Решение № 9905 от 22.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 210/2009 г.

Решение № 9905 от 22.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 210/2009 г., V о., докладчик съдията Жанета Петрова Ничко Изидор Нисимов е подал касационна жалба срещу решението от 24.11.2008 г. по адм. дело № 573/2008 г. по описа на Административния съд - Русе, с което е била отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № ЗДС-3445/06.10.2008 г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Русе за налагане на забрана за напускане на страната по чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност. Направено е оплакване за неправилност на решението поради допуснато при постановяването му съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е поискано да бъде отменено. Директорът на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Русе не е взел становище. Териториална дирекция - Русе на Националната агенция по приходите не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Административният съд е установил, че с молба вх. № ДС-4795/21.08.2008 г. подадена до Областна дирекция "Полиция" - Русе, Териториална дирекция - Русе на Националната агенция по приходите направила искане за налагане на принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност на Ничко Изидор Нисимов поради наличието на публични задължения в големи размери на представляваното от него дружество "Интраком" ЕООД със седалище и адрес на управление Русе, установени съгласно ревизионен акт № 1800187/17.05.2007 г. и данъчна декларация № 70000071/25.03.2008 г. по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане. За събиране на задълженията били образувани изпълнително дело № 04392/2007 г. и изпълнително дело № 08454/2008 г. По данни на териториалната дирекция, задълженията не се погасяват, дружеството няма активи, от които да се извърши събирането им, и за тях не е предложено обезпечение. С писмо от 27.08.2008 г. Ничко Нисимов бил уведомен за постъпилото искане и подал възражения в тридневен срок. Със заповед № ЗДС-3445/06.10.2008 г., на основание чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност, директорът на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Русе наложил забрана за напускане на страната на Ничко Изидор Нисимов поради наличието на задължения в големи размери на представляваното от него дружество "Интраком" ЕООД със седалище и адрес на управление Русе, за които не е представено обезпечение. Административният съд приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Принудителната административна мярка била наложена при наличието на предвидените в чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност материални предпоставки - установени с влязъл в сила ревизионен акт и определени по данъчна декларация публични задължения над 5000 лева на управляваното от жалбоподателя дружество "Интраком" ЕООД и липса на обезпечение за тези задължения. Поради това съдът отхвърлил подадената жалба. Решението съответства на материалния закон. Както е посочил първоинстанционният съд, съгласно чл. 182, ал. 2, буква "а" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, органът, който е установил наличието на публично вземане, може да изпрати едновременно или след поканата за доброволно изпълнение искане до органите на Министерството на вътрешните работи да не се разрешава на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи да напускат страната, ако задължението е над 5000 лева и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите. При постъпването на такова искане органите на Министерството на вътрешните работи следва да наложат ограничение на правото на свободно придвижване на лицата, за които е поискана забраната. Административният орган, който е бил сезиран с искане за налагане на принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 ЗБДС, няма задължение да събира като доказателства актовете, установяващи задължението, нито да изследва тяхната валидност и законосъобразност, за което има предвиден специален ред. За да наложи мярката, органът следва да установи наличието на искане, направено по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2, буква "а" и по чл. 221, ал. 6, т. 1, букви "а" и "б" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в което се съдържат данни за необезпечено публично задължение над 5000 лева на физическо или юридическо лице. При проверката на законосъобразността на заповедта за налагане на ограничение за напускането на страната съдът следва да установи съществуването на същите нормативни предпоставки. И в случая, административният съд се е занимал с преценка на основанието по чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност. Действително, съдът не е изложил съображения по възражението на жалбоподателя, че актовете, установяващи задължението, не са събрани като доказателства и затова няма фактическо основание за налагане на принудителната административна мярка. Допуснатото процесуално нарушение обаче не е съществено, тъй като обсъждането на възражение от такъв характер не би променило крайния извод на съда. При положение, че съдът е мотивирал наличието на законоустановените изисквания, не може да се изведе основание за отмяна на решението от необсъждането на обстоятелства, които нямат значение за правния спор. Поради това касационната инстанция приема, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд