Решение № 10068 от 9.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Мистрал 04 ООД гр. Приморско, представлявано от управителя Д. Гечева /към настоящия момент вече "Мистрал 04" ЕООД/, против решение 1747/11.11.2021г., постановено по адм. Дело 1572/2021г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) РД-178/31.05.2021г., издаден от Изпълнителния директор на ИАРА гр. Бургас, с който на дружеството е определена подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в размер на 45 817.39лв. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че в подаденото заявление с вх. ЕФР-02-40/27.12.2012г., за кандидатстване за одобрение по предоставяне на безвъзмездна помощ по приоритетна ос 1Мерки за приспособяване на българския риболовен флот от ОП Рибарство и в придружаващите го документи не е налице представяне или затаяване на неверни сведения от страна на дружеството. В АУПДВ не е установено безспорно въз основа на кои декларирани неверни данни и към кой момент е извършено нарушение на чл. 18, ал. 1 от Наредба 21/24.09.2009г. От страна на дружеството не е извършвана измама, каквато се изисква съобразно действащата нормативна уредба за да се търси административна отговорност респек. не са налице законовите предпоставки за издаване на АУПДВ. Съдът не се е съобразил с нормата на чл. 96 от Регламент /ЕО/ 1198/2006 на Съвета от 27.07.2006г. изискваща държавата-членка да вземе в предвид естеството и тежестта на нередностите и финансовите загуби за ЕФР. Неправилно съдът е приел, че не е налице никое от основанията за налагане на финансова корекция, посочени в чл. 71, т. 1 от ЗУСЕСИФ. Твърди се още, че АС Бургас не е направил и анализ относно твърдяното за изтичане на сроковете за ангажиране на административна отговорност на дружеството. Моли съда да отмени оспореното решение и да отмени издадения АУПДВ. Ответникът изпълнителен директор на ИАРА гр. Бургас в писмен отговор оспорва касационната жалба, като е счита за неоснователна. Моли съда да потвърди решението на АС Бургас и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за допустима но неоснователна. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на спора е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) РД-178/31.05.2021г. издаден от Изпълнителния директор на ИАРА гр. Бургас, с който на Мистрал 04 ООД /вече ЕООД/, е определена подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в размер на 45 817.39лв., на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, чл. 162, ал. 2, т. 8 вр. чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, чл. 3, бук. р и чл. 96 от Регламент /ЕО/ 1198/2006 на Съвета от 27.07.2006г., чл. 6, ал. 5 от ЗРА, чл. 20, ал. 1 вр. чл. 30, чл. 35 и чл. 36 от ДБФП 162/26.02.2013г. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган Изпълнителния директор на ИАРА гр. Бургас, в рамките на неговата териториална и материална компетентност. Актът е издаден в писмена форма при спазване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съдът не е констатирал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На основание чл. 6, ал. 4 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ и предвид обстоятелството, че не попада в обсега на ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция, съдът е обосновал извод, че законосъобразно е приложен общият ред за установяване на публичните държавни вземания с АУПДВ на основание чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Според АС Бургас в конкретния случай, нарушението, поради което се търси възстановяване на платеното плащане по договора, е неизпълнение както на разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредба 21/24.09.2009г., така и на договорните задължения по сключения ДБФП. Решението е правилно. Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От събраните по делото доказателства се установява, че на 26.02.2013г. е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между ИАРА гр. Бургас и касатора. Видно от чл. 20, ал. 1 от сключения договор е, че при неспазването на условията по договора, получената помощ се обявява за изискуема и се открива производство по възстановяване на помощта. По силата на чл. 30 от договора при представяне на документи с невярна съдържание и подправени такива от бенефициера, последния връща на управителния орган предоставената му помощ със законната лихва от момента на извършване на нарушението или от момента на неговото установяване. В чл. 36 от ДБФП страните са уговорили, че помощта се отпуска при условията на действащите нормативни актове. Действащия нормативен акт имащ отношение към конкретния случай е Наредба 21/24.09.2009г., за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 1.1. "Безвъзмездна финансова помощ за постоянно прекратяване на риболовни дейности" по Приоритетна ос 1 "Мерки за приспособяване на българския риболовен флот" от Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" на Република България, финансирана от Европейския фонд за рибарство за Програмен период 2007 - 2013г., издадена от министъра на земеделието и храните /обн. ДВ бр. 79/06.10.2009г., в сила от същата дата/. В Раздел IV Изисквания към проектите в чл. 18 е посочено, че безвъзмездна финансова помощ се предоставя за риболовни кораби, които: 1. са на възраст не по-малка от 10 години; 2. са регистрирани като действащи такива за последните две години; 3. са упражнявали риболовна дейност най-малко 15 дни годишно за последните две години; 4. не са били подпомагани и/или субсидирани за модернизация с друга финансова помощ или по реда на чл. 11 за последните 5 години и 5. отговарят на специфичните критерии, заложени в действащата национална схема за изваждане от експлоатация на кораби от българския риболовен флот. От събраните доказателства се установява, че с договор за покупко-продажба от 02.03.2012г. риболовен кораб Перун е бил продаден на дружеството-касатор. За да отпусне съответната помощ управляващия орган е взел в предвид предоставените от капитана на кораба дневници от които е установено, че сумарно риболовната дейност с кораба предхождащите ДБФП две години са 17 дни за 2011г. и 23 дни за 2012г. Видно от препис от влязло в сила решение 117/07.07.2017г. по АНД 3073/2017г. на РС Бургас е, че за периода 2011-2012г. риболовния кораб не е извършвал никаква дейност, не е бил на вода до скрапирането му, като капитан на кораба е подавал неверни данни пред ИАРА и по този начин е създал документална привидност за изпълнение на част от изискванията за отпускане на БФП. Преди издаване на процесния АУПДВ е издадено Решение РД-269/11.05.2015г. на изпълнителния директор на ИАРА за регистриране на нередност, изразяваща се в нарушение на правилата за допустимост на разходите. С оглед посоченото по-горе, правилни са изводите на АС Бургас за приложение разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 3 от Наредба 21/24.09.2009г. Необходимо условие за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 1.1. "Безвъзмездна финансова помощ за постоянно прекратяване на риболовни дейности" по Приоритетна ос 1 "Мерки за приспособяване на българския риболовен флот" от Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" на Република България, финансирана от Европейския фонд за рибарство за Програмен период 2007 - 2013г. е съответната риболовна дейност да е била упражнявана най-малко 15 дни през последните две години /имат се предвид годините преди сключване на договора/. Бенефициера при подаване на заявление с вх. ЕФР-02-40/27.12.2012г. и в придружаващите го документи е декларирал горното обстоятелство, което е било и причина за отпускане на безвъзмездната финансова помощ. Липсата на тази предпоставка, респек. на която и да е от изброените в чл. 18, ал. 1 от Наредбата, води и до отказ за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. Установеното чрез решението на РС Бургас за подаване на неверни данни от капитана на риболовния кораб относно упражняваната риболовна дейност рефлектира пряко върху допустимостта на тази помощ т.е. последната не е следвало да бъде отпусната, ако дружеството бенефициер не е извършвало реално риболовна дейност за последните 2 години за период от 15 дни годишно. Както правилно е посочил и АС Бургас изискването за отпускане на помощта е упражняване реално на рибарска дейност от страна на дружеството. Установеното неизвършване на риболовна дейност за периода 2011-2012г. от дружеството е юридическия факт от който за него възниква задължението да върне неправилно ползваната безвъзмездна помощ т.е. помощ която не би се предоставила на дружеството при установените факти и обстоятелства. Налице е предпоставката на чл. 30 от договора с оглед факта на предоставяне на неверни данни от дружеството касаещи извършване на рибарска дейност и помощта следва да се върне. Както правилно е отбелязал и решаващия съд в конкретния случай не се касае за извършване на административно нарушение, а на договорно такова, поради което и наведените в жалбата доводи за изтичане на процесуални срокове за ангажиране на такава отговорност на дружеството са неоснователни. Неоснователен е и довода, че е следвало да се приложи чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. По този закон предоставената финансова помощ може да се отмени или намали чрез извършване на финансова корекция. Основанията за да се приеме наличие на финансова корекция са изброени изчерпателно в чл. 70, ал. 1, т. 1-10, като конкретния случай не попада в нито една от тях, тъй като касае допустимостта на помощта т.е. последната не би била допустима при установяване на действителните факти и обстоятелства при подаване на заявлението за финансиране. Правилно решаващия съд е приел, че производството по издаване на акта следва да се развие по реда на чл. 6, ал. от ЗРА, а не по ал. 4 от с.з., предвид на това, че не се определя финансова корекция, а помощта е била недопустима, поради липсата на предпоставки за отпускането и. По тези съображения, настоящият касационен състав намира, че решението, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е валидно, допустимо и правилно постановено и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и претенцията на ответната страна за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, следва да се осъди касатора да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр. Бургас сума в размер на 200лв., на основание чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 144 от АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,