Решение № 234 от 30.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 480/2014 г.

Решение № 234 от 30.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 480/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия С. Д. Д. -М. срещу решение № 5 от 31.01.2014 г. по внохд № 301/2013 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 48 от 07.10.2013 г., постановена по нохд № 481/2013 г. на Русенския окръжен съд. В жалбата е релевирано основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК с довода, че при индивидуализиране на наказанията за всяко от включените в съвкупността престъпления, съдът не е съобразил правилното съотношение на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, поради което е наложил на подсъдимия несъразмерно тежко наказание. Искането на касатора е за намаляване на наказанието, което се поддържа от него и от защитника му пред касационната инстанция и в представените писмени бележки. Частният обвинител Х. М. И., редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Прокурорът от ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Доводът за явна несправедливост на наложеното наказание, подкрепен с аргументи за неговата завишеност по размер, е неоснователен. Липсва основание за ревизиране на обжалвания съдебен акт, в частта му за размера на наказанието от три години лишаване от свобода, наложено на жалбоподателя за престъплението, квалифицирано по чл. 142, ал. 1 от НК и четири години лишаване от свобода за извършеното от Д. престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК, което е най-тежко, и поради това водещо във формираната при условията на чл. 23, ал. 1 НК реална съвкупност от престъпления. Съдилищата са отчели всички релевантни обстоятелства, рефлектиращи върху вида и размера на наказанието, което следва да изтърпи подсъдимият-високата обществена опасност на престъпленията и тази на дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства. Взети са предвид всички съществуващи смекчаващи обстоятелства-затруднената социално-психологическа адаптация в обществото на подсъдимия, поради личностно и поведенческо разстройство в резултат на злоупотреба с психоактивни вещества, както и тежкото му семейно положение, като при касационната проверка настоящият съдебен състав не намери други такива, които да са били игнорирани, или тяхната относителна тежест да е била подценена. Налице са, обаче, и отегчаващи обстоятелства, които законосъобразно са рефлектирали при индивидуализацията на наказанията-обременено съдебно минало на Д. и наличие на извършени в реална съвкупност престъпления. Всички отчетени обстоятелства са изцяло извън съставомерните признаци на инкриминираните престъпни състави, поради което, съобразно критериите на чл. 56 НК, те законосъобразно са взети предвид при отмерване на санкциите. В този смисъл ВКС не констатира нарушения от посочената категория, като прие, че така определени, наказанията, наложени на жалбоподателя за всяко от двете отделни извършени в съвкупност престъпления, съответно: три години лишаване от свобода-по чл. 142, ал. 1 от НК и четири години лишаване от свобода- по чл. 150, ал. 1 от НК са съобразени с целите, визирани в чл. 36 НК, и принципа за съответствието им с извършените престъпления, уреден с нормата чл. 35, ал. 3 НК. Общото наказание по чл. 23, ал. 1 НК също е определено в законосъобразен размер. Предвид изложените съображения, касационната инстанция счита, че наказанието, наложено на подсъдимия С. Д. Д. -М., не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК, поради което касационната му жалба следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,