Решение № 518 от 19.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 1961/2011 г.

Решение № 518 от 19.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 1961/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателя Саша Раданова Касационното производство е образувано по протест на прокурора от Бургаската апелативна прокуратура против решение № 27 от 2.V.2011 г. по внохд № 163/2010 г. на Бургаския апелативен съд.

С посочване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК протестиралия прокурор твърди, че апелативният съд не е изпълнил указанията на ВКС, дадени в предходно отменително решение, да отстрани констатирани от касационната инстанция съществени процесуални нарушения; в нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК не е отговорил на изложени във въззивния протест доводи срещу правилността на първоинстанционната присъда на Варненския окръжен съд; някои от установените факти е тълкувал превратно /резултатите от назначените балистична и физикохимична експертизи/, други е игнорирал /в показанията на защитения свидетел с № 37, както и на свидетелите Г. Г., В. Б., С. Т., Л. П., А. К., Д. И./, а трети кредитирал без задълбочен анализ за тяхната достоверност и въпреки противоречието им с други установени факти /в показанията на И. И. и А. Н./. Като е допуснал изброените процесуални нарушения въззивният съд е ограничил правото на прокурора да докаже обвинителните си твърдения, затова се иска отмяна на протестираното решение и връщане делото на Бургаския апелативен съд за ново разглеждане.

В съдебно заседание представителят на ВКПр поддържа протеста по изложените в него съображения и направеното искане, докато защитниците на подсъдимите искат оставяне на въззивното решение в сила, а доводите си за това всеки от тях е изложил и писмено.

Върховният касационен съд установи:

С присъда № 5 от 15.I. 2009 г. по нохд № 1087/2008 г. на Варненския окръжен съд подсъдимите М. Р. В., Я. И. Б., К. С. Б. и И. Г. Н. са признати за невиновни в това, на 19.ХI. 2004 г. във В., действайки в съучастие като съизвършители, а М. В. и при условията на опасен рецидив, да са направили опит предумишлено и по опасен за мнозина начин да лишат от живот Т. С. Г., който опит останал недовършен по независещи от волята им причини, при което са оправдани по обвинението в престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 и 9/за м. В. и т. 12/ във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 18, ал. 1 НК. Подсъдимите Яв. Б. и К. Б. са признати за невиновни и в това, на 20.ХI. 2004 г. във В., действайки в съучастие като съизвършители, да са държали без надлежно разрешително 0.76 гр на стойност 49,40 лева от високорисковото наркотично вещество хероин, при което са оправдани по обвинението в престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Подсъдимият Ив. Н. е признат за виновен в държането на 20.ХI. 2004 г. във В. без надлежно разрешително на 0.65 гр на стойност 58,50 лева от високорисковото наркотично вещество кокаин, както и на таблетки с общо тегло 10.650 гр на стойност 319,50 лева, с 3.4%-но съдържание на метилендиоксиамфетамин, за което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 2, ал. 2 НК е наказан с лишаване от свобода за срок от 4 години, както и с 3 500 лева глоба. Подсъдимият Ив. Н. е признат за виновен и в това, че на 20.ХI. 2004 г. във В. е държал без надлежно разрешително огнестрелно оръжие /ловна пушка с рязана цев/, 5 патрона за ловна пушка кал. 12 и 41 патрона за пистолет кал. 7.65, за което и на основание чл. 339, ал. 1 НК е наказан с 4 години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК на Ив. Н. е определено общо наказание от 4 години лишаване от свобода, търпими при общ първоначален режим, към което е присъединена глобата от 3 500 лева, а предмета на всяко едно от извършените от този подсъдим престъпления е отнет в полза на държавата на основание съответно на чл. 354а, ал. 6 и чл. 53, ал. 2, б. "а" НК.

С решение № 111 от 1.VII.2009 г. по внохд № 90/2009 г. на Варненския апелативен съд, образувано по протест на прокурор от Варненската окръжна прокуратура и жалба от защитника на подсъдимия И. Г. Н., първоинстанционната присъда е потвърдена.

С решение № 516 от 16.ХII.2009 г. по нд № 539/2009 г. на ВКС, трето н. о., е отменено решението на апелативния съд в частта, с която е потвърдено оправдаването на четиримата подсъдими по обвинението в опит за убийство и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане.

След поискана и допусната промяна в подсъдността делото е възложено на Бургаския апелативен съд, който с протестираното решение отново е потвърдил оправдаването на подсъдимите по обвинението в престъпление по чл. 116, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 НК.

Протестът е основателен.

В отменителното си решение предходният състав на касационния съд е констатирал редица съществени процесуални нарушения, допуснати от въззивния-и първоинстанционния-съд при фактическото изясняване на делото и анализа на установените факти, като е посочил и пътищата за тяхното отстраняване:

• внасяне на липсващата в първоинстанционната присъда и неотстранена с въззивното решение на Варненския апелативен съд яснота относно броя на лицата, стреляли срещу лекия автомобил, в който е бил Т. Г.;

• необходимост от внимателно обсъждане, преди да бъдат кредитирани, показанията на Т. Г. след съпоставянето им с показанията на другите свидетели, очевидци на стрелбата, Л. П. и А. К.;

• преодоляване превратното тълкуване на дадените в съдебно заседание разяснения на експерта Г. Ив. Д., изготвил назначената физикохимическа експертиза за проверка истинността на твърдяното от подсъдимите Б. и Б., че намерените по ръцете им следи от нитроцелулоза не са вследствие упражнена от тях стрелба с огнестрелно оръжие, а поради досега им с наскоро боядисваната врата към двора и паркинга на хотел "Р. ", в който хотел двамата са имали наети стаи. За отстраняването на този недостатък ВКС е препоръчал назначаването на повторна или допълнителна експертиза с участието на повече експерти, както и коментиране във връзка с това твърдение на двамата подсъдими на показанията на свидетелката В. З. Й.;

