Решение № 4883 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16457/2009 г.

Решение № 4883 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16457/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Дафинка Фиданова Топчиева, чрез пълномощника й адв. Нелия Маринова, срещу решение № 220 от 9.11.2009 г., постановено по адм. д. № 20/2009 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ДК-02-СМ-2 от 12.01.2009 г. на началника на РДНСК - гр. Смолян. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Началникът на РДНСК - гр. Смолян не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Смолян Дафинка Фиданова Топчиева е оспорила заповед № ДК-02-СМ-2/12.01.2009 г. на началника на РДНСК - гр. Смолян, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат установения незаконен строеж "Пристройка към съществуваща сграда" в УПИ VI-общ. обслужване, кв. 42 по плана на с. Средногорци, община Мадан, изпълнен от Топчиева без необходимите строителни книжа. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че процесната пристройка е изпълнена през 2003 г. от Дафинка Топчиева, като за извършеното строителство не е одобряван инвестиционен проект и не е издавано разрешение за строеж. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че в случая е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е правилен. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Такива строежи по силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Предвид времето на извършване на строителството, изрично декларирано от касаторката, законосъобразно е преценена липсата на предпоставките за търпимост на строежа по § 16 от ПР на ЗУТ. Неоснователно е възражението, направено в касационната жалба, че за извършеното строителство има издадено разрешение за строеж, издадено от главния архитект на община Мадан, оформено като писмо изх. № 96-Д-17 от 9.03.2004 г.. С това писмо е разрешено извършването на ремонт и реконструкция на съществуващия покрив на сградата, а не изграждането на пристройка към нея. Не представлява разрешение за строеж и одобрената от главния архитект на общината виза за проектиране от 12 март 2007 г. Обстоятелството, че пристройката съответства на действащия подробен устройствен план обаче не я прави законен строеж при липсата на одобрен проект и разрешение за строеж. Действително това обстоятелство - съответствието на строежа с действащия подробен устройствен план, не е било обсъдено от административния съд при постановяване на оспореното решение. Това нарушение обаче не е съществено, тъй като не променя извода на съда за наличието на незаконен строеж. Незаконен строеж - съгласно дефиницията на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, е налице при наличието на някоя от хипотезите, посочени в нормата. В случая - както правилно е приел административният съд, е налице хипотезата на т. 2 от цитираната разпоредба. С оглед горното и при липсата на визираните в касационната жалба отменителни основания оспореното решение ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,