Решение № 25 от 3.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7975/2019 г.

Решение № 25 от 3.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7975/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Б. Салиф моли да бъде отменено като неправилно решение № 108/23.04.2019 г. по адм. д. № 411/2018 г. на Административен съд - Кърджали. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Счита, че приложим за установяване по основание и размер на публичните вземания на ДФ "Земеделие" е ЗУСЕСИФ, поради което е следвало да се издаде решение за финансова корекция по чл. 73 от ЗУСЕСИФ преди издаването на АУПДВ. Оспорва и изводът за недопустимост на спорния земеделски имот при изчисляване на икономическия размер на стопанството. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмена защита. Моли оспореното решение да бъде отменено, а жалбата против акта за установяване на публично държавно вземане да бъде уважена, като му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Областна дирекция - Кърджали на ДФ "Земеделие" по съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за двете инстанции. Ако се претендира адвокатско възнаграждение над минималното поддържа, че е прекомерно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 09/06/3/0.0.3485/2/01/04/01/15.10.2018 г. на директора на Областна дирекция – Кърджали на Държавен фонд "Земеделие", с който е отказано изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по договор № 09/06/3/0.0.3485/10.05.2017 г. на Б. Салиф и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер 19 558 лв. Съдът е разгледал спора по същество и обосновано е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, при правилно установена фактическа обстановка, правилно определени правните норми, които са нарушени, определящи постановения отказ от предоставяне на второ плащане, както и връщане на вече полученото по договора. Въз основа на събраните по делото доказателства и неоспорената от страните и кредитирана от съда аграрна експертиза, съдът е приел, че лицето не е изпълнило бизнес плана в частта на заложените специфични цели и резултати в определения в договора срок за изпълнение, и не е постигнало увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 2000 евро, поради което законосъобразно с обжалвания акт са изискани за връщане всички получени суми от лицето по договора за предоставяне на финансова помощ. Към датата на подаване на заявлението за подпомагане на 12.08.2016 г. икономическия размер на стопанството на касатора, измерен в стандартен производствен обем /СП0 е бил 6 806, 83 евро, а при проверката към крайната дата на периода за проверка на изпълнението на бизнес плана икономическият размер на стопанството е намалял на 5 858, 31 евро. Обосновано съдът е приел е, че към 5.09.2013 г. земеделският производител е имал сключен договор за аренда на имот № 17186.77.4, с площ от 4108 кв. м. /4. 108 дка/, с начин на трайно ползване – "нива", находящ се в землището на с. Горско Дюлево, който договор е бил действащ към момента на подаване на заявлението за подпомагане на 12.08.2016 г., но имотът не е бил посочен в нито една от таблиците към заявлението, съответно не е участвал при изчисляване на началния икономически размер на стопанството на лицето. При така установеното и независимо от твърденията на лицето, че същия имот е бил отдаден на трето лице с договор за наем за период 12.12.2014 г. – 12.12.2016 г., съдът е обосновано е приел, че посочения имот не трябва да се включва при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството на основание чл. 37, ал. 7, т. 2 от Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Предвид заключението на вещото лице след оглед на място на спорния терен съдът е приел, че около 50% от засадените в имота дръвчета са изсъхнали, градината е силно затревена, с израснали храсти и през 2018 г. не са провеждани мероприятия по поддръжка. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата на лицето. Неоснователни са изложените от касатора възражения за приложимост на реда на ЗУСЕСИФ за установяване по основание и размер на публичните вземания на ДФ "Земеделие". Доводите вече са били обсъдени от административния съд, като изложените съображения се споделят от настоящия състав със следните допълнения. Съгласно § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 /Програмата за развитие на селските райони/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Разпоредбата на чл. 9б от ЗПЗП, на която се е позовал касаторът, има за предмет уредба на производства пред управляващия орган или Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция. Тя не урежда, нито преурежда реда за извършване на контрол от страна на управляващия орган, нито реда за оспорване на актовете по този контрол. Съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /ДВ бр. 2/2018 г./, започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Производството по отпускане на финансова помощ на касатора е започнало с подаване на искането на 12.08.2016 г. и за неговото провеждане предвид § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. в ДВ бр. 2/3.01.2018 г. е приложим досегашния ред. За това производство относно мярка по чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, е приложима Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малките стопанства" от мярка "Развитие на стопанства и предприятия" по Програма за развитие на селските райони за периода /ПСРС/ 2014 – 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, поради което производството следва да се довърши по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг и за това производство не е приложим редът за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ. По материалната законосъобразност на оспорения акт съдът е извел правилни изводи въз основа на детайлно и правилно установена фактическа обстановка, подробен анализ на събраните доказателства и правилно тълкуване на приложимите разпоредби и основни правни институти. Законосъобразно е приел за недопустимо включването на имот № 17186.77.4, находящ се в землището на с. Горско Дюлево, при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството на касатора, след като безспорно е установено, че посоченият имот не е бил посочен в нито една от таблиците към заявлението за подпомагане от 12.08.2016 г., не е участвал при изчисляване на началния икономически размер на стопанството на лицето в нарушение на забраната на чл. 37, ал. 7, т. 2 от Наредба № 10/10.06.2016 г. при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството да се включват земи, ползвани под аренда или наем, които не са включени при изчисляване първоначалния икономически размер на стопанството, независимо дали ползването на земята е било предоставено на други лица. Съдът е обсъдил възражението на касатора, че земята е била дадена под наем на друго лице и обосновано е приел, че предвид цитирания чл. 37, ал. 7, т. 2 от Наредбата възражението е неоснователно. По категоричното заключение на експерта агроном овощната градина в имота е в лошо състояние, 50 % от засадените трайни насаждения са изсъхнали, поради което не може да се определи възрастта им. Правилен е изводът на съда, че при тези данни не може да се приеме, че са засадени в изпълнение на сключения договор за подпомагане. След като касаторът не е изпълнил заложените в договора цели и изисквания, обосноваващи правото му да получи второ плащане по заявлението за предоставяне на финансова помощ, правилно същото е било отказано, като на основание чл. чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. на министъра на земеделието и храните и чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 4 от договор № 09/06/3/0.0.3485/10.05.2017 г. правилно с АУПДВ е отказано изплащане на второ плащане и е определено да се възстанови вече изплатената сума по договора с лихви. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 100 лв, а неговата претенция за разноски за първата инстанция следва да бъде разгледана от административния съд по чл. 248 от ГПК, като вземе предвид тълк. р. № 3/13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на Върховния административен съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,