• съобразяване с резултатите от приложените в съответствие с процесуалните изисквания специални разузнавателни средства-подслушване в обитаваните от подсъдимите Б. и Б. стаи в хотел "Р. ";

• необходимост от далеч по-убедителна защита при кредитирането показанията на свидетеля А. М. Н. относно ползването от подсъдимите при покушението над Т. Г. на лекия автомобил РЕНО 21 с рег № В0137 СХ, след като казаното от Н. се съпостави с това от свидетелите И. А., Л. А., Л. П., Ив. И., Ст. Х.;

• даване изчерпателен отговор на всички възражения срещу правилността на първоинстанционната присъда в допълнението към въззивния протест.

С изброените указания, задължителни за изпълнение по силата на чл. 355, ал. 1, т. 3 НПК, съдът, на когото делото е било върнато за ново разглеждане, не се е съобразил, което само по себе си е винаги съществено процесуално нарушение, повтарящо освен това същото касационно основание, на което е било отменено въззивното решение на Варненския апелативен съд - по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК.

За да приеме, че срещу Г. Г. е стрелял един човек, при това описан от Г. с белези, включително физиономични, непозволяващи да бъде свързан с когото и да било от четиримата подсъдими, Бургаският апелативен съд отново е кредитирал показанията на този свидетел след крайно повърхностен анализ на показанията на В. Б., Г. Г., Л. П. и А. К. При това съдът ясно е дал да се разбере, че Т. Г. съзнателно прикрива истината и от "страх за собствената си сигурност или други съображения не иска да уличава подсъдимите в това деяние:/на л. 7 от решението/. При тази уговорка не става ясно, каква обективност е съзряна в казаното от Т. Г. до степен да послужи за направения извод относно броя на стрелялите срещу него.

За същият извод съдът е изтъкнал още довода, при това повторен на няколко места в решението, че казаното от Т. Г. относно броя на стрелялите срещу него се подкрепяло "категорично" от балистичната експертиза, че "броя на оръжията, с които е стреляно...е...възможно да са били най-много две". От този дори само цитат на л. 6 от въззивното решение е видна липсата на каквато и да било категоричност от естество да потвърди показанията на Т. Г., а тя не следва и от другите разяснения, които експертите Ц. Ц., Г. Д. и Н. К. са дали пред въззивния съд в проведеното на 9.ХI. 2010 г. съдебно заседание.

Без всякакъв коментар е оставено заключението на експерта Г. Ив. Д., установяващо липсата на нитроцелулоза в боята, с която е покрита вратата към двора и паркинга пред хотел "Р." и налагащо при всички случаи даването от съда на приемливо обяснение, съобразено с останалите установени факти, за наличието по ръцете на Б. и Б., макар и установено "близо 20 часа" след стрелбата срещу Т. Г., на следи от това химическо съединение, каквито следи винаги остават след стрелба с огнестрелно оръжие/както действително категорично това е заявил експерта Г. Д. на л. 118 от възз. д./. А дали изобщо въпросната врата е била боядисвана, показанията на В. Зл. Й. са подминати като несъществуващи.

Указаната в отменителното решение на ВКС необходимост от задълбочен анализ на подслушаните разговори, водени между подсъдимите, въззивният съд с лекота е преодолял в няколко изречения на л. 9 от решението си, тъй като "като обем са цял том" и "като цяло съдържат битови разговори", изразявайки при това съмнение-въпреки обратно мотивираното от касационната инстанция-в "законосъобразността на използваните средства за подслушване и записване на разговорите".

Поредното оставено без коментар-без дори да се споменава съществуването му-доказателствено средство е разпитът на служителя под прикритие с идентификационен № 37, в който разпит се съдържа информация и за организацията по намирането и снабдяването от подсъдимите с лекия автомобил, послужил за придвижване до автомобила, управляван от пострадалия Т. Г., и за времето около 22 ч на инкриминираната дата, когато и четиримата подсъдими са се събрали в наетата от подсъдимия Б. стая в хотел "Р. ". Последното пък, по отношение поне на Б. и Б., съвпада отчасти и с показанията на собственичката на хотела П. Л., също необсъдени. Вместо това съдът оказал доверие на подсъдимия В. и приятелката му В. В., отказала да получи от него РЕНО 21 за подарък, продадено "след няколко дни" на намерения 4 години след тази сделка Ат. Н., от когото незабавно, след заплащането и установяването на владение над автомобила-а не на следващия ден, както въззивният съд е приел/показанията на Ат. Н. са на л. 236, гърба и 237 от първ. д./-е бил откраднат поради "навика" на Н. "ключовете...да... оставя (м) на таблото". Накрая въззивният съд удостоил "не на последно място" с "внимание...ангажираните доказателства за алибито" на В. и Б., елиминирайки всички оборващи ги факти и последно заключил, че "едва ли е възможно да се... отговори на абсолютно всички...доводи... в допълнителното писмено изложение" към въззивния протест било защото такива отговори имало в първоинстанционната присъда и отмененото решение на Варненския апелативен съд, било защото на изтъкнатите в този протест "забележки, доводи и съображения" липсвали "онези свързващи звена, каквито се явяват безспорните доказателства", които звена, както очевидно въззивният съд е счел, са останали вън от вниманието на касационната инстанция.

Допуснатите процесуални нарушения налагат повторна отмяна с връщане делото на въззивния съд за ново разглеждане, затова ВКС в състав от трето наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и ал. 5 НПК