Решение № 8442 от 12.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4945/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/, чрез процесуален представител, срещу решение 2546/19.03.2025г., постановено по адм.д. 2330/2024г. на Административен съд-Бургас/АС-Бургас/. С обжалваното съдебно решение КЗЛД е осъдена да изпълни задълженията си по чл.57, т.1, б.е от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (ОРЗД, Регламента), като разгледа и се произнесе в предвидените срокове по жалбата на А. М. А. с рег.ППН-01-816 от 12.08.2024г. срещу ТД на НАП Бургас. Касаторът навежда доводи за недопустимост, евентуално неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменително основание съгласно чл.209, т.2 и т.3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответната страна- А. М. А. оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмено становище. Моли касационната жалба да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че в случая безспорно е налице бездействие на КЗЛД, в качеството й на надзорен орган, да изпълни задължението си по чл.78, т.2 ОРЗД да информира субекта на данните в срок от 3 месеца за напредъка в разглеждането на жалба на А., подадена на 12.08.2024г., който тримесечен срок е изтекъл на 12.11.2024г. Съдът е счел, че задължението на КЗЛД предполага извършване на фактическо действие, произтичащо и от разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗЗЛД, което фактическо действие рефлектира в правната сфера на жалбоподателя и възможността му да защити правата си срещу ТД на НАП Бургас. Според съда обстоятелството, че този срок е инструктивен не променя извода, че неспазването му е във вреда на лицето. Решението на АС-Бургас е валидно, допустимо, и правилно като краен резултат. Неоснователен е довода на касатора за недопустимост на обжалваното решение поради произнасяне по непредявен иск. В случая съдът е изпълнил задължението си да извърши служебна проверка на редовността и допустимостта на жалбата като е достигнал до правилен извод за наличие на предпоставките за образуване на съдебно производство по см. на чл.78, §3 вр. §2 ОРЗД. В конкретния казус от приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства не се установява националният надзорен орган да е извършил процесуално действие по подадената от А. жалба рег.ППН-01-816 от 12.08.2024г. преди датата на сезиране на АС-Бургас (20.12.2024г.), включително действие по информиране субекта на данните за напредъка в разглеждането на жалбата в тримесечен срок, каквото задължение за АО е налице съгласно разпоредбата на чл.78, §2 ОРЗД. Данни за извършено процесуално действие от надзорния орган се съдържат в писмо на КЗЛД изх.ППН-01-816/2024г #1 от 07.01.2024г., но това действие е извършено след цитирания по-горе тримесечен срок, който е съобразен със задачата на надзорния орган, определена в чл.57, §1, б. е ОРЗД- да разглежда жалбите, подадени от субект на данни или от структура, организация или сдружение в съответствие с член 80, и разследва предмета на жалбата, доколкото това е целесъобразно, и информира жалбоподателя за напредъка и резултатите от разследването в разумен срок, особено ако е необходимо по-нататъшно разследване или координиране с друг надзорен орган. Действието на надзорния орган по инициираното административно производство от А. с жалба рег.ППН-01-816 от 12.08.2024г. , извършено едва на 07.01.2025г. е извън времевият интервал определен в Регламента като разумен срок, поради което извода на първостепенния съд за осъждане КЗЛД да изпълни задължението си по чл.57, т.1, б.е ОРЗД е правилно. Противно на тезата на касатора в приложимата нормативна уредба- Регламент (ЕС) 2016/679 е предвиден срок за извършване на действия от страна на надзорния орган, каквито в процесния казус не се установява да са извършени спрямо жалбоподателя А.. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.2 и т.3 от АПК, поради което същото трябва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора разноски в полза на ответника по касация не се присъждат, защото няма данни такива да са извършени от него за касационното производство, а претенцията за присъждане на 10 лв. ДТ платена за завеждане на делото пред АС-Бургас е уважена от първоинстанционния съд. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение