Решение № 3447 от 1.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1171/2025 г.

Производството е по реда чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане за отмяна на влязло в сила решение 1338 от 12.07.2019 г., постановено от Административен съд- Бургас, осми състав, по адм. дело 1447/2019 г. Искателят "Невада турс 2004" АД, ЕИК: 147002703, представлявано от С. Ч., с искането за отмяна и в писмено становище чрез упълномощен адв. М. Докова посочва като правно основание за претендираната отмяна нормата на чл. 239, т. 6 АПК и се позова на решение на Европейския съд за защита на правата на човека, с което е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Заявява, че на 10.09.2024 г., Европейският съд за защита на правата на човека /ЕСПЧ/ е постановил решение по обединени жалби 4173/20 и 6186/20, по дело Невада Typc 2004" АД и Българска Туристическа компания Глобал Typc АД срещу България, с което решение е констатирано нарушение на член 1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /Конвенцията/ при определяне дължимото обезщетение за поземлените имоти, собственост на двете дружества, които са били отчуждени за държавна нужда, като счита, че това е достатъчно основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане по същество. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски с представен списък за тях. Ответникът - областният управител на област с административен център Бургас, оспорва искането за отмяна, чрез упълномощен гл. юрисконсулт Н. Минкова, която с писмено становище пледира за отхвърляне на искането и излага аргументи за правилност и законосъобразност на атакуваното съдебно решение. Ответникът - Агенция "Пътна инфраструктура" не изразява становище по искането. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира искането на "Невада турс 2004" АД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМО - предявено от надлежна страна в законния срок, визиран в чл. 240 ал.1, т. 5 АПК. Разгледано по същество искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: С атакуваното решение 1338 от 12.07.2019 г. на решаващият състав на Административен съд- Бургас е постановил: "ИЗМЕНЯ заповед РД-09-17 от 04.06.2019 г. на областен управител на област с административен център Бургас, с която, на основание чл. 34а, ал. 2 ЗДС, е наредено да бъдат отчуждени за държавна нужда за изграждане на обект "Обходен път на гр. Бургас-І-ви етап от км 230+700 на път І-9 "Сарафово-Бургас" до км 493+550 на път І-6 "Ветрен-Бургас" и локални платна", части от имоти-частна собственост, намиращи се в землището на гр. Бургас, съгласно влязъл в сила подробен устройствен план/ПУП/-парцеларен план/ПП/, одобрен със заповед РД-02-15-91 от 31.08.2016 г. на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството, В ЧАСТТА относно определения размер на паричното обезщетение за отчуждената част от поземлен имот/ПИ/ с идентификатор 07079.2.1212 по КККР на гр. Бургас - 4. 103 дка, целият с площ от 8. 500 дка, представляващ земеделска територия с начин на трайно ползване "нива", собственост на "Невада турс 2004" АД, ЕИК/Булстат 147002703, със седалище и адрес на управление - гр. Несебър, к. к. "Слънчев бряг", курортна зона "Делфин", хотел "Карина"10, представлявано от БТД "Глобал турс"АД, ЕИК/Булстат 10269324, представлявано от П. В. М., КАТО УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението от 34 268. 00 лева на 68 004. 08/шестдесет и осем хиляди и четири лева и осем ст. / лева; ОСЪЖДА Областна администрация на област с административен център Бургас да заплати на "Невада турс 2004" АД, ЕИК/Булстат 147002703, със седалище и адрес на управление - гр. Несебър, к. к. "Слънчев бряг", курортна зона "Делфин", хотел "Карина"10, представлявано от БТД "Глобал турс"АД, ЕИК/Булстат 10269324, представлявано от П. В. М., разноски в размер на 550. 00/петстотин и петдесет/ лева." Искането за отмяна на горепосоченото съдебно решение е подадено на основание чл. 239, т. 6 АПК. Основанията за отмяна на влязъл в сила съдебен акт са регламентирани изрично и изчерпателно в чл. 239 АПК. По силата на т. 6 от тази разпоредба, съдебният акт подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. За да се уважи искането за отмяна на влезлия в сила съдебен акт е необходимо с решение на ЕСПЧ да е прието за установено по отношение на искателя, че атакуваният съдебен акт противоречи на Конвенцията. В конкретния случай, с посоченото в искането и прието като писмено доказателство Решение на ЕСПЧ от 10 септември 2024 г., постановено по дело по обединени жалби 4173/20 и 6186/20 на Невада Typc 2004АД и Българска Туристическа компания Глобал Typc АД срещу България, в сила от същата дата, е установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията, изразяващо се в това, че обезщетението, присъдено в процеса, проведен пред Административен съд Бургас на двете дружества, не е било разумно свързано (reasonably related) със стойността на имота, поради което изискванията на член 1 от Протокол 1 не са били изпълнени, както и е лишаването на Невада Typc 2004АД от собственост е извършено непропорционално. В конкретната хипотеза е налице идентичност на страната и казусите по атакуваното решение на Административен съд - Бургас и една от страните по посоченото дело на ЕСПЧ. Ето защо искателят основателно и обосновано се е позовал на визираното решение на ЕСПЧ, установяващо, съобразно изискванията на чл. 239 т. 6 АПК, осъществено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, засягащо правата и законните интереси на дружеството, претендиращо отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Това обстоятелство изисква уважаване процесното искане и за отмяна на атакувания съдебен акт. С оглед изхода на спора областната администрация на област Бургас следва да заплати на искателя направените от него разноски, възлизащи на 2497 лв., от които 150 лева - заплатена държавна такса за образуване на настоящото производство и 2347 лева - договорено и за заплатено адвокатско възнаграждение. На основание на горното и на чл. 244 ал. 1, предложение второ и ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховен административен съд, четвърто отделение,