Решение № 8577 от 14.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16684/2011 г.

Решение № 8577 от 14.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16684/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 638 от 23.11.2011 г. по дело № 416/2011 г. по описа на Административен съд - Хасково. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна Недялка Илиева Коларова, не се представлява в съдебно заседание. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на Недялка Илиева Коларова, първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/23566 от 13.04.2011 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 222.96 лв. във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 26/220509/36766. Мотивите са свързани с констатирана впоследствие чрез кръстосани проверки официална информация в ИСАК, въз основа на която е намалена помощта за подпомаганата площи, заявени с подадената молба-заявление. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Административният орган не е посочил мотиви към издадения административен акт. Освен това е нарушен действащия към момента на издаване на АУПДВ Регламент (ЕО) № 1796/2004 г., 1782/2003. Установена е и липса на плащане на субсидиите. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е направил верни правни изводи в съответствие чл. 26 "б" от ЗПЗП и чл. 51 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. Доводите, че оспореният акт отговаря по съдържание и форма, с оглед изискванията на АПК, са неоснователни. Съгласно чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник-изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", не са изложени. Административният орган е посочил, че издава акта въз основа на кръстосани проверки на данните в заявлението, от които ставало ясно, че част от заявените за подпомагане от бенефициента площи са допустими за подпомагане без да посочи каква е тази част и въз основа на какви проверки. В актът е посочено, че в резултат на проверката и новополучената информация в ИСАК на основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП е намалена площта за подпомагане и субсидията на бенефициента в размер на 222, 96 лв. е определена като недължимо платена. Според чл. 166, ал. 1 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. В случаят, законосъобразно съдът е приел, че позоваването на извършената извънредна проверка, не е достатъчно правно или фактическо основание, което да обоснове наличието на недължимо платени суми. В актът не е посочено кои са площите, които органът счита за недопустими за подпомагане и какъв е техният размер. Не е посочено и по какви причини административният орган счита, че попадат в недопустимия слой. От доказателствата по делото не се установява земеделския производител да е декларирал неверни данни, относно вида и размера на площите. Налице е съответствие на информацията в заявлението и действителните данни, поради което не може да бъде обосновано наличие на неправомерност в поведението на жалбоподателя. Обстоятелствата, че органите на Разплащателната агенция не е била извършила проверка на декларираните площи, са извън контрола на земеделския производител. Доказателствата по делото сочат, че посочената категория земи изначало са били изключени от подпомагане, и не е следвало въобще да бъде осъществявано плащане на паричните средства на земеделските производители. Освен това чл. 73, § 4 от Регламент ЕО № 796/2004 г. сочи, че задължението за възстановяване, посочено в § 1, не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Обстоятелството, че административният орган се е позовал на отменения Регламент № (ЕО)796/2004 г. не е основание за отмяната, защото съгласно чл. 86 от ЗР на Регламент (ЕО)1122/2009 г. позоваванията на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. се считат за позовавания на настоящия регламент и следва да се четат, съгласно таблицата на съответствието, а чл. 80 от Регламент (ЕО) 1122/2009 г. съответства на чл. 73 от Регламент ЕО) № 796/2004 г. Безспорно последицата от нарушаването на правилата на Общността за финансиране е предпоставка за намаляване на субсидиите, респ. основание за тяхното възстановяване от държавата, но не и от земеделския производител. Ето защо настоящата инстанция приема, че първоинстанционния съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. Съгласно чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. дори да е налице задължение за възстановяване, ако грешката се отнася до фактически елементи свързани с изчисляване на плащането, ал. 1 не се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. В конкретния случай липсват доказателства за извършено плащане. Представеното извлечение от СЕБРА е относимо за 2.05.2011 г., т. е. след издаването на акта не става ясно какви точно суми са преведи и за коя година. Предвид изложеното и защото изплатената сума, която е получила лицето, не е в резултат на недобросъвестното му поведение решението на съда е законосъобразно. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК