Решение № 6210 от 12.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Михайлов срещу Решение 365/22.11.2022 г. на Административен съд (АС) - Велико Търново постановено по адм. дело 673/2022 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Й. Михайлов срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2018 г. с изх. 02-040-6500/3667 от 01.04.2021 г. (УП, УП изх. 02-040-6500/3667 от 01.04.2021 г.) издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие и Й. Михайлов е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че фактическите и правни основания за издаване на УП са включени в доказателствата в административната преписка, вкл. протоколи от извършените административни проверки и в становището на заместник изпълнителния директор на ДФЗ изх. 02-040-6500/3667 от 29.09.2021 г. по адм. дело 584/2021 г. Излага подробни съображения в подкрепа на твърдението, че обжалваното УП е немотивирано, тъй като не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя писмено становище и списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Петрова. Ответникът по касация Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност, ако касационната жалба се уважи, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от юрк. Цонева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна, макар и не по изложените в нея съображения. Решението на АС-Велико Търново в частта, в която е отхвърлена жалбата на г-н Михайлов срещу УП изх. 02-040-6500/3667 от 01.04.2021 г., в частта му, в която по подаденото от Й. Михайлов, заявление за подпомагане с УИН [номер] за кампания 2018 г. са оторизирани суми по: Схема за единно плащане на площ (СЕПП); Схема за преразпределително плащане (СПП); Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК), Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП), Възстановяване от ФД в общ размер 21437,38 лв. и в частта, в която по същото заявление на Й. Михайлов са изплатени суми по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК) и Възстановяване от ФД в общ размер 21437,38 лв., е недопустимо. Видно от изложеното в жалбата до първоинстанционния съд Й. Михайлов е обжалвал УП изх. 02-040-6500/3667 от 01.04.2021 г., в частта му, в която е отказано финансово подпомагане по схемите и мерките по подаденото от него заявление за подпомагане по: СЕПП 2845,18 лв., СПП 58,26 лв., СПК 3,87 лв., ЗДП 770,68 лв. Отхвърляйки жалбата срещу уведомителното писмо в част, която не е оспорена и която е и благоприятна за Й. Михайлов, съдът е излязъл извън предмета на правния спор очертан от жалбоподателя с жалбата му и е отменил акта в частта му, по която ДФЗ е изплатил суми. Решението в тази му част следва да бъде обезсилено. В останалата част решението е валидно, допустимо и правилно. Производството по адм. дело 673/2023 г. е при условията на чл. 226 АПК, тъй като с Решение 9203/19.10.2022 г. на Върховния административен съд (ВАС) постановено по адм. дело 2752/2022 г. е отменено Решение 7/10.02.2022 г. на АС Велико Търново постановено по адм. дело 584/2021 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В мотивите си касационната инстанция е посочила, че от съдържанието на УП не става ясно какви фактически обстоятелства са съобразени, за да се разпореди посочения резултат и под кое материално правно основание тези обстоятелства са подведени. Посочено е, че в конкретния случай, в табличен вид са посочени единствено размерите на исканите суми, на намаленията и на оторизираните суми. От поясненията в писмото, в колона Намаления следва извод, че в УП органът е посочил като правни основания всички възможни, приложими в случая разпоредби, при което не става ясно на какво правно основание точно е постановен актът, което води до невъзможност жалбоподателят да защити правата си. Посочено е още, че съдът не е съобразил изложеното в представеното с административната преписката Становище изх. 02-040-6500/3667/29.09.2021 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, който е издателят на акта, изпратена до съда на 01.10.2021 г., в което са конкретизирани фактическите основания за постановяване на акта, като са посочени в табличен вид частите от имотите, за които земеделският производител е кандидатствал за подпомагане и които не отговарят на изискванията, като попадащи извън одобрения за конкретната кампания 2018 г. в специализирания слой Площи, допустими за подпомагане и са посочени правните основания за направените с акта намаления и оторизираната сума. Позовавайки се на ТР 16 от 31.03.1975, ОСГК на ВС е приел, че УП е мотивирано със Становище изх. 02-040-6500/3667/29.09.2021 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ. Отбелязано е, че фактът, че част от заявените площи не попадат в специализирания слой Площи, допустими за подпомагане , за кампания 2018 г., е установен от събраните в хода на съдебното производство доказателства, включително от назначената по делото експертиза. По тези съображения и поради установеното, че първоинстанционният съд е разгледал акта за законосъобразност само на основанията по чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК и неправилно е приел, че УП е немотивирано, е отменил решението и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по останалите основания по чл. 146 АПК. Съгласно чл. 224 АПК указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. Настоящият касационен състав, макар и да не споделя доводите изложени в Решение 9203/19.10.2022 г. на ВАС постановено по адм. дело 2752/2022 г., следва да се съобрази с даденото тълкуване и прилагане на закона и извърши проверка на обжалваното решение на АС Велико Търново съобразявайки указанията на ВАС. За да отхвърли жалбата на Й. Михайлов решаващият съд, след като е установил относимите към спора факти, които се подкрепят от събраните по делото доказателства, вкл. съдебно техническата експертиза (СТЕ) изготвена от вещото лице инж. Д. Табакова и се възприемат от настоящата инстанция, правилно е приел, че УП е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма. В тази връзка правилно, с оглед указанията на ВАС, е приел, че в Становище изх. 02-040-6500/3667 от 29.09.2021 г. са конкретизирани фактическите основания за постановяване на акта, като са посочени в табличен вид частите от имотите, за които земеделският производител е кандидатствал за подпомагане и които не отговарят на изискванията, като попадащи извън одобрения за конкретната кампания 2018 г. в специализирания слой Площи допустими за подпомагане и са посочени правните основания за направените с акта намаления и оторизираната сума. Правилно е приел, че уведомителното писмо е издадено в съответствие с материалния закон, без допуснати съществени процесуални нарушения и без противоречие с целта на закона. Към мотивите на първоинстанционния съд настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК и не следва да ги преповтаря. Съображенията на касатора, че от СТЕ се е установило, че два от имотите отговарят на изискванията на Наредба 2/26.03.2018 г. , но те не са включени в специализирания слой Площи допустими за подпомагане са неотносими към спора, защото защитата срещу невключването на площи в специализирания слой се извършва по друг ред чрез обжалване на заповедта, с която този слой се одобрява 16г от Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, Тълкувателно решение 8 от 11.12.2015 г. на ВАС по т. д. 1/2015 г., ОСС, І и ІІ колегия. По изложените съображения решението, в допустимата му част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да се уважи, като му се присъди такова в размер на 100 лв. Претенцията на касатора за разноски за двете съдебни инстанции се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Съдебното решение е обезсилено в една част при извършената от съда служебна проверка за неговата допустимост на основание чл. 218, ал. 2 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, пето отделение