Решение № 156 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10082/2018 г.

Решение № 156 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10082/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Алхамдани, [гражданство], подадена чрез адв. Г. Филчева, против Решение № 4287/25.06.2018 г., постановено по адм. дело № 5221/2018 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена неговата жалба против Решение № 1160/24.4.2018 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), за постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят сочи, че изпитва страх за живота си от евентуално завръщане в [държава по произход] поради наличие на заплаха за неговия живот, сигурност и свобода. Преценява като проява на формален подход оценката на бежанската му история, а и че са налице материално-правните условия за предоставяне поне на хуманитарен статут, тъй като данните, на които се е позовал административният орган, не са актуални и не разкриват обективно обществено-политическата обстановка в [държава по произход]. Развива и теза, че счита за незаконосъобразен мотива на съда за липса на въоръжен конфликт в [държава по произход] По изложените в касационната жалба съображения иска отмяна на обжалваното решение. В откритото съдебно заседание пред ВАС чрез процесуалния си представител адв. Г. Филчева поддържа касационната си жалба. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител юрк. Минкова, оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Намира, че правилно първоинстанционният съд е установил, че не са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила, предвид представена от него справка, от която е видно, че в края на 2017 г. иракските сили за сигурност са освободили цялата контролирана от Ислямска държава територия и драстично са намалили способностите на тази организация да извършва злоупотреби, т. е. че през месец декември 2017 г. официално е заличено военното присъствие на Ислямска държава от територията на [държава по произход], поради което в страната не е налице въоръжен конфликт, характеризиращ се с безогледно насилие. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е установил изцяло релевантната фактическата обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел правилен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Преценява за обоснован извода на съда, че по отношение на Х. Алхамдани не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като не са налице установени факти за проявено спрямо касатора преследване от страна на официалните власти в страната по произход [държава по произход] и не се обосновава в достатъчна степен страх от такова. Счита, че в случая не са налице предпоставките и на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на молителя, както и че при издаване на решението си административния орган е спазил императивното изискване на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като е обсъдил наведените от кандидата за закрила факти и обстоятелства от личната му история, както и въпроса относно сигурността на страната му по произход, освен че не се установяват и разширенията, дадени в ТР на съда на ЕО от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/07 и ТР на СЕС от 30 януари 20147 г. по дело № С-285/12 по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕС, които се преценяват във връзка с прилагане нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Намира, че съдът обосновано е приел за правилна преценката на ответника за неоснователност на молбата, защото обстановката в страната по произход на чужденеца не може да се квалифицира като "въоръжен конфликт" по смисъла на Международното право и правото на ЕС, а и от наличната по делото справка се установява, че състоянието на сигурността в автономната област Иракски Кюрдистан и Южен Ирак е относително стабилна. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд e установил, че с молба от 10.10.2017 г., Х. Алхамдани, [гражданство], [етническа принадлежност], [семейно положение], поискал предоставяне на международна закрила от Република България. След покана за интервю, с чужденеца било проведено интервю на 20.11.2017 г., с цел установяване на бежанската му история и съобразно доказателствата, приети по производството, председателят на ДАБ постановил Решение № 1160/24.4.2018 г., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ молбата на Х. Алхамдани за предоставяне на международна закрила е отхвърлена. За да отхвърли жалбата, съдът намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че Х. Алхамдани не е бил преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Посочил, че изложеното от чужденеца като причина за напускане на [държава по произход] не попада в приложното поле на ЗУБ. Съдът е приел за обосновано и становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на Х. Алхамдани и на хуманитарен статут, предвид липса на хипотезите на чл. 9 ЗУБ. Приел, че от доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт. От предоставената от ДАБ справка за ситуацията в [държава по произход] от 7.02.2018 г. и друга от 11.05.2018 г. извел извод, че там не е налице насилие, което да достига степен на безогледност, поради което не може да се приеме, че цивилното лице, поради самия факт на пребиваване на територията на [държава по произход], е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. След подробен фактически и правен анализ на приетите по делото доказателства и на информацията, съдържаща се в проведеното с жалбоподателя интервю, първостепенният съд е извел заключение за законосъобразност на атакувания административен акт. Постановеното решение е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от АС- София-град нарушения на материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за която е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Бежанската история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Х. Алхамдани не е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности и не е имал проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност. Следва да се посочи, че спрямо него не е било осъществено и преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. По време на проведеното интервю Х. Алхамдани е посочил като причина за напускане на [държава по произход]- легално, през м. септември 2017 г., с паспорт за Турция, стремежа си към по-добър стандарт на живот. Преди да напусне [държава по произход], през 2010 г. хора от армията на М. сложили бомба пред дома му, тъй като подкрепял правителството, заплахите продължили с втора бомба- шет месеца по-късно, а два месеца след това- получил плик с куршум, но след това "не е закачан от никого", а преди това, през 2009 г. войници на Ал кайда " стреляли по пръста му", но не е имал проблеми с официалните власти, нито е бил арестуван или осъждан. Въз основа на посоченото правилно съдът е приел, че причината, поради която жалбоподателят е напускал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, поради което и обосновано е отхвърлил молбата за предоставяне на бежански статут. Правилно административният съд е приел, че липсва основание и за предоставянето на хуманитарен статут, тъй като Х. Алхамдани не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства. При положение, че бежанската му история не разкрива факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), административният съд законосъобразно е потвърдил оспореният акт и в тази част. Административният съд правилно е посочил, че в настоящия случай е неприложим и чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, както е мотивирано в решението по дело № С-465/2007 на Съда на Европейския съюз, достигайки до заключение, че както индивидуалното положение на лицето, така и обстановката в страната, не разкриват възможност за понасяне на насилие поради вътрешен въоръжен конфликт. Съдът се е позовал и на информацията, съдържаща се в справка вх. № МД-110/7.02.2018 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, като е посочил, че не може да се приеме, че в [държава по произход] е налице безогледно насилие, породено в следствие на въоръжен конфликт на територията на страната или на част от нея. Съобразил, че на територията на тази страна има прояви на въоръжени сблъсъци, без данни за проявя на такъв въоръжен конфликт, който да обхваща цялата територия на страната на оспорващия, поради което приел, че макар и в значителна степен да е налице висока степен на несигурност в тази страна, вкл. и наличие на прояви на насилие /самоубийствени атентати, в резултат на което загиват и граждански лица/, положението в [държава по произход] не може да се приеме за достигащо такава степен на безогледно насилие, което го определя за такова с характер на въоръжен конфликт, по отношение на което да намира приложение тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.); , дадено с цитираното по-горе решение от 17.02.2007 г. по д. №С-465/2007 г., още по-малко то да е на цялата територия на [държава по произход]. Наред с това взел предвид, че в района, където е роден и живял кандидатът, и пребивават почти всички от неговите близки и роднини, самият иракски гражданин не споменава за проблеми със сигурността, а информацията в горецитираната справка сочи, че състоянието на сигурността в автономната област Иракски Кюрдистан и Южен Ирак е относително стабилно, респ. че в провинция Иракски Кюрдистан няма влияние, нито контрол групировката "Ислямска държава", а и данни от медиите сочат, че тази организация е изтласкана от Иракската армия от [населено място] след девет месеца сражения и градът е освободен от влиянието й, като цивилните граждани могат вече да се завръщат. По алтернативното искане на касатора –за предоставяне "поне на хуманитарен статут заради въоръжения конфликт" следва да се посочи и че, противно на твърдяното, в обжалваното решение е извършена преценка в сравнителен план на трите вида "тежки посегателства", предвидени в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, като е съобразено и решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г. В контекста на цитираните текстове правилно е счетено, че в конкретната хипотеза административният орган е извършил правилна оценка на относимите обстоятелства, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо закрила, в частност - предоставяне на хуманитарен статут, доколкото молителят не е въвел конкретни оплаквания, че е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. С оглед на установената фактическа обстановка не може да се приеме, че той е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, понеже срещу него не са били предприети такъв вид действия нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Във връзка с установяването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ съдът прецизно е изследвал дали е налице вътрешен или международен въоръжен конфликт, като констатирал, че анализът на информацията, съдържаща се в представените по делото справки и в цитираните в решението доклади не следва, че насилието във всички части на страната би могло да се определи като безогледно. Съобразен е правнорелевантният факт, че към момента на постановяването на атакувания административен акт не може да се изведе обосновано заключение, че групировката Ислямска държава има влияние и контролира Иракски Кюрдистан, а напротив - там е разселен огромен брой бежанци от други райони на Република Ирак, което е посочено и в годишния доклад за 2015 г. на iDMC (internal displacement monitoring centre)- водещ източник на информация и анализи относно вътрешното разселване и е независима, недържавна хуманитарна организация. В заключение следва да се посочи, че в представената пред настоящата инстанция справка от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ от 17.09.2018 г. за актуалното положение в Ирак и в Иракски Кюрдистан е посочено, че проведеният на 25 септември 2017 г. референдум в Иракски Кюрдистан е довел до напрежение между Иракски Кюрдистан и централното правителство на страната на произход на молителя, но не и до въоръжен вътрешен конфликт, което обстоятелство, анализирано в съвкупност с данните от бежанската история на касационния жалбоподател, не обосновава изводи, различни от изведените в мотивите на обжалваното съдебно решение. Налице е информация относно съществуването на групировката "Белите знамена", действаща на територията на Северен Ирак, но в постъпилите по делото източници на информация относно страната на произход на жалбоподателя не е установено наличие на вътрешен или международен конфликт на територията на цялата държава Република Ирак. Твърденията на Х. Алхамдани, че изпитва страх от евентуално завръщане в [държава по произход], не могат да обосноват извод за репресия, насочена срещу лицето и попадаща в обхвата на ЗУБ, т. е. липсват основания за предоставяне на международна закрила. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен правен извод за липса на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното от него по време на проведеното интервю, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства и противно на твърдяното, не са формални, а са ясни, логични и непротиворечиви. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение