Решение № 1631 от 16.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6267/2015 г.

Решение № 1631 от 16.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6267/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д"ОДОП"/ - гр. Велико Търново, против решение № 167/21.04.2015 г. по адм. дело № 814/2014 г. на Административен съд-Велико Търново, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът: "СМФ - ББС" ООД, гр. Козлодуй, редовно призован, не се представлява. От същия, чрез представляващия го управител - Р. И., са постъпили писмен отговор и становище, с които оспорват касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, но по различни от изложените в нея доводи. С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отменил РА № 061401075/31.07.2014 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 414/20.10.2014 г. на директора на Д"ОДОП" - гр. Велико Търново, в частта по ЗДДС, с която е отказано право на данъчен кредит на "СМФ -ББС" ООД по: 10 бр. фактури, издадени от "Булгаро" ЕООД, с предмет: доставка на СМР, в общ размер на 10 473,33 лв., ведно с лихвите върху тази сума, за д. п. м. 08, 09 и 10.2008 г.; 37 бр. фактури, издадени от "П." ЕООД, с предмет-различни видове СМР, в общ размер на 31 850,66 лв., ведно с лихвите върху тази сума, за д. п. м. 10-12.2007 г., м. 02, 04, 07, 10, 12.2008 г., м. 02, 08, 10, 11, 12.2009 г. и м. 05.2010 г.; и 9 бр. фактури, издадени от "Пластикер Г" ЕООД, с предмет-изработка и монтаж на алуминиева и ПВЦ дограма, в общ размер на 1 993,67 лв., ведно с лихвите върху тази сума, за д. п. м. 12.2010 г, м. 01, 02, 07.2011 г. и м. 03,04 и 06.2012 г., както и в частта по ЗКПО, с която е начислен за внасяне допълнително корпоративен данък в общ размер на 22 540,97 лв., за 2007, 2008, 2009 и 2011 г., и лихви в общ размер на 14 972,84 лв., а за 2010 г. е намалена декларираната данъчна загуба на 16 681,73 лв. За да отмени оспорения РА, по жалбата на "СМФ-ББС" ООД, съдът е приел, че същият е материално незаконосъобразен, тъй като издадените от подизпълнителите "Б." ЕООД, "П." ЕООД и "П. Г" ЕООД фактури обективират реално осъществени доставки на стоки и услуги - различни видове СМР и алуминиева и ПВЦ дограма, поради което оспорващото дружество е имало право да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит по тях, на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. За да направи тези правни изводи съдът се е позовал на заключенията на двете вещи лица и на данните по административната преписка, че договорените от ревизираното лице с неговите възложители / различни държавни предприятия и дружества/ СМР на съответните обекти са изпълнени, видно и от двустранно подписаните протоколи - акт обр. 19 за приемането им. Според съда това изпълнение е осъществено от подизпълнителите - трите дружества, издатели на спорните фактури, независимо от направеното оспорване на представните протоколи за установяване и заплащане на извършени СМР - акт обр. 19 от тях, направено от пълномощника на Д"ОДОП" в с. з. на 15.12.2014 г. За съда това оспорване е без значение, след като по делото са налице данни, че на уговорените обекти СМР-тата са извършени, съставени са количествено-стойностни сметки, налице са договори и фактури - първични счетоводни документи. Съдът е възприел заключенията на вещите лица безкритично, въпреки, че същите почиват на оспорените протоколи - акт обр. 19. Елиминирал е липсата на доказателства за материална и кадрова обезпеченост на тези подизпълнители, както и такива, за счетоводно отразяване на каквито и да са разходи / за материали, за транспорт, за заплати и пр./ по изпълнение на договорените услуги. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи и до неправилно приложение на материалния закон. В нарушение на чл. 168, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 146, т. 1 от АПК, съдът не е извършил обстоятелствена проверка за валидност на оспорения РА, което е бил длъжен да направи, предвид на установените данни, че оспорения РА се явява повторен, след като първоначалния такъв, издаден на 04.09.2013 г. по данни в РД, или на 22.08.2013 г., по данни на ответника, е отменен изцяло / или частично/ с Решение № 585/18.12.2013 г. на директора на Д"ОДОП" - В. Търново и преписката е върната на органа за издаване на нов РА, в частта по ЗДДС и ЗКПО. Не е отчетено, че повторния РА / предмет на настоящето оспорване/ се явява част от първоначално образуваното ревизионно производство, т. е той не се явява нов - предмет на ново ревизионно производство, започнало със ЗВР от 20.12.2013 г., а е продължение на старото ревизионно производство, за което по делото и приложенията към него / 9 бр. папки/ няма данни кога е образувано. Преценката за валидност на оспорения акт е служебно задължение на съда, дори и да липсва оплакване от жалбоподателя за нищожност на акта. В изпълнение на това задължение и за проверка наличието на това отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК, съдът е следвало да събере доказателства, при липсата им, за датата на образуване на ревизионното производство по което е издаден отменения РА, за съдържанието на отменителното решение на директора на Д"ОДОП" - В. Търново № 585/18.12.2013 г. относно това дали се касае за цялостна или частична отмяна на първоначално издадения РА, в коя част, както и да се снабди с копие от отменения РА, с копие от цитираното отменително решение на директора на Д"ОДОП", с копие от ЗВР по която е образувана първоначалната ревизия, преди отмяна на издадения по нея РА и въобще с преписката по отменения РА, каквато по делото липсва. В нарушение на чл. 9, ал. 3 от АПК и чл. 171, ал. 4 от АПК, съдът не е установил, че за горните обстоятелства от съществено значение за делото липсват доказателства, поради което е следвало да укаже на касатора да ги представи или служебно да ги изиска. При повторна ревизия, като процесната, съдът е следвало да изследва приложимостта на старата или новата разпоредба на чл. 119, ал. 2 и 3 от ДОПК /Д. в. бр. 105/2005 г., изм. и доп. Д. в. бр. 82/2012 г., в сила от 01.01.2013 г./, спрямо препращащата норма на § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИДДОПК /Д. в. бр. 82/2012 г./, при издаване на ревизионния акт. Като не е направил това и не е изложил мотиви относно валидността на оспорения РА, който се явява втори по ред, в процесното ревизионно производство, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, а с това и нарушение на материалния закон. Като неправилно на посочените основания, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който да отстрани допуснатите процесуални нарушения, посочени по-горе. По искането за разноски на страните се дължи произнасяне от първоинстанционния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение