Решение № 5657 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1879/2018 г.

Решение № 5657 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1879/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. П. М. от гр. П. против решение № 602 от 15.12.2017 г., постановено по адм. д. № 797/2017 г. по описа на Административен съд - П.. Изложени са доводи за неправилност на решението, поради на нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяната му. Претендира се и присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. П., чрез юрисконсулт В., в отговор от 26.03.2018 г., моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира последната за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна. Разгледана по същество обаче се явява неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на И. П. М. от гр. П. против заповед № ЗСП/Д-ЕН/2280 от 15.08.2017 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. П., потвърдена с решение № 15-РД06-0025 от 11.09.2017 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. П.. Съдът е извършил проверка на оспорената заповед в съответствие с чл. 168, ал. 1 и по критериите в чл. 146 от АПК, като подробно е обсъдил събраните доказателства и доводите на жалбоподателката. Направена е правилна преценка за законосъобразност на заповедта, с която е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 17, ал. 1 ППЗСП по молбата-декларация на жалбоподателката. По първоинстанционното дело не е било спорно, че с решение № РД-Е-112-94 от 16.05.2017 г. на Управителя на НЗОК, на И. П. М. от гр. П. е издадено разрешение за лечение извън държавата членка (формуляр S2) по Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, както и че лечението е проведено. Като правно основание на цитирания административен акт са посочени нормите на чл. 19, ал. 7 ЗЗО и чл. 20 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Безспорно е също така, че само лечението е финансирано от НЗОК и това финансиране не е включвало разходи за нощувки в хотел, както и дневни пари за нея и за придружителя й. За покриване на цитираните разходи М. е подала молба-декларация от 28.07.2017 г. до Дирекция "Социално подпомагане" гр. П. за отпускане на еднократна помощ по чл. 17, ал. 1 ППЗСП, но тази помощ й е била отказана. Съгласно чл. 17, ал. 1 ППЗСП на лицата, получили разрешение за лечение в чужбина от Министерството на здравеопазването за сметка на бюджета му, могат да се отпускат еднократни помощи за покриване на разходите за дневни и квартирни за тях, техните придружители и донори, когато те не са включени в стойността на отпусната сума за лечение. В конкретния случай лицето не е получило разрешение за лечение в чужбина от министерството на здравеопазването и това министерство не е финансиращия орган, а НЗОК, поради което конкретния случай не попада в обхвата на цитираната разпоредба. Правилно първоинстанционният съд, е преценил че М. не може да черпи права и от нормата на чл. 3, § 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност. Цитираният от касационната жалбоподателка текст на чл. 26, т. 8 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2004 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. препраща към националното законодателство, а и в случая министерството на здравеопазването не е институцията, която е изпратила касаторката на лечение в чужбина. В Закона за социално подпомагане ( ЗСП ) или в друг закон липсва разпоредба, която да бъде директно приложена по силата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, а текстът на чл. 17, ал. 1 ППЗСП, който се съдържа в подзаконов нормативен акт, трябва да се съблюдава от съда. Ето защо претендираните от касаторката разходи за хотел (квартирни) и дневни не могат да се възстановят по реда на цитираната норма. По изложените съображения се приема, че първоинстанционният съд |правилно е приложил материалния закон, а оплакването за нарушението му е неоснователно. При този изход на спора и по аргумент на противното от чл. 143, ал. 1 АПК, разноски в полза на касационната жалбоподателка не са дължими. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,