Решение № 15893 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5248/2011 г.

Решение № 15893 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5248/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Кърджали, срещу решение № 19 от 11.03.2011 г. по адм. дело № 6/2011 г. по описа на Административния съд - гр. Кърджали. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответницата - Мерием Сали Халилефенди, от с. Раличево, община Крумовград, не е взела отношение по спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 19 от 11.03.2011 г. по адм. дело № 6/2011 г., Административния съд - гр. Кърджали, е отменил решение № ПОВН-113 от 20.12.2010 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Мерием Сали Халилефенди срещу разпореждане № О-08-081-02-00015553 от 04.11.2010 г. на ръководителя по изплащане на помощите и обезщетенията при РУ "Социално осигуряване" - гр. Кърджали. Изпратил е делото като преписка на административния орган за произнасяне по същество при спазване на указанията. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. Съдът е разяснил делото напълно, преценил е всички доказателства по него в тяхната съвкупност. Твърдението на касатора, че фактическата обстановка е различна от приетата в мотивите към обжалваното решение не кореспондира с доказателствата по делото. По първоначалното дело е било безспорно установено, че Мерием Сали Халилефенди от с. Раличево, община Крумовград се е регистрирала като земеделски производител на 09.09.2008 г. и на същата дата е подала декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и на морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), в която посочва, че упражнява дейност като земеделски производител от 03.09.2008 г. и от същата дата ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица. На 23.03.2009 г. лицето е регистрирано като тютюнопроизводител. Пак като тютюнопроизводител е регистрирана и на 09.04.2010 г. На 26.04.2010 г., е подала две декларации по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ. С първата, с вх. № 0916002324 до ТД на НАП - Пловдив, офис Кърджали, е заявила, че от 26.04.2010 г. прекъсва дейността си като земеделски производител. С втората декларация с вх. № 0916002325 заявява, че от същата дата възобновява дейността си като тютюнопроизводител и ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица. Правилно Административния съд - гр. Кърджали, е приел, че Мерием Сали Халилефенди има повече от 12 месеца осигурителен стаж - от началото на м. септември 2008 г. до м. септември 2010 г., както и че до настъпването на осигурителния риск "бременност" е внасяла осигурителни вноски, включително и тези по ДОО. Не е налице промяна нито на характера, нито на вида на заявеното осигуряване, защото по характера на упражняваната дейност тютюнопроизводителите са земеделски производители. И едните и другите са самоосигуряващи се лица с еднакъв минимален размер на дължимите осигурителни вноски за ДОО, а различията са свързани само с реда и сроковете за регистрацията им. Различните регистрационни режими обаче не могат да обосноват извод за различна трудова дейност по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на КСО. Напротив - законодателят, предвид съдържанието на § 1, т. 5 от ДР на КСО, ги е обединил и обособил в една отделна категория осигурени лица, като е приел, че "регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба и са регистрирани по установения ред." От казаното става ясно, че считано от 09.09.2008 г. Мерием Сали Халилефенди е осигурено лице без да има значение дали във периода от тази дата до момента на настъпване на осигурителния риск, тя е осъществявала дейност като земеделски производител или като тютюнопроизводител. След като лицето е осигурено за риска "бременност и раждане" и има изискуемия се 12 месечен осигурителен стаж, то има право на обезщетение за бременност по чл. 48а от КСО. Съгласно този текст осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Стигайки до същите фактически и правни изводи първоинстанционния съд правилно е приложил материалния закон. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките допуснати в следствие на нарушаване на правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между явленията, на опитните правила и други подобни. Грешки от такова естество в решението, което е предмет на контрол от настоящата инстанция липсват. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,