Решение № 8921 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 709/2012 г.

Решение № 8921 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 709/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Политическа партия "Атака", представлявана от председателя Волен Николов Сидеров, чрез пълномощника адвокат Чавдар Пенчев, срещу решение № 1821 от 9.11.2011 г. по адм. д. № 1643/2011 г. на Административен съд Пловдив с доводи за неправилност, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени, като незаконосъобразна, процесната заповед или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът кметът на Община Пловдив, чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Милена Параскова, в писмен отговор оспорва касационната жалба, като неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение и постанови съдебен акт, с който да се потвърди първоинстанционното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлено оспорването на заповед № 110А1231/19.05.2011 г. на кмета на Община Пловдив, с която е прекратен договор за наем от 1.04.2008 г. и допълнително споразумение № 09ДГ1818/27.11.2009 г. към договор за наем от 1.04.2008 г. за недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ павилион с площ от 140 кв. м, находящ се в гр. Пловдив, район "Централен", ул. "Амбарица" № 11. При изяснена фактическа обстановка, съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи, че не са налице основанията за оспорване по чл. 146 от АПК. Заповедта е валиден административен акт, тъй като е издадена от компетентен по материя и степен административен орган. Въз основа на съдържанието й и събраните по делото доказателства, правилно е прието, че същата съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Нарушенията на административнопроизводствените правила са несъществени, тъй като ако не бяха допуснати, това не би довело до постановяване на акт с друго съдържание. Неоснователни са доводите за противоречие с материалноправни разпоредби. Процесният обект, представляващ частна общинска собственост, е предоставен под наем на ПП "Атака" на основание чл. 14, ал. 4 от ЗОС, чл. 31, ал. 1 от Закона за политическите партии /ЗПП/ и чл. 18, ал. 5 от Наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОС /НРПУРОС /, действаща към м. март - м. април 2008 г. Съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗОС, отдаването под наем на свободни нежилищни имоти - частна общинска собственост за нуждите на общинските ръководства на политическите партии, отговарящи на условията, предвидени в ЗПП, се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОС. Съгласно чл. 18, ал. 5 от същата, договорът за наем е за срок до 3 години. В съответствие с нормативната уредба, в чл. 2 от договора изрично е посочено, че се сключва за срок от 3 години, а в чл. 12.5 - че се прекратява с изтичането на срока. В случая срокът е изтекъл на 1.04.2011 г. Следователно, заповедта е издадена при наличие на предвидените в закона и точно посочени в нея материалноправни предпоставки. Неоснователно е и възражението за противоречие на заповедта с целта на закона. Специален в настоящия казус е ЗОС, а не ЗПП и това следва както от правното основание на заповедта и административното производство, в което тя е издадена, така и от разпоредбата на чл. 31, ал. 3 от ЗПП, в която изрично е посочено, че предоставянето на помещения на политически партии се извършва съгласно Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост. По изложените съображения, оспореното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,