Решение № 11013 от 13.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7437/2011 г.
ВАСI отделение13.08.2012 г.докладчик Милена Златкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 170/27.04.2011 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 32/2011 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 11013 от 13.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7437/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба Асен Емилов Асенов с адрес: гр. Видин, ул. "Чайка" № 35 срещу решение № 170/27.04.2011 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 32/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 151001597/30.08.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 522/20.12.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно е определено началното салдо за ревизирания период в размер на нула лева. Твърди, че наличните му средства към 1.01.04 г. са в размер на 402 706.91 лв., от които приход във връзка с дейността му като земеделски производител за периода 1997 г. - 2004 г. в размер на 84 000 лв.; получени дарения на сватбата му през 1997 г. - 238 600 лв. Според касатора, неправилно не са взети предвид приходите от продажба на непреработена земеделска продукция през 2007 г. и 2008 г., които са декларирани и неправилно са определени разходите по лизинговите договори. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния му представител юрк. Георгиева по съображения, изложени в писмен отговор и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил РА № 151001597/30.08.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 522/20.12.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. В хода на ревизията органът по приходите е констатирал обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получени приходи от ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние. Направен е анализ на приходите и разходите за предхождащите ревизирания период години, а именно от 2004 г. до 1.01.07 г. като е прието начално салдо към 1.01.04 г. нула лева. Проследено е движението на паричните средства на лицето по банковите му сметки в четири банки, покупките от регистрирани лица, вкл. на МПС и недвижими имоти, потребителските разходи и е определено начално салдо към 1.01.07 г. - 29 676. 13 лв., превишение на разходите над приходите към 31.12.07 г. в размер на 119 228. 55 лв., нулево начално салдо за 1.01.08 г. и превишение на разходите над приходите към 31.12.08 г. в размер на 56 789. 58 лв. Върху формираните по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК основи за облагане са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ - 27 930.85 лв. за 2007 г. и 5 678.96 лв. за 2008 г., както и задължение за лихви в общ размер 9 172.64 лв. ВТАС е отхвърлил жалбата на лицето като неоснователна. Обсъдил е подробно начина на формиране на данъчните основи за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за процесните две години и конкретните обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, които органът по приходите е взел предвид - по т. 1 - вида и характера на фактически осъществяваната дейност; по т. 2 - платени данъци, мита, такси и други публични вземания, по т. 3 - движението и остатъците по банковите сметки; по т. 4 - официални документи и документи с достоверни данни, събрани при извършените проверки на трети лица; по т. 7 - пазарна цена на придобитите имущества към момента на придобиването им; по т. 8 - обичайния размер на разходите за живот, по т. 14 - други доказателства. Обсъдени са и направените от жалбоподателя възражения, неговите твърдения за налични средства към 1.01.04 г. и представените доказателства, вкл. тетрадка, озаглавена "Сватбено тържество на Асен и Анелия" от 4.08.97 г., както и твърденията за реализирани доходи от продажба на животинска продукция. Направен е извод, че не са доказани реализирани приходи от продажба на животинска продукция. По отношение на тетрадката е посочено в мотивите на обжалваното решение, че няма как получените на сватбеното тържество средства да са налични към 2004 г. в твърдяния от жалбоподателя размер, тъй като е извършена деноминация със Закона за деноминацията на лева, обн. ДВ, бр. 20/99 г. в сила от 5.07.99 г. Не е доказано, а и е нелогично да се приеме, че сумата, получена като дарения на сватбата през 1997 г., е съхранявана в продължение на години и е изразходвана именно през ревизираните периоди. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че декларираните с ГДД за 2007 г. и 2008 г. доходи от продажба на непреработена земеделска продукция са доказани и незаконосъобразно не са взети предвид от органа по приходите и от съда. В хода на ревизията е получен отговор от РВМС - Видин, според който, лицето е имало регистриран животновъден обект до 8.08.06 г. След тази дата същият е заличен. Извършена е проверка в офиса на "ЕЛ БИ Булгарикум" ЕАД, при която е установено, че през 2007 г. и 2008 г. не е предавано мляко от ревизираното лице в качеството му на регистриран земеделски производител. В този смисъл подписаните от Марин Кочов Николов удостоверения, според които Асен Емилов Асенов е предавал на него мляко и това мляко в последствие Марин Кочов Николов е предавал на "ЕЛ БИ БУЛГАРИКУМ" ЕАД от името на Асен Емилов Асенов, са възприети като негодни доказателства, доколкото не се подкрепят от документите, представени от "ЕЛ БИ Булгарикум" ЕАД и от обстоятелството, че животновъдният обект на лицето е заличен на 8.08.06 г. Освен това, не са представени от страна на жалбоподателя каквито и да било документи, установяващи направени разходи във връзка с дейността му като земеделски производител. По отношение на плащанията от страна на лицето по сключените от него лизингови договори в хода на ревизията са извършени насрещни проверки на лизинговите компании, с които са сключени договорите - "Хипо Алпе - Адрия Ауто Лизинг" ЕООД, "Интерлийз Ауто" ЕАД и "Уни Кредит Ауто Лизинг" ЕООД. Представени са доказателства за извършените от лицето касови плащания на лизинговите вноски. Тези плащания правилно и законосъобразно са взети предвид при определянето на разходите. Представената тетрадка, с която жалбоподателят се домогва да докаже получени дарения на сватбата си /4.08.97 г./ в размер на 238 600 лв., по отношение на които се твърди, че са начално салдо за 1.01.04 г., правилно е преценена от съда. Доказателства, установяващи твърденията на касатора, че през периода 1997 г. - 2004 г. е реализирал приходи от дейността си като земеделски производител в общ размер на 84 000 лв., които са били налични към 1.01.04 г., не са представени. С оглед на така изложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че касационната жалба е неоснователна. Решението на АС - Велико Търново е правилно и законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да се остави в сила. Ответникът не е представляван от юрисконсулт в касационното производство, поради което юрисконсултско възнаграждение, не следва да се присъжда. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,