Решение № 15415 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4423/2011 г.

Решение № 15415 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4423/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /с предходно наименование "ОУИ"/ Варна при ЦУ на НАП, против решение № 247/08.02.2011 г., постановено по адм. дело № 1628/2010 г. по описа на Административен съд -Варна В жалбата се излагат подробно развити доводи за неправилност на съдебното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "ААМ Трейдинг" ЕООД гр. Варна не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт /РА/ № 030902486/22.02.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 279/30.04.2010 г. на Директор дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП. Предмет на касационна проверка, по жалба на директора на дирекция "ОДОП" Варна, е само решението на АС Варна в частта, в която е като е отменен същия РА в частта, в която не е признато на "ААМ трейдинг" ЕООД право на данъчен кредит за данъчни периоди м. м. 11 и 12 2007 г. и м. 04.2008 г. по фактури, издадени от "Ем ди стокс експорт-импорт" ЕООД, "Матадор 2006" ЕООД, "Вили маркет интернешънъл" ЕООД и "Марго" ЕООД, общо в размер на 220 468,22 лв., признато е това право и са присъдени разноски в тежест на приходните органи. За да отмени ревизионния акт, съдът е приел, въз основа на събрани като писмени доказателства влезли в сила за същите периоди ревизионни актове на доставчиците "Ем ди стокс експорт-импорт" ЕООД, "Матадор 2006" ЕООД, "Вили маркет интернешънъл" ЕООД и "Марго" ЕООД, че признаването на доставките за реално извършени при доставчиците, съответно отричането на това за същите доставки при РЛ, води до нарушаване на принципа на законност. Счита, че допускането на възможно двойно данъчно облагане не е целта на начисляване на косвени данъци. Въз основа на този си извод, приемайки също и наличието на данъчни документи, съставени в съответствие с изискването на чл. 114 и чл. 115 ЗДДС - посочване на данъка на отделен ред за получените стоки и услуги и при спазени формални предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, съдът е отменил ревизионния акт за посочените по-горе периоди и доставки. В хода на касационното производство делото е спряно до постановяване на акт по преюдициално запитване по дело С-643/11 на Съда на европейските общности /СЕС/. С решение от 31.01.2013 г. СЕС отговаря, че чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че ДДС се дължи от начислилото го във фактура лице, независимо от действителното наличие на облагаема сделка, че само от факта, че на издателя на фактурата в съставен РА не е извършена корекция на декларирания ДДС, не може са направи извод, че приходната администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка. Прието е също, че правото на Съюза и принципите на данъчен неутралитет, правна сигурност и равно третиране допускат на получателя по фактура да се откаже право на приспадане на данъчен кредит, независимо, че в съставен РА на издателя на фактурата не е направена корекция на дължимия от последния ДДС. С оглед така дадените от СЕС отговори единствените схематично изложени от първоинстанционния съд мотиви за частична отмяна на ревизионния акт, се явяват неправилни като незаконосъобразни. В акта си съдът е описал действията на приходните органи, пресъздал е постановените от тях актове и заключенията на приетата по делото икономическа експертиза, но извън посоченото наличие на влезли в сила РА на доставчиците, не е изложил каквито и да било фактически или правни съображения относно релевантните за спора обстоятелства. Това са обстоятелствата, поради което приходните органи са отказали правото на приспадане на данъчен кредит, а именно относно липсата на реалност на извършените доставки, довела до неправомерно начисляване на данъка. Съдът не се е произнесъл по съществото на спорните въпроси, но въпреки това е формирал краен извод за основателност на подадената жалба. Съгласно чл. 12 ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Решението на АС Варна, в обжалваната му част, не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че при постановяване на решението в обжалваната част е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - липса на мотиви, както и необоснованост. Решението, с същата част, следва да бъде отменено като неправилно и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По искането на касатора за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,