Решение № 6579 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2382/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител, против решение 70 от 17.01.2025 г., постановено по адм. дело 415/2024 г. на Административен съд-Смолян, с което са изменени точки 1, 1.1., 1.2., 2, 3 и 4 от раздел II на Заповед РД 49-216 от 30.05.2023г. на министъра на земеделието и храните, като намалява: -Общата цена на имотите, описани р Раздел II, т.1 и т.2 на заповедта, от 552642.08лв. без ДДС и 663148.90лв. с ДДС, съответно на 34511 лв. без ДДС и 41413.20 лева с ДДС; -Цената на имота, описан в Раздел II, т.1.1 на заповедта, от 75043.53лв. без ДДС на 2314лв. без ДДС; -Цената на имота, описан в Раздел II, т.1.2 на заповедта, от 477580.55лв. без ДДС на 32197лв. без ДДС; -Режийните разноски от 11052.48лв. без ДДС и 13262.98лв. с ДДС, съответно на 690.22 без ДДС и 828.27лв. с ДДС. -ДДС върху местния данък от 2763.12лв. на 207.06лв. -ДДС върху такса вписвания от 110.52лв. на 6.90лв.. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмена защита. Претендира разноски. Ответникът С. Х. Д., в писмен отговор чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред АС Смолян е Заповед РД 49-216 от 30.05.2023г. на министъра на земеделието и храните, в частта, с която С. Х. Д. в качеството му на купувач на поземлен имот с идентификатор 12718.1.1028 по КККР на [заличен текст], общ.Мадан, обл.Смолян, с площ 1107 кв.м., и на поземлен имот с идентификатор 12718.1.1202 по КККР на [заличен текст], общ.Мадан, обл.Смолян, с площ 7045 кв.м., е определено да внесе сума в размер на 552624.08 лева без ДДС или 663148.90 лева с ДДС - цена на имотите ( 75043.53 лв. без ДДС за ПИ 12718.1.1028 и 477580.55лв. без ДДС за ПИ12718.1.1202), режийни разноски в размер на 11052.48лв. без ДДС или 13262.98 лева с ДДС, представляващи 2% върху цената на имотите, и дължимия ДДС върху местния данък в размер на 2763,12лв. и ДДС върху такса вписвания в размер на 110,52лв. на осн. чл.26, ал.3, т.1 от ЗДДС. Делото е образувано след като с решение 11849 от 05.11.2024г. по адм. дело 5515/2024г. ВАС, пето отделение е отменено решение 414 от 21.03.2024г. по адм. дело 173/2023г. на АС Смолян, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване указанията, дадени в мотивите. В изпълнение на дадените указания съдът е назначил повторна тройна-съдебно оценителна експертиза, в състава на която са включени вещи лица, отговарящи на изискванията на чл.86, ал.2 от Закона за горите/ЗГ/, с указания за изготвяне на експертизата при спазване изискването на чл.4, ал.4 на Наредбата за оценка на поземлени имоти в горски територии /НОПИТГ/. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но в противоречие с материалния закон. Съдът е счел, че определената продажна цена съобразно оценка, посочена в доклад на независим оценител по реда на чл.86, ал.2 ЗГ, по която са определени и съпътстващите режийни разходи е възприета изцяло от АО в оспорената заповед, но без да бъде съобразено, че сравнителните данни от оценителния доклад касаят поземлени имоти, чието местонахождение е доста отдалечено от процесните имоти, като използваните три сравнявани имоти са в община Смолян и с.Стойките в непосредствена близост до спортен комплекс Пампорово и ски-пистите в курорта. Според съда ползваните данни не изпълват съдържанието на пазарен аналог по см. на чл.6, ал.3 от НОПИТГ и не могат да служат за сравнение с процесните имоти, които се намират в община Мадан, в близост до с.Върбина и с.Цирка, а оценката е изготвена по офертни цени, а не по цени, определени съобразно реално сключени сделки. Съдът е възприел стойностите, съдържащи се в заключението на вещите по лица по назначената повторна тройна съдебно-оценителна експертиза, които са определени по реда на чл.4, ал.4 от НОПИТГ, като е кредитирал изцяло заключението предвид неоспорването му от страните по делото. По тези съображения съдът е приел оспорването за основателно, съответно e изменил раздел II на заповедта, режийните разноски и дължимия ДДС, вкл. върху местния данък и такса вписвания, като е съобразил стойностите, посочени от вещите лице в заключението по повторната тройна съдебно-оценителна експертиза. Решението е неправилно. Неправилен е извода на съда за допуснато нарушение на материалния закон от АО в оспорената част на процесната заповед. Съдът не е съобразил релевантния за спора факт, че процесните два имота са с променено предназначение съгласно влязлата в сила Заповед РД49-375/19.09.2022г. на министъра на земеделието, от ПИ в горски територии с обща площ 8.152дка. (поземлен имот с идентификатор 12718.1.1028 по КККР на [заличен текст], общ.Мадан, обл.Смолян, и поземлен имот с идентификатор 12718.1.1202 по КККР на [заличен текст], общ.Мадан, обл.Смолян) на имоти с начин на трайно ползване- за база за отдих-курортно селище ( за друг курортно-рекреационен обект). Това означава, че възприетите от АС-Смолян разпоредби на чл.86, ал.2 от Закона за горите, както и на чл.4, ал.3 и чл. 6, ал.1 и ал. 2 от НОПИТГ са неприложими при извършването на оценка на процесните имоти. Относимите и приложими за процесния казус норми са тези на чл.79, ал.1-ал.4 от Закона за горите. Съгласно чл.79, ал.1, изр. първо ЗГ поземлените имоти в горски територии, чието предназначение е променено по реда на този закон и за които дължимата цена е заплатена в срока по чл.78, ал.2, се продават на лицето, по чието искате е станала промяната на предназначението. Според чл.79, ал.2, т.1 ЗГ, продажбата по ал.1 се извършва със заповед на министъра на земеделието, храните и горите или оправомощено от него длъжностно лице - за горските територии, държавна собственост, а съгласно ал.3 министърът на земеделието възлага на независим оценител да изготви пазарна оценка на продавания имот. Стойността на възнаграждението за извършената оценка се включва като дължима такса в заповедта за продажба. В процесния казус съобразно посочените разпоредби със заповед от 22.02.2023г. на министъра на земеделието е възложена и изготвена от "Консултантска къща Амрита" ООД ( правоспособен независи оценител, регистриран в Камарата на независимите оценители в РБ по реда на Закона за независимите оценители) експертната оценка на процесните два поземлени имоти. Противно на възприетото от първостепенния съд стойностите по тази експертна оценка и съответно нейната законосъобразност не се опровергават от заключението на вещите по лица по назначената повторна тройна съдебно-оценителна експертиза, а изводите на съда в този смисъл са в противоречие както с приетите по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, така и с материалния закон. В този смисъл получените стойности в заключението на ВЛ по повторната тройна съдебно-оценителна експертиза са несъответни на характера на имотите предвид тяхното предназначение с оглед изискването на чл.79, ал.3 ЗГ за изготвяне пазарна оценка на продаваните имоти, представляващи урегулирани поземлени имоти, по отношение на които е налице влязъл в сила ПУП. Основателни са доводите на касатора, че при изготвяне на повторната тройна СОЕ вещите лица не са съобразили промененото предназначение на имотите с оглед последиците от този факт във вр. с необходимостта от изследване на пазарни аналози с характеристики за имоти с начин на трайно ползване, идентичен с този на процесните поземлени имоти. АС-Смолян е възприел безкритично заключението ВЛ, макар същото да е изготвено по неприложими за процесния казус ред и условия- по реда на НОПИТГ, които касаят определяне на цени при сделки с поземлени имоти в горски територии - държавна и общинска собственост, каквито не са процесните два ПИ. Вещите лица са използвали и проучили вписани сделки с поземлени имоти горски и земеделски територии в служба по вписвания Мадан и в сайта на ЮЦДП Смолян на класирани за закупуване от държавата поземлени имоти в горски територии през 2024г. със сходни характеристики, но те са неотносими към необходимите за изследване пазарни аналози с оглед предназначението на имотите и начина на трайно ползване по действащия ПУП. По този начин стойностите на оценка на имотите, режийните разноски и ДДС, отразени в заключението на вещите лица и възприети от първостепенния съд, не отговарят на изискването на чл.79 ал.3 ЗГ да са пазарни, защото както се отбеляза по-горе възприетия от ВЛ начин на определяне цените и стойностите на процесните ПИ- по реда на чл.4, ал.1 вр. чл.3 от НОПИТГ е неприложим, като стойностите в заключението на ВЛ дори частично са в противоречие с изискването на чл.79, ал.4 ЗГ продажната цена на поземлени имоти в горски територии, чието предназначение е променено, да не бъде по-ниска от данъчната оценка на имотите. Налага се извод, че използваните подходи и методи при стойностната оценка за определяне пазарна цена на процесните имоти са неправилни, поради което получените стойности не могат да послужат за определяне продажната цена на поземлени имоти в горски територии, чието предназначение е променено. Заключението на вещите лица е трябвало да се обсъди от АС-Смолян в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото (чл.202 ГПК), вкл. с изготвената в хода на административното производство оценка от "Консултантска къща Амрита" ООД. Тази пазарна оценка на процесните имоти е в съответствие с изискването на изискването на чл.79, ал.1 и сл. от Закона за горите, касаещи имот в горска територия с променено предназначение. Същата използва пазарен подход ( метод на сравнителни сделки) и комбиниран подход, отчетени са правното състояние на обектите на оценка, външните фактори, определящи стойността, физическите и технически параметри на имотите, включително, площ, граници, достъп, техническа обремененост, вкл. е съобразен предмета на инвестиционното предложение-изграждане на база за отдих-курортно селище (комплекс от къщи за гости) със съответните параметри, като е извършено сравнение с три имота. Получената сравнителна стойност на обекта е прогнозна пазарна стойност на оценяваните имоти и бъдещо проектно застрояване върху двата ПИ предвид данните в инвестиционното предложение. Изчислената пазарна стойност на имотите е сбор от стойностите, получени чрез използваните методи на сравнителните продажби и остатъчната стойност. Няма данни по делото тази оценка да противоречи на Международните и Български стандарти за бизнес оценяване и характеристиките и предназначението на имотите и изискванията при определяна на пазарната стойност. Изготвената в административното производство и възприета от АО оценка от "Консултантска къща Амрита" ООД не е опровергана с факти, установени с използваните от оспорващия доказателствени средства в проведените съдебни производства, в т.ч. заключения на вещи лица, които ВЛ са използвали неприложим за процесния казус ред и метод за определяне на пазарната оценка по см. на чл.79, ал.3 ЗГ. Достигайки до извод за противоречие на Заповед РД 49-216 от 30.05.2023г. на министъра на земеделието и храните в оспорената й част с материалния закон, съответно изменяйки същата в тази част, първоинстанционния съд е постановил съдебен акт при наличие на соченото от касатора основание за отмяна по чл.209, т.3 АПК - противоречие с материалния закон и необоснованост- изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства, и са формирани при тяхната неправилна преценка. Решението на АС-Смолян трябва да се отмени като се постанови друго, по съществото на спора, защото същия е изяснен от фактическа страна и не се налага събирането на нови доказателства, и жалбата С. Х. Д. против Заповед РД 49-216 от 30.05.2023г. на министъра на земеделието и храните в частта, с която на С. Д. в качеството му на купувач на поземлен имот с идентификатор 12718.1.1028 по КККР на [заличен текст], общ.Мадан, обл.Смолян, с площ 1107 кв.м., и на поземлен имот с идентификатор 12718.1.1202 по КККР на [заличен текст], общ.Мадан, обл.Смолян, с площ 7045 кв.м., е определено да внесе сума в размер на 552624.08 лева без ДДС или 663148.90 лева с ДДС - цена на имотите ( 75043.53 лв. без ДДС за ПИ 12718.1.1028 и 477580.55лв. без ДДС за ПИ12718.1.1202), режийни разноски в размер на 11052.48лв. без ДДС или 13262.98 лева с ДДС, представляващи 2% върху цената на имотите, и дължимия ДДС върху местния данък в размер на 2763,12лв. и ДДС върху такса вписвания в размер на 110,52лв. на осн. чл.26, ал.3, т.1 от ЗДДС, се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на спора и направеното искане от касатора, в полза на същия следва да се присъдят сторените и доказани разноски общо в размер на 8600 лв., от които 3400 лв. заплатени държавни такси за касационните производства (2х1700лв.), депозити за възнаграждение на вещи лица- 1200лв по адм.д.173/2023г. на АС-Смолян и 3600лв. по адм.д.415/2024г. на АС-Смолян, както и 400 лв. юрисконсултско възнаграждение (100лв. за всяка съдебна инстанция), определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, платими от С. Х. Д.,. По изложените съображения и на основание чл.227, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,