Решение № 6776 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3436/2026 г.

Образувано е по касационната жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София срещу Решение № 491 от 30.01.2026 г. на Административен съд – Велико Търново по административно дело № 856/2025. С обжалваното решение съдът отменя Решение № 13-265-РД/98 от 06.10.2025 г. на от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с което е отказано изцяло финансиране на по Заявление за подпомагане № 140225/802231/114194/94208 по интервенция II.Д.З. „Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани в селското стопанство“ по Стратегически план за развитие на земеделието в селските райони на Република България за периода 2023-2027 г., подадено от В. М. Е. от [населено място], общ. Стражица; преписката е върната на административния орган за ново произнасяне и ДФЗ е осъден за разноски. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен изводът на съда, че при постановянето на оспорения акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствинте правила – чл. 35 и36 АПК и органът се е произнесъл без да изясни всички факти и обстоятелства от значение за правилното произнасяне по случая. Описва подробно, че на заявителя са изпратени две писва от 03.07. 2025 г. и 06.08.2025 г., с които му е дадена възможност да представи допълнителни доказателства и да поправи нередностите в заявлението си. Отделно заявителят е уведомен за всички събрани доказателства и резултатите от извършени служебни и административни проверки към дата 01.08.2025 г., въз основа на които е направено заключението, че заявителят не отговаря на условията за допустимост на подпомагането посочени в т.2.1 и 2.2. от раздел 7 „Допустими кандидати/бенефициери“ от Условията за кандидатстване, поради което счита че изводът на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводстваните правила е необоснован и некореспондира на събраните доказателства по делото и закона. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което съдът да отхвърли първоначалната жалба като неоснователна, както и присъждане на разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат на насрещната страна. Ответникът – В. М. Е., не се явява и не се представлява, не ангажира становище по жалбата. Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касаторите и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 14.02.2025 г. В. М. Е. подава заявление подпомагане по интервенция II.Д.З. „Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани в селското стопанство“ по Стратегически план за развитие на земеделието в селските райони на Република България за периода 2023-2027 г. На 25.05.2025 г. е извършена проверка на място, за резултатите от която е съставен констативен протокол, обективиращ данни, че в обекта са установени 25 кози и 20 овце. Протоколът е подписан от заявителя. На 06.08.2025 г. е изпратено уведомително писмо до В. М. Е., с което я уведомява за резултатите от административна проверка на заявлението и представените с него документи, при която са установени липси и нередовности и е предоставен срок за отговор и представяне на доказателства. На 19.08.2025 г. В. М. Е. представя отговор и доказателства. На 06.10.2025 г. изпълнителният директор на ДФЗ издава оспореното решение за отказ за предоставяне на подпомагане. По делото е представено решение от заседание на Управителния съвет на ДФЗ за избиране на И. И. за изпълнителен директор, съгласно Протокол № 228/07.05.2024 г. При така приетите факти, Административен съд – Велико Търново прима от правна страна, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закана писмена форма с посочване на фактически и правни основания за издаването му. Съдът установява, че са налице съществени нарушения на адмнистративнопроизводствените правила, а именно на чл. 35 и 36 АПК, които не са позволили на административния орган да изясни всички значими факти и обстоятелства за правилното решение на случая. Конкретно сочи, че административният орган не е събрал необходимите доказателства за установяване на първото настъпило по време събитие от посочените в т.2.1 и 2.2. от Условията за кандидатстване със заявление за подпомагане по интервенция II.Д.З. „Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани в селското стопанство“ по Стратегически план за развитие на земеделието в селските райони на Република България за периода 2023-2027 г. (Условията за кандидатстване) – липсват доказателства за посочените като установени от органа факти, че животновъдният обект е регистриран през 2023 г., а животните са регистрирани в него на 01.01.2024 г. Съдът изтъква, че в представената от заявителя декларация са посочени други данни, а именно че отглеждането на животни е започнало на 04.02.2025 г., както и че регистрацията на земеделския производител е от 07.02.2025 г. съдът стига до извод, че при това разминаване на данните, административният орган е следвало да положи още усилия за категорично и безпротиворечиво изясняване на фактите. Съдът приема, още че жалбоподателят е установил, чрез официални документи – служебна бележка от 12.01.2026 г. за първоначална регистрация като земеделски производител от 07.02.2025 г. (л. 172 от делото) и удостоверение за регистрация на животновъден обект от 04.02.2025 г. (л. 114), че отговаря на условията за допустимост съгласно Условията за кандидатстване, тъй като е лице на 47 години към датата на подаване на заявлението – 14.02.2025 г., има първа регистрация като земеделски производител от 07.02.2025 г. и отглежда животни от месец февруари 2025 г., а собствения й животновъден обект е одобрен на 04.02.2025 г. По изложените съображения съдът заключава, че административният орган не е установил правилно правнорелеватните факти, поради което неправилно и в противоречие със закона е достигнал до извод за недопустимост на финансирането и незаконосъобразно е отказал последното. Така мотивиран първоинстанционният съд отменя оспореното решение на Изпълнителния директора на ДФЗ, връща му преписката за ново произнасяне по заявлението на В. Е. в едномесечен срок от влизане в сила на решение и осъжда ДФЗ за разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилни изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК настоящият съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Правилен и съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че при постановяването на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да довели до непълнота на доказателствата относно значими факти и обстоятелства за правилното решение на случая, което е достатъчно основание за отмяна на акт, съгласно чл. 146, т.3 АПК. Оспореното решение за цялостен отказ на финансиране е постановен на основание чл.13, ал.1, т.1 и 5 от Наредба № 4 от 25.10.2024 г. за реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, за сключване и изменение на административни договори, за налагане на административни санкции за интервенциите по чл. 73, 74, 75, чл. 77, параграф 1, букви "а", "в" – "е" и чл. 78 от Регламент (ЕС) 2021/2115, за условията и реда за изплащане, за отказ за изплащане и намаления на плащанията, и за оттегляне на изплатената финансова помощ за интервенциите по чл. 73, 74, 75, 77 и 78 от същия регламент (Наредба № 4/2024) във вр. т.3 от раздел 7 „Допустими кандидати/бенефициери“ от Условията за кандидатстване. Съгласно чл.13, ал.1, т.1 и 5 от Наредба № 4/2024 г. „заявлението за подпомагане получава пълен или частичен отказ за финансиране в случай на: т. 1. несъответствие с критерии за допустимост, ангажименти и други задължения по отношение на интервенцията, както и на условията, при които се предоставя подпомагане и/или освобождаване от задължения; т. 5. несъответствие с целите или изискванията към кандидатите, дейностите или разходите, определени в условията за кандидатстване“. Съгласно т.3 от раздел 7 „Допустими кандидати/бенефициери“ от Условията за кандидатстване „условията по т.2.1. и2.2. се счита изпълнени, когото заявлението за подпомагане е подадено не по-късно от 12 месеца, считано от датата, на която е настъпило първото събитие от посочените в т.2.1 (към дата на подаване на заявлението кандидатите трябва да са регистрирани за първи път като земеделски стопани по реда на Наредба № 3/1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани) и т.2.2. (са започнали да отглеждат животни в собствен/нает животновъден обект и/или да стопанисват земя с цел производство на земеделска и животинска продукция) събития. Следователно при това правно основание за отказ административният орган следва да докаже, първо - кога е подадено заявлението за подпомагане, второ - кога е първата регистрация на заявителя като земеделски производител и трето - кога е започнало отглеждането на животни и/или стопанисването на земята с цел земеделска и животинска продукция. Административният орган сочи като фактическо основание за оспорения отказ за финансиране, че животновъдният обект на заявителя е регистриран на 17.08.2023 г., а животните са регистрирани в него на 01.01.2024 г. и тъй като заявлението е подадено на 14.02.2025 г. не е изпълнено условието за допустимост по т. 3 от раздел 7 „Допустими кандидати/бенефициери“ от Условията за кандидатстване. Първоинстанционният съд правилно заключава, че за така посочени в административния акт правнорелевантни факти не са представени доказателства, липсват резултатите от справки, които се твърди, че са извършени на 01.08.2025 г. и установяват горепосоченото. Действително административният орган е дал указания (писмо от 06.08.2025 г.) на заявителя да поправи нередовности по заявлението и да представи допълнителни документи и доказателства и такива се представени от кандидата (отговор от 19.08.2025 г). Основателно обаче, съдът сочи че в последните кандидатът сочи различни данни и дати от посочените в административния акт, поради което административният орган е следвало да събере и/или изиска допълнителни доказателства за да установи всички факти и обстоятелства, значими за правилно му произнасяне по заявлението. В посочения отговор, кандидатът сочи, че е регистриран като земеделски производител на 07.02.2025 г., това обстоятелство въобще не е посочено в оспорения административен акт, а същото се отнася по условието за допустимост по т.2.1 от Условията за кандидатстване, поради което е следвало да бъде установено от административния орган и посочено в оспорения акт. В отговора кандидатът още сочи, че отглежда животни в животновъден обект, считано от 01.01.2025 г., а самият обект е регистриран на 04.02.2025 г., това са факти във връзка с условието за допустимост по т.2.2. от Условията за кандидатстване. Посочените факти са удостоверени с коректно попълнена декларация, приложена към отговора, а по делото фактите са потвърдени и чрез официални документи - служебна бележка от 12.01.2026 г., че е има първоначална регистрация като земеделски производител от 07.02.2025 г. (л. 172 от делото) и удостоверение за регистрация на животновъден обект от 04.02.2025 г. Правилно съдът сочи, че при противоречието между посочените от кандидата за финансиране данни за регистрацията на животновъдния обект и постъпването на животните в него и посочените от органа, последният е следва да събере допълнително доказателства и да изложи подробни мотиви, защо приема че животновъдният обект е регистриран на 17.08.2023 г., а животните са постъпили в него на 01.01.2024 г., а не на посочените от кандидата дати. Още по-голяма става неяснотата, предвид че въобще липсва в оспорения акт указание, кога прима административният орган, че кандидатът е получил първа регистрация като земеделски производител. По делото е налице официален документ, изхождащ от Областна дирекция „Земеделие“ – Велко Търново, според който лицето е регистрирано за първи път на 07.02.2025 г. при това положение, органът следва да посочи, какво значение имат регистрирани на негово име животновъдни обекти преди регистрацията му като земеделски производител. Такива мотиви няма, липсват и доказателства как административният орган е установил датите за регистрирания животновъден обект през 2023, и постъпването на животни в него на 01.01.2024 г., бил ли е регистриран кандидата тогава като земеделски производител и въз основа на какви факти и доказателства за тях приема различни от декларираните факти. Следва да се отбележи, че посоченото в касационната жалба уведомително писмо от 03.07.2025 г. (л. 46 от делото) се отнася до друг земеделски производител – К. Р. Т. и друго заявление за подпомагане, поради което е неотносимо към настоящия спор и не следа да се счита част от административната преписка по заявлението на В. М.. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът пълно и точно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани фактически и правни изводи (относно наличието на съществени нарушения на производствените правила, довели до произнасяне на орган при неизяснени факти), поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за разноски е неоснователна. Ответникът по касация не претендира разноски пред тази инстанция, поради което такива не следва да се присъждат. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Седмо отделение