход не би могло да се приеме, че е третиран различно. Върховният административен съд, в настоящия състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата срещу решението на КЗД за неоснователна. Извършената в изпълнение на чл. 168 от АПК служебна проверка на законосъобразността на административния акт сочи, че същият е издаден от компетентен държавен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Видно от проведеното проучване, органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация, а именно - страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В решението са изложени съображенията, обосноваващи постановеният правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства съгласно чл. 36, ал. 3 АПК, а в изпълнение на чл. 35 АПК е обсъдила обясненията и възраженията на страните. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че Комисията е изпълнила регламентираната процедура, като е осигурила в пълна степен правото на защита на страните. Развитите в жалбата до съда доводи по същество преповтарят изложеното пред КЗД и не сочат на фактическа обстановка, различна от установената в административното производство такава, нито променят възприетите от административния орган правни квалификации. Установените в административното производство факти се подкрепят от доказателствения материал, поради което се възприемат от настоящия съдебен състав като доказани и съответстващи на обективната истина. На следващо място, съдът намира, че решението на КЗД е постановено при правилно прилагане на материалноправните разпоредби и е в съответствие с целта на закона. Жалбоподателят не е доказал факти, от които да може да се направи извод, че ответниците в административното производство са го третирали неравно. Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на указанията, съдържащи се в писмата на ВАК до СНС по отраслова и фирмена икономика (от 02.08.2007 г.) и до СНС по хигиена, професионални заболявания и социална медицина (от 27.07.2007 г.), цитирани във връзка с оплакването за обявяване на конкурса по дискриминиращ кандидата Джуров начин, чрез некоректно определяне на шифъра на научната специалност (03.01.53.), респ. - за неправилен избор на рецензентите, без да се вземе становището на Президиума на ВАК за еднократно разширяване на състава на съвета с необходимите специалисти. Освен, че няма данни да е налице някоя от хипотезите, визирани в т. 2.2. на решенията на Президиума на ВАК, видно от изходящия им регистрационен индекс, посочените писма са изпратени от ВАК на съответните СНС след приемане на решението на Академичния съвет на МУ - София за обявяване на процесния конкурс (Протокол 26/22.05.2007 г.) и след обявяването му в ДВ на 06.07.2007 г. Нещо повече - решението на Президиума на ВАК, чието съдържание е отразено в цитираното писмо до СНС по хигиена, професионални заболявания и социална медицина, е от 30.05.2007 г., т. е. след вземането на решение за обявяване на конкурса. Освен това, видно от изричното указание в тази насока, решенията на ВАК, на които се позовава жалбоподателят, следва да се прилагат от 01.09.2007 г. Приложените извадки от ДВ, бр. 94/27.11.2009 г., бр. 106/12.12.2007 г. и бр. 85/2009 г. и направената съпоставка с обявени конкурси от други катедри на медицински университети със същия шифър, при които са указани целите на конкурса, също не сочи на по-неблагоприятно третиране на Джуров, т. к. посочените обяви не касаят практиката на ФФ на МУ - София, катедра "Организация и икономика на фармацията" и не са от естество да установят дискриминационно отношение след като няма задължително изискване в този аспект (да се конкретизират целите на конкурса). Писмото от 08.08.2009 г. до председателя на ВАК, в което жалбоподателят е поставил конкретни въпроси, свързани с уточняването на шифъра на дисциплината "Организация, икономика и управление на фармацевтичното производство", няма правна стойност и не установява релевантни за спора факти, поради което обсъждането му е безпредметно. Декларациите на Тиен Ван Чан и на Велина Иванова Петкова - бивши студенти на жалбоподателя, също не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по случая и по никакъв начин не подкрепят тезата му за упражнено спрямо него по-неблагоприятно третиране в процесния конкурс. Що се отнася до представената на 07.12.2009 г. декларация на адв. Виолета Вангелова относно посещение през м. март 2008 г. на Павел Джуров при проф. Кендеров в Президиума на ВАК, същата е подадена след приключване на устните състезания и обявяване на делото за решаване, поради което е недопустимо разглеждането й като част от надлежно събрания и приет доказателствен материал по делото, от една страна; а от друга - сочените в декларацията обстоятелства са ирелевантни за правилното решаване на конкретния правен спор в областта на защитата от дискриминация. Дори да се приеме становището на жалбоподателя за неспазване на процедурата, допускането на процесуално нарушение само по себе си не води автоматично на заключение за осъществена дискриминация по смисъла на чл. 4 ЗЗДискр. Такава в случая не се доказва по отношение на жалбоподателя като участник в конкурса, като не е налице и соченият от него признак, в какъвто смисъл законосъобразно и в съответствие с доказателствата се е произнесла КЗД. По изложените съображения съдът намира, че ангажираните от жалбоподателя в съдебната фаза на спора доказателства не могат да опровергаят изводите на Комисията за липса на нарушения на конкурсната процедура, насочени към поставянето на Павел Джуров в неравно положение в сравнение с другия кандидат. Административният орган правилно е изключил от обхвата на производството по ЗЗДискр. твърденията за неравно третиране на Джуров, свързани с разрешаване ползването на отпуск и прекратяване на трудовото му правоотношение през 2000 г. Изнесените в жалбата факти и обстоятелства относно горепосочените твърдения се отнасят за период извън тригодишния давностен срок по чл. 52, ал. 1 ЗЗДискр., поради което възможността на жалбоподателя за защита по този ред (признаване на дискриминация) е преклудирана, респ. - административният орган не разполага с правомощие да се произнесе по същество за отношения, реализирани преди повече от три години, считано от датата на сезирането му. В тази връзка представените пред съда молби, писма и протоколи, обхващащи периода 1990 г. - 1993 г., са изцяло неотносими към делото, т. к. касаят период извън процесния, както и отношения, свързани с желанието на Джуров за повишаване на квалификацията си чрез изучаване на английски език. Отделно от това, по преписката са налице доказателства за приключил с влязло в сила съдебно решение трудовоправен спор, видно от които заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на Джуров е отменена като незаконосъобразна и е постановено възстановяването му на работа. По отношение на оплакванията за неизпълнение на съдебното решение от страна на работодателя и невъзстановяването на жалбоподателя на работа Комисията законосъобразно е навела извод, че е извън нормативно определената й по чл. 47 ЗЗДискр. компетентност да разреши този спор, който е подведомствен на съответния съд. С оглед липсата на доказателства, обосноваващи претенциите на жалбоподателя, Комисията правилно е приела, че няма основания за квалифициране на поведението на Медицински университет - София, Фармацевтичен факултет при МУ - София и проф. Златка Димитрова като неравно третиране на Павел Джуров по признак "лично положение" и законосъобразно е счела за недоказани и неоснователни оплакванията за нарушение на антидискриминационния закон. По изложените съображения съдът намира оспореното решение за законосъобразно. Жалбата се явява неоснователна, поради липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК и като такава следва да се отхвърли. Съобразно изхода на делото в настоящата му фаза и предвид направените от процесуалните представители на ответника - КЗД и на заинтересованата страна - ректора на МУ - София искания за присъждане на деловодните разноски, на основание чл. 143 от АПК жалбоподателят Павел Джуров следва да бъде осъден да заплати на същите направените в това производство разноски, както следва: 1). юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (осемдесет) лева в полза на Комисията за защита от дискриминация, съгласно чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 2). адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева в полза на Медицински университет - гр. София, съгласно Договор за правна защита и съдействие, серия А, № 0000050780. Восим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение