Решение № 9071 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15926/2011 г.

ВАСIII отделение25.06.2012 г.докладчик Йовка Дражева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1549 от 11.10.2011 г. по адм. д. № 536/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 9071 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15926/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Пенка Георгиева Апостолова против решение по адм. д. № 536/2011 г. по описа на АС - Пловдив. Иска отмяна с доводи за неправилност на съдебния акт - необоснованост и съществено нарушение на процесуалните норми относно разпределение на доказателствената тежест. Твърди, че решението не съответства на доказаната фактическа обстановка. Нямало доказана причина за служителя да има достъп до личните й данни. Твърди, че неправилно е понесла тежестта на доказване. Задължение на ответника е да докаже, че достъпът до личните данни е законно и е осъществено само във връзка с изпълнение на служебни задължения. В случая е налице злоупотреба със служебно положение. Иска отмяна на решението и уважаване на претенциите. Ответната страна Община Пловдив оспорва касационната жалба. Касационната жалбоподателка не е доказала всички елементи на отговорността на общината. Представя решение № 48/3.01.2012 г. по адм. д. № 1614/2011 г., по описа на ВАС, V отделение, по жалбата на Пенка Георгиева Апостолова и Мартин Милчев Апостолов срещу Решение № 9353 от 30.12.2010 г. на КЗЛД, с което е оставена без движение жалбата им против Община Пловдив, Район Северен във връзка с оплаквания за извършен неправомерен достъп до лични данни от служител на общината. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и развива съображения за правилност на решението като резултат. Искът е неоснователен и недоказан, защото няма доказани неимуществени вреди. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Ищцата е сезирала съда на 25.02.2011 г. с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен срещу община Пловдив. Основанието е претърпени неимуществени вреди, описани като реална възможност личните й данни да се ползват за престъпни цели, намиращи се в причинна връзка с извършен незаконен достъп до личните й данни от служител Гюрга Янкова Иванова към отдел "ГРАО" при Район Северен, Община Пловдив. С решение № 1549 от 11.10.2011 г. по адм. д. № 536/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив е отхвърлен искът като неоснователен. Развити са мотиви, че не са доказани незаконосъобразни действията на служителката Гюрга Янкова - главен специалист, при и по повод извършване на административна дейност във връзка с обработване на лични данни, от които да са настъпили вреди. Незаконосъобразността не е установена и в административното производство по жалба пред КЗЛД. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съгласно чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ отговорността на общината може да бъде ангажирана при наличието на няколко кумулативно дадени условия- незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице при и по повод изпълнение на административна дейност, от които са настъпили преки и непосредствени вреди за ищеца. Достатъчно е един от елементите на отговорността да не е доказан, за да се приеме, че искът е неоснователен. Предвид разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК, предварителното установяване незаконосъобразността на действието и бездействието не е условие за допустимостта на претенцията, тъй като сезираният с иска административен съд се произнася по този въпрос. В случая по делото е представено Решение № 9353/30.12.2010 г. на КЗЛД, с което е отхвърлена жалбата на Мартин Апостолов и Пенка Апостолова срещу Община Пловдив за нарушения във връзка с обработване на личните им данни, като са развити съображения за неоснователност. Установено е по делото, че ищцата е променила през 2009 г. настоящ адрес с. Рогош, община Марица и постоянен адрес с. Скутаре, община Марица, област Пловдив, на гр. София, район "Лозенец". В обясненията на служителя Гюра Иванова - главен специалист "БДС" в отдел "ГРАО", Район "Северен" се съдържа твърдение, че ищцата и синът й имат актове за раждане, съставени в Район "Северен" Пловдив, което обстоятелство не е доказано, но не е и отречено от Пенка Апостолова. С наличието на тези актове и чл. 5, т. 2 от ЗГР е обяснен осъщественият на 21.04.2010 г. и 17.05.2010 г. достъп до личните данни. С решение № 6672/11.05.2012 г. по адм. д. № 3036/2012 г. по описа на ВАС, V чл. състав (служебно известен на настоящия съдебен състав), е отменено отхвърлително решение № 48/3.01.2012 г. по адм. д. № 1614/2011 г. на ВАС, V отд., отменено е Решение № 9353/30.12.2010 г. на КЗЛД, а преписката е върната на КЗЛД за ново произнасяне по жалбите на Пенка Георгиева Апостолова и Мартин Милчев Апостолов. Следователно не е налице влязло в сила решение на КЗЛД, с което да е установена незаконосъобразност на извършените действия от страна на служителя Гюра Иванова при и по повод извършване на административна дейност свързана с обработване на лични данни. Не е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с разменена тежест на доказване. Производството е исково и е приложим чл. 127, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, а не чл. 170, ал. 1 от АПК. Затова тежестта на доказване за наличието на всички елементи на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ е на ищеца. Съдът не е длъжен да спре съдебното производство до произнасяне от страна на КЗЛД дали са извършени нарушения по ЗЗЛД, при обработване на лични данни, тъй като не е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК. В случая не са доказани вреди имуществени (преки или пропуснати ползи) или неимуществени, които да са в пряка и непосредствена последица от действията на длъжностно лице при общината. По реда на чл. 1 от ЗОДОВ не се обезщетяват възможности за увреждане, а настъпили вече вреди. Предвид изложените и в този смисъл мотиви, решението е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,

Цитирани разпоредби

2