Решение № 10962 от 18.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2720/2017 г.

Решение № 10962 от 18.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2720/2017 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "П. Т" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район "С.", ул. "А." №..., чрез управителя Д. Б. Т., против Решение № 43/24.01.2017 г. постановено по адм. д. № 681/2015 г. по описа на Административен съд - С. област, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по делото - кметът на О. С., в писмено становище оспорва жалбата и претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - С.-област е отхвърлил жалбата на "Профи Т" ООД, против Заповед № ЛС-01-756/8.05.2014 г. на кмета на О. С., като неоснователна. Заповедта е издадена на основание чл. 225а, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, по отношение на настоящия касатор и с нея е разпоредено премахването на незаконен строеж представляващ: "масивна ограда", с размери: дължина около 30 м., височина 1,80 м. от прилежащия терен, изградена от бетонова основа бетонови колони с размери 0,030/0,30 м. и бетонова плътна част между тях, с покритие керемиди. Обекта е разположен на регулационната линия между имоти с идентификатори ПИ 03441.4.605 и ПИ 03441.4.49 по плана на с. Б. И., община Самоков. Според съда, заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата, без съществени нарушения административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Изведени са изводи за нетърпимост и неузаконимост на строежа, съответно на които жалбата е отхвърлена. Решението е правилно. От данните по делото е установено, че процесният строеж е реализиран от Д. Б. Т., през 2004 г., без строителни книжа - одобрени проекти и РС. У. е още, че обекта отговаря на всички изисквания за строеж, по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, както и че описанието му в заповедта съответства на това по съставения констативен акