Решение № 4140 от 19.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Р. Маринов от гр. Перник, [улица], вх. Г, ет. 8, ап. 31, чрез адв. Илиева, срещу Решение 101/14.06.2022 г., постановено по адм. дело 102/2022 г. по описа на Административен съд Перник, с което е отхвърлена жалбата на Маринов срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 14/112/08906/3/01/04/01 от 25.11.2021 г., издаден от директора на Областна дирекция София на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, с който е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 14 668 лв., представляваща второ плащане по Договор 14/112/08906 от 13.05.2014 г. на основание чл. 8, ал. 1, т. 8 вр. чл. 30, т. 4 от Наредба 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Създаване на стопанства за млади фермери /Наредба 9 от 03.04.2008 г./ и т. 4.1 вр. т. 4.4, буква з вр. т. 4.33 от договора и чл. 11, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24446 лв. Поддържа се недопустимост на решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на Маринов срещу АУПДВ в частта, с която е определено като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24446 лв., представляваща получено първо плащане по договора и неправилност в останалата част с навеждане на трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора по отношение на определеното за възстановяване публично държавно вземане от 24446 лв. е налице влязло в сила решение, с което е отменен административен акт със същото съдържание, почиващ на същите фактически отношения. Административният орган се е произнесъл в противоречие и извън пределите на дадените с решенията по адм. дело 467/2019 г. на АС Перник и адм. дело 7207/2020 г. на ВАС указания за произнасяне само по заявката за второ плащане по договора. Акцентира се върху срока на Договор 14/112/08906, сключен на 13.05.2014 г., който е до 13.05.2019 г. по силата на чл. 27 от Наредба 9 от 03.04.2008 г., тълкувана неправилно от АС Перник при съпоставянето й с т. 4.33 от договора. Данните по преписката са категорични, че са извършени всички инвестиции, основни дейности и цели по одобрения проект съобразно условията и сроковете по договора към датата на заявката за второ плащане 13.07.2018 г. факт, констатиран при извършената във връзка с нея проверка при положение, че срокът за тяхното осъществяване съобразно Раздел III от договора е 13.11.2018 г. Към 31.07.2018 г. икономическият размер на стопанството на Маринов е 10,03 икономически единици, а към края на периода по договора би следвало да е 9,64 икономически единици. Според касатора АУПДВ се основава на констатации от проверка на 17.03.2021 г., извършена в разрез с нормата на чл. 31, ал. 4 от Наредба 9 от 03.04.2008 г. Освен това АС Перник не е коментирал обстоятелството, че въпреки осъществените в сроковете по раздел III, т. 3.1 и т. 3.2 от договора инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана на Маринов, ДФЗ не е изпълнил в законовите срокове задължението си за извърши второ плащане. Нормотворецът е фиксирал начална дата за задължението да не се преустановява земеделската дейност по други причини освен променящите се сезонни условия. Но задължението за ползвателя възниква при спазване на нормативно установените задължения на фонда по чл. 26, ал. 1, т. 3 и т. 4 от наредбата - в срок до 3 месеца от подаването на заявката за второ плащане до одобри отпускането й. Наред с изложеното се поддържа, че ДФЗ не е извършил проверка по повод изтичането на срока, за който е сключен договорът чл. 31а и чл. 33 от Наредба 9 от 03.04.2008 г. Маринов е изпълнил и задължението си по т. 4.35 от договора да уведоми фонда незабавно при настъпване на обстоятелство от значение за изпълнението му така сведение вх. 05-2-220/318 от 04.04.2018 г. и показанията на св. Секулов, които съдът необосновано не ценил в частта им, че през 2020 г. стопанството се поддържа, макар и не в пълен обем. Искането е за обезсилване на решението в частта, с която е отхвърлено оспорването срещу АУПДВ в частта, с която е определено като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24446 лв., представляваща получено първо плащане по договора и за отмяната му в останалата част с отмяна на АУПДВ. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът, директорът на Областната дирекция на ДФЗ София, чрез юрк. Панчева в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба, претендира юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на платеното на адв. Илиева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени наведените в нея касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: С оспорения пред Административен съд Перник АУПДВ е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 14 668 лв., представляваща второ плащане по Договор 14/112/08906 от 13.05.2014 г. на основание чл. 8, ал. 1, т. 8 вр. чл. 30, т. 4 от Наредба 9 от 03.04.2008 г. и т. 4.1 вр. т. 4.4, буква з вр. т. 4.33 от договора и чл. 11, ал. 2 от ЗПЗП и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24446 лв. Според фактическите установявания на първостепенния съд касаторът е регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ 610991 в Интегралната система за администриране и контрол /ИСАК/ и е подал заявление за подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства за млади фермери". Одобрен е за финансиране със Заповед 03-140-РД/20 от 12.05.2014 г. на директора на ОД на ДФЗ - Перник. Сключен е Договор 14/112/08906 от 13.05.2014 г., с който му се предоставя безвъзмездна финансова помощ в размер на 39 114 лв. за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес план по проект 14/112/08906 в Приложение 1 и 2 към него, подлежаща на изплащане на два етапа: първо плащане в размер на 24 446 лв. и второ плащане в размер на 14 668 лв. Първото плащане е сторено на 13.05.2014 г., а второто е следвало да бъде извършено при нарастване на икономическия размер на стопанството с 5.21 ИЕ, при наличен такъв 4.43 ИЕ. В т. 5.1 от договора е указан срок за подаване на заявката за второ плащане - не по-късно от два месеца от изтичане на срока по т. 3.1 /четири години от датата на подписване на договора/. В т. 4.ЗЗ от договора е предвидено задължение на ползвателя да не преустановява земеделска дейност поради други причини освен изменящите се сезонни условия за производство за срок от 3 години от подаване на заявката за второ плащане. Такава Маринов депозирал на 13.07.2018 г. С АУПДВ 14/112/08906/04/01 от 13.05.2019 г. директорът на ОД София на ДФЗ отказал изплащане на финансова помощ и постановил възстановяване на първото плащане по договора. С влязло в сила съдебно решение АУПДВ е отменен и преписката е върната за ново произнасяне на органа. Административната преписка съдържа документи от извършени проверки на място, първата от 04.03.2021 г. - контролен лист от 05.03.2021 г., според който на нея не е присъствал бенефициентът, а само кметски наместник. При повторна проверка на място на 16.03.2021 г. е констатирано, че в стопанството не се отглеждат никакви животни, а закупените по договора активи не функционират. Инвентарът, клетки за отглеждане на пъдпъдъци, е празен, а кошерите, предназначени за отглеждане на пчелни семейства, са натрупани едни върху други като не са населени с пчели. Закупените два броя климатици и хладилна камера по Приложение 1 от Договор 14/112/08906 не са в изправност. С Писмо с изх. 01-223-6500/46 от 23.03.2021 г. от бенефициера съобразно чл. 26, ал. 2 от Наредба 9 от 03.04.2008 г. е изискано представяне на допълнителни документи и обяснения във връзка с установените от проверяващите нередности. Писмото е получено от Маринов на 10.05.2021 г. Не последвал отговор. С Писмо изх. 01-220-6500/144 от 14.06.2021 г. административният орган е уведомил касатора, че открива производство по издаване на АУПДВ. От справка в електронния Регистър на земеделските стопани е установено, че няма пререгистрация за 2020/2021 стопанска година, за стопанската 2019/2020 година отглежданите пъдпъдъци са 200 броя, а пчелните семейства 15 броя, което формира икономически размер на стопанството 2,68 ИЕ, което е по-малко от минимума 4 ИЕ - нарушение по чл. 30, т. 4 от Наредба 9 от 03.04.2008 г., респ. 4.ЗЗ от Договор 14/112/08906 в тригодишен срок от подаване на заявката за второ плащане ползвателят не е трябвало да преустановява земеделската си дейност. Административният орган е посочил и размера на определеното задължение от 24 446 лв., което е сумата по полученото първо плащане по договора. Дадена е възможност на Маринов да представи възражения и документи, във връзка с което той се позовал на т. 3.1 и т. 3.2 от Раздел III от договора с аргумент, че срокът за извършване на инвестиции е изтекъл на 13.05.2018 г., а срокът за извършване всички дейности и цели - на 13.11.2018 г.; периодът за осъществяване на дейността по проекта е 5 години, считано от датата на подписване на договора за финансова помощ и е изтекъл на 13.05.2019 г. Според Маринов проверката на място на 17.03.2021 г. е направена и след нормативно допустимия за това срок, към който момент органът не е разполагал с контролни функции. При тази фактическа установеност АС Перник е приел, че приложимостта на ДОПК спрямо разглежданото производство е разрешена с Решение 14255 от 17.11.2020 г., постановено по адм. дело 7207/2020 г. на ВАС. АУПДВ е издаден от компетентен орган в хипотезата на делегация /Заповед 03-РД/1759 от 21.06.2021 на изпълнителния директор на ДФЗ/. Изложени са ясно и подробно фактическите основания, които дават на касатора възможност да разбере какви са фактите, мотивирали административния орган да приложи правната норма. Първостепенният съд се е позовал на чл. 4.1 от договора, според който административният орган има право да упражнява постоянен контрол за изпълнение на условията по договора, както и на документите, които са свързани с подпомаганата дейност за периода на дейността и не по-късно от 3 години от подаване на заявката за второто плащане. Заявката за второ плащане по Договор 14/112/08906 от 13.05.2014 г. е депозирана на 13.07.2018 г., което означава, че крайният срок за извършване на проверката е 13.07.2021 г., същият е инструктивен и не обуславя погасяване на контролните функции на административния орган. Договорът, въз основа на който е предоставена безвъзмездната помощ, е сключен на 13.05.2014 г. В раздел III. "Срок за извършване на основните инвестиции, дейности и цели" е предвидено, че ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени бизнес плана и описани в Приложение 1 в срок до 4 години от датата на подписването му, както и че ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, които са предвидени в бизнес плана и предмет на договора, описани в Приложение 2, в срок до 4 години и 6 месеца от датата на подписването му. В чл. 27 от Наредба 9 е предвидено, че периодът за осъществяване на дейностите по проекта е 5 години, считано от датата на подписване на договора за финансова помощ. Това означава, че до 13.05.2019 г. Маринов е следвало да осъществи всички дейности, предвидени в представения от него проект. Но съобразно т. 4.33 от договора и чл. 30, т. 4 от Наредба 9, бенефициентът има задължение 3 години след подаване на заявката за второ плащане да не преустановява земеделската си дейност по други причини, освен изменящите се сезонни условия за производство. Следователно до 13.07.2021 г. Маринов е дължал изпълнение по договора, а ДФЗ е разполагал с правомощието по в т. 4.1 от договора за осъществяване на контролни проверки. Според първостепенния съд АУПДВ е издаден при правилно приложение на материалния закон при данните, че след извършена проверка и изчисление на икономическия размер на стопанството по данните в електронния "Регистър на земеделските стопани" за стопанската 2019/2020 г. в размер на 2.68 икономически единици, което не е достатъчно, за да бъдат постигнати целите, заложени в Приложение 1 към договора и е под нормативно установения минимум от 4 икономически единици. Изложеното обективира нарушение по чл. 4.33 от договора, тъй като в рамките на 3 години от подаването на заявлението за второ плащане Маринов е преустановил стопанската си дейност. Не се спори, че към датата на извършената проверка - 17.03.2021 г. в стопанството му не се отглеждат пъдпъдъци и пчели, а закупените по договора активи не функционират така и заключението на СИЕ за разлика от установеното към 31.07.2018 г., когато са били налице 10,3 икономически единици и е имало 850 бр. пъдпъдъци и 20 кошери с пчелни семейства в тях. Съдът е намерил, че оспореният акт е издаден и в съответствие и с целта, формулирана в чл. 2, т. 1 и т. 2 от приложимата наредба: създаване на условия и стимулиране на дейността на млади специалисти в земеделието и модернизиране на стопанството. За постигането на тази цел е необходимо извършване на подпомаганата дейност за определен нормативно минимален и непрекъснат период от време. За мярка 112 "Създаване на стопанства за млади фермери" е прието, че продължителността й следва да е поне 5 години. Преустановяването на стопанската дейност от касатора преди да изтекат 3 години от подаване на заявлението за второ плащане е в противоречие с целите, за които е предоставена помощта. Съдът е отхвърлил довода на Маринов, че неизплащане от страна на фонда на второто плащане е довело до прекратяване на дейността, доколкото от създаването на стопанството през 2014 г. до 2018 г. е изминал период, достатъчен за развитието му до степен да се издържа от приходите от продажбата на животни и продукти. Решението е правилно. Оспореният пред АС Перник административен акт е издаден след като с влязлото в сила на 17.11.2020 г. решение на АС Перник по адм. дело 467/2019 г., е отменен предходен издаден спрямо касатора АУПДВ 14/112/08906/04/01 от 13.05.2019 г., с който на основание чл. 8, ал. 1, т. 10, предл. 1, чл. 33, ал. 2, т. 1, предл. 2 от Наредба 9 от 03.04.2008 г., т. 4.4, б. и , предл. 1 и т. 4.8, буква б , предл. 1 от Договор 14/112/08906 от 13.05.2014 г. както и на основание т. 7.2 от същия договор и поради неспазване на изискването по чл. 10а от Наредба 9, на Р. Маринов е отказано изплащането на финансова помощ общо в размер на 14 668 лв., представляваща второ плащане по договора и му е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 446 лв., представляващо получено първо плащане по договора, заедно със законната лихва върху главницата, изчислена за периода от 30.05.2014 г. до окончателното плащане на сумата и преписката е изпратена на Областна дирекция на ДФЗ София за произнасяне по заявката за второ плащане по договора. Влязлото в сила съдебно решение за отмяна на издадения от директора на Областна дирекция на ДФЗ София АУПДВ се ползва със сила на пресъдено нещо, но нейните обективни предели, които се определят от предмета на спора, се свързват само със законосъобразността на отменения акт с оглед критериите по чл. 146 АПК, тъй като след като е отменил акта, съдът не е решил правния спор по същество. Само при решенията, при които, след като е отменил акта, съдът е решил спора по същество, в обективните предели на силата на пресъдено нещо се включват не само законосъобразността на акта, но и самите субективни права, предмет на акта, които съдебното решение създава или изменя. От изложеното следва, че силата на пресъдено нещо на това решение не препятства възможността на административния орган да издаде нов законосъобразен административен акт. По изложените съображения възражението за недопустимост на решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на Маринов срещу АУПДВ в частта, с която е определено като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24446 лв., представляваща получено първо плащане по договора, е неоснователно. Константна е практиката по приложението на ЗПЗП, че доколкото фактическите основания, свързани с констатирани случаи на неизпълнение на договора, са относими както към отказа на второто плащане, така и към изискването за възстановяване на полученото първо плащане, липсва процесуална пречка отказът да бъде обективиран в един АУПДВ, което обосновава правомощието на административния орган да откаже изплащане на финансова помощ в размер на 14668 лв., представляващо второ плащане по Договор 14/112/08906 от 13.05.2014 г. поради неизпълнение на договорно задължение да не се преустановява подпомаганата дейност освен при изменящите се сезонни условия за производство на основание чл. 4. 4, б. "з" във вр. с т. 4.ЗЗ от договора, което е и основание по чл. 8, ал. 1, т. 8 във вр. с чл. 30, т. 4 и чл. 33, ал. 1 от Наредба 9 от 03.04.2008 г. да се възстановят получените средства за подпомагане по договора в размер на 24446 лв., представляващи получено плащане по чл. 6, т. 1, заедно със законната лихва към нея и е и основание да не се получи плащането по чл. 6, т. 2 от наредбата. Касаторът не оспорва, че към момента на осъществяване на двете проверки на място 04.03.2021 г. и 16.03.2021 г. подпомаганата дейност е преустановена. Възразява, че това състояние на стопанството му е последица от несвоевременното произнасяне на административния орган с отменения АУПДВ, както и че към цитираните дати разплащателната агенция не разполага с контролни правомощия. Действително, нормата на чл. 26, ал. 1 от Наредба 9 от 03.04.2008 г. определя тримесечен срок за извършване на административните проверки и за произнасяне на органа по заявката за второ плащане, който подлежи на продължаване с 1 месец при нормативно установени предпоставки. От друга страна в чл. 31, ал. 4 от наредбата е предвиден двугодишен срок, чието начало е също датата на подаване на заявката за второ плащане, за осъществяване на контрол за изпълнение условията по договора, както и на документите, свързани с подпомаганата дейност, от представители на РА, МЗХ, Сметната палата, Европейската комисия и Европейската сметна палата и Европейската служба за борба с измамите. От друга страна член 11, § 3 от Регламент (ЕС) 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони определя правомощието да бъде проверявано и спазването на дългосрочните ангажименти. Такъв касаторът е поел с т. 4.33 от договора, възпроизвеждащ разпоредбата на чл. 30, т. 4 от приложимата наредба. Според съображение 3 от преамбюла на регламента държавите-членки следва да въведат система за контрол, която да гарантира, че се извършват всички необходими проверки за ефективно удостоверяване на спазването на условията, при които се предоставя помощта. Всички критерии за допустимост, установени съгласно законодателството на Съюза или националното законодателство или на програмите за развитие на селските райони, трябва да могат да се контролират съгласно набор от проверими показатели. По аргумент от член 11, § 3 от Регламент 65/2011 разбирането на Маринов, че сроковете, определящи контролните правомощия на органа, са преклузивни и с изтичането им те се погасяват, не може да бъде споделено. Неоснователни са и възраженията в касационната жалба за противоречие на оспорения АУПДВ с целта на закона. Действително, отпускането на финансовата помощ е мярка, която цели създаването на стопанства от млади фермери, но безвъзмездното й предоставяне е обвързано с осъществяването на всички инвестиции, основни дейности и цели по одобрения проект съобразно условията по договора, анексите към него и действащите нормативни актове. Същите, наред с клаузите на сключения договор, не предвиждат възможност ползвателят да преустанови подпомаганата дейност в 3-годишен срок от подаване на заявката за второ плащане освен при изменящите се сезонни условия в производството. Без значение е и дали неизпълненото е значителна или незначителна част от поетите задължения, тъй като разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба 9 и клаузите на т. 4.33 от договора не обвързва с такава преценка връщането на вече изплатените суми. Релевантно е наличието на неизпълнение от ползвателя на негови нормативни или договорни задължения, което в случая е безспорно установено. Ето защо, като е приел, че оспореният АУПДВ е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ДФ "Земеделие" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение