Решение № 15826 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9895/2010 г.

Решение № 15826 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9895/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Политическа партия "Съюз на демократичните сили" София чрез процесуален представител адв. Гроздев, против решение № 381 от 22.02.2010 г., постановено по административно дело № 3302 по описа за 2009 г. на Административен съд - Варна. Релевира оплакване по всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неправилност, поради което моли за неговата отмяна. Не ангажира становище по частната жалба на кмета на община Варна Ответникът по касационната жалба - Кмета на Община Варна не ангажира становище по касационната жалба, а в частна жалба релевира доводи за незаконосъобразност на решението относно частта ми, в която е отказано присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - Варна е било образувано по жалбата на ПП"Съюз на демократичните сили", гр. София, представлявана от председателя Мартин Димитров срещу заповед № 3806/18.11.2009 г. на Кмета на Община Варна за прекратяване на наемните правоотношения между Община Варна и ПП"СДС" за ползване на част от имот - частна общинска собственост, находящ се в гр. Варна, бул. "Княз Борис I" № 46, 8-ми п. р., кв. 28, УПИ II-20, представляваща помещение на първи етаж (партер) вляво от входа със застроена площ 35,90 кв. м., и втори етаж от триетажна сграда със застроена площ 266 кв. м. - предмет на АОС № 3211/17.11.2004 г., предоставен със Заповед № 2663/27.10.2005 г. на Кмета на Община Варна и Договор за наем № Д-5-9200/1075/27.10.2005 г. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 15, ал. 4 ЗОС за прекратяване на наемните правоотношения с политическата партия относно държаното от нея помещение. Констатираната от съда законосъобразност вследствие на правилна преценка на релевантните за спора факти и в съответствие с приложимото право. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, от които е изведен законосъобразен извод, че са налице предвидените в закона хипотези, при които се прекратява наемното правоотношение. При неоснователността на касационните оплаквания решението като правилно, валидно и допустимо следва да остане в сила. Незаконосъобразен и в противоречие с настоящата практика на ВАС е извода, че в чл. 143 от АПК не е предвидена възможност за възлагане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство, като мотивите за това са в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г., поради което решението в тази част имащо характер на определение следва да бъде отменено и въпроса решен по същество от настоящата инстанция с присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд