Решение № 222 от 6.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2959/2015 г.

Решение № 222 от 6.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2959/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК . Образувано е по касационна жалба на Г. И. Д., ЕГН [ЕГН ], [населено място], срещу решение № 1251 от 11.06.2015 г. по т. д. № 4906/2014 г. на Софийския апелативен съд, т. о., с което е обезсилено решение № 1241/5.08.2014 г. по т. д. № 2977/2012 г. на СГС, ТО, VI-15 състав, като постановено по недопустим иск и производството по делото е прекратено. Касаторът поддържа, че атакуваното въззивно решение е процесуално недопустимо и подлежи на обезсилване. Излага становище, че въззивната инстанция, вместо да обезсили първоинстанционното решение, е следвало да даде указания, че исковата молба е нередовна. Намира обжалваното решение и за неправилно поради нарушение на материалните разпоредби, съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че САС е следвало да се произнесе по същество, потвърждавайки първоинстанционното решение, а не да разсъждава върху това дали е изменян иска или е предявен нов иск след като в действителност са изпълнили указанията на първата инстанция по отстраняване на констатирани противоречия в исковата молба и тя е била приета за редовна от първоинстанционния съд. Решението не е обжалвано от ищеца К. Т. К. В писмен отговор на касационна жалба дружеството [фирма], [населено място], изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното: Касационният контрол е допуснат с определение № 435 от 20.05.2016 г. в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос: За индивидуализацията на предмета на делото след отстраняване на противоречие между обстоятелствена част и петитума на исковата молба? С решение № 1241/5.08.2014 г. по т. д. № 2977/2012 г. СГС е признал за установено по отношение на дружеството [фирма], че решенията на ОС от 27.01.2012 г., взети от името на съдружниците в дружеството за изключване на Г. И. Д. и К. Т. К. като съдружници и поемане на дяловете им в капитала на дружеството от П. А. М., както и решението от 27.01.2012 г., взето от името на П. А. М., като едноличен собственик на капитала, за промяна на адреса на управление на дружеството и освобождаването на Г. И. Д. и К. Т. К. като управители, са нищожни, тъй като такива решения не са вземани от ОС и едноличен собственик на капитала. Софийският апелативен съд, за да обезсили първоинстанционното решение, е приел, че СГС се е произнесъл по непредявен с исковата молба иск за прогласяване на нищожността на решения на ОС на търговското дружество от 27.01.2012 г., както и че с последваща промяна в предмета на спора по инициатива на ищеца не са спазени правилата за изменение на иска. Разпоредбата на чл. 214 ГПК не допуска изменението на иска да засяга едновременно основанието и петитума на предявения иск. Съгласно чл. 210, ал. 1 ГПК обективното съединяване на искове срещу един и същи ответник е възможно само с първоначалната искова молба, не и с последваща молба по време на разглеждане на делото. Произнасяне от СГС по непредявен иск прави постановеното решение недопустимо, основание за неговото обезсилване и прекратяване на производството по делото. Решението е подписано с особено мнение от чл. на състава, по съображения, че искът по чл. 124 ГПК е допустим, доколкото решенията на ОС от 27.01.2012 г. не са вписани, поради спиране на регистърното производство, респ. ищците са отстранили констатираното от СГС несъотвествие между обстоятелствена част и петитума на исковата молба с молбата от 31.05.2012 г. По поставения процесуалноправен въпрос, настоящият състав на ВКС, ТК приема следното: Спорното материално право е предмет на правния спор. То се въвежда в процеса като негов предмет чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. Исковата молба трябва да съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на фактите, от които се твърди, че произтича претендираното право / основанието на иска/, в какво се състои претендираното право и вида на търсената защита/ петитума на иска/, носителите на правоотношението / страните в процеса/. Нередовна е искова молба, която съдържа несъответствие между обстоятелствена част и петитум. Несъответствие е налице и когато в исковата молба ищецът е въвел факти и обстоятелства за спорното право / основанието на иска/, но е пропуснал да посочи в какво се състои претендираното право в петитума на иска. В тази хипотеза на нередовност на исковата молба, съдът е задължен на основание чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК да остави исковата молба без движение. След отстраняване от ищеца на констатираното от съда несъотвествие, съдът дължи разрешение на спора по предмета на делото. В този случай ищецът не предявява нов иск, тъй като не е налице едновременно изменение на основанието и на петитума на иска. Настоящият състав на ВКС, ТК, първо отделение възприема създадената по реда на чл. 290 ГПК задължителна съдебна практика, обективирана в решение № 348 от 26.10.2011 г., по гр. д. № 473/2010 г. на ВКС, ГК, III г. о. и решение № 77 от 8.03.2011 г. по гр. д. № 127/2010 г. на ВКС, ГК, като допълнителен критерий за допускане до касационно обжалване на решението на САС по правния въпрос. По съществото на касационната жалба: Решението е неправилно. В исковата молба ищецът е оспорило вземането на решения от ОС на съдружниците с твърдението, че на дата 27.01.2012 г. такова не се е състояло. На следващо място в исковата молба ищецът е въвел твърдения в пет пункта, че решения от ОС са взети нарушение на процедурата за свикване на ОС и в нарушение на чл. 126, ал. 3 ТЗ. Петитумът на исковата молба съдържа само искане за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците. С разпореждане от 14.05.2012 г. Софийски градски съд е оставил без движение производството по делото, като на ищците е указано в едноседмичен срок да заявят имат ли искане, във връзка с твърдението в обстоятелствената част на исковата молба, че изобщо не се е провеждало ОС на съдружниците. В посочения от съда срок, с молба вх. № 59077/31.05.2012 г., ищците са поискали прогласяване на нищожността на решенията от 27.01.2012 г., като са потвърдили обстоятелството в исковата молба, че на 27.01.2012 г. не е провеждано заседание на общото събрание на съдружниците и обективно няма формирана воля за взетите решения, евентуално за тяхната отмяна. Производството по иска по чл. 74 ТЗ е прекратено, поради неспазване на преклузивните срокове по чл. 74, ал. 2 ТЗ. При така установените факти, неправилно САС е обезсилил първоинстанционното решение, като е приел, че в случая е предприето от ищеца недопустимо въвеждане на нов предмет, чрез едновременното прибавяне на ново основание и нов петитум. Към момента на подаването й, исковата молба е била нередовна, тъй като заявения петитум за отмяна на решенията на ОС на съдружниците от 27.01.2012 г. не съответства на въведените в обстоятелствената част обстоятелства, че събранието на съдружниците на посочената дата не се е състояло и за липса на взети решения. Правилно първоинстанционният съд, при проверка на исковата молба на основание чл. 129, ал. 1 ГПК, е разпоредил да бъде отстранена от ищеца констатираната нередовност. В изпълнение на указанията на съда, ищецът само е конкретизирал петитума на иска, без да предявява различни от предявените с исковата молба претенции. САС е дължал произнасяне по съществото на спорното право. В заключение обжалваното решение следва да бъде отменено и върнато делото на САС за произнасяне по въззивната жалба на Г. И. Д. С оглед на изхода на въззивното производство, САС ще следва да се произнесе и по направените в касационната инстанция разноски /чл. 294, ал. 2 ГПК/. Водим от горното и на основание чл. 290 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение