Решение № 1362 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3437/2012 г.

Решение № 1362 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3437/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на началника на Областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР, Шумен (ОУПБЗН), против решение № 7/6.02.2012 г., постановено по а. д. № 450/2011 г. по описа на Административен съд Шумен (АСШ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСШ е отменил като незаконосъобразна заповед рег. № 210/31.10.2011 г. на началника на ОУПБЗН, с която на основание чл. 228, т. 4, във вр. с чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, чл. 227, ал. 1, т. 12 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) и т. 9 и т. 19 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК), на Пламен Йорданов Димитров от гр. Шумен, е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 1 г. Недоволен от решението, началникът на ОУПБЗН го обжалва. Счита същото за неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния закон. Моли отмяната му и отхвърляне първоначалната жалба на Димитров. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът - Пламен Димитров, чрез изготвеното от процесуалния му представител писмено "Възражение", моли оставянето в сила на обжалваното решение. Претендира за направените разноски пред настоящата инстанция. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по спора, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АСШ. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му е правният извод на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на обжалваната заповед. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Спор по фактическата обстановка между страните няма. Неправилна според касатора, е квалификацията на деянието на служителя Димитров, дадена от АСШ. В това отношение, изводите на първоинстанционния съд се явяват обосновани и законосъобразни и се възприемат изцяло от ВАС. Безспорно е, че нормите на чл. 224, ал. 1, т. 4 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР са бланкетни. За да се квалифицира определено поведение като нарушение по смисъла на посочените текстове от ЗМВР и ППЗМВР, е необходимо дисциплинарно наказващият орган да се посочи какво точно нарушение на етичните правила, формулирани в ЕК, е допуснал съответния служител. В случая това не е направено от началника на ОУПБЗН в обжалваната негова заповед. Анализът на смисъла и съдържанието на там посочените като нарушени т. 9 и т. 19 от ЕК, направен от състава на АСШ се споделя изцяло от настоящата инстанция. Безспорно е, че нормите от глава II, раздели I и II - "Поведение и облик на държавния служител в обществото" и "Отношение към гражданите" не могат механично да се пренесат и приложат и спрямо отношенията между служителите на ведомството. Последното важи с още по-голяма сила предвид обстоятелството, че в глава II на ЕК съществува и раздел V, който регулира последните. Обстоятелството, че в него не е имало норма (към момента на извършване на деянието, в редакцията на ЕК след изменението му с МЗ рег. № Iз-453/22.02.2011 г.) сочи, че подобно поведение не е било преценено от министъра на вътрешните работи като неетично и такова в нарушение на моралните норми. Твърдението на касатора, че съгласно чл. 14, ал. 3 от Закона за нормативните актове не може да се дава обратна сила на разпоредби, предвиждащи санкции е изцяло вярно. Допълнението на ЕК, разпоредено с МЗ № Iз-3029/1.12.2011 г. и въвеждането на новия чл. 48а в него сочи, че едва след тази дата (1.12.2011 г.), укоримо е станало и поведението между държавните служители, представляващо тормоз от психически, физически, сексуален и всякакъв друг характер. По изложените съображения, следва да се остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. При служебната проверка на съдебния акт по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК ВАС констатира, че същият е валиден, допустим и постановен в съответствие с материалния закон. С представеното по делото писмено "Възражение" против касационната жалба, ответникът Димитров е направил искане за присъждане на направените от него разноски по делото. С оглед правните изводи на ВАС то се явява основателно и следва да се уважи. Представени са доказателства за заплатен адвокатски хонорар от 200 лева за "защита пред ВАС по касационна жалба против решение на ШАС по а. д. № 450/2011 г.". Упълномощеният адвокат Гатев е изготвил представеното "Възражение". ВАС обаче счита, че "защита пред ВАС", за каквато е заплатен хонорара, включва в себе си и явяване и участие на упълномощения адвокат в производството по делото пред касационната инстанция. По делото такива не са реализирани. По посочената причина искането следва да бъде уважено до размер на 100 лева, предвид изпълнението на част от уговорената адвокатска защита. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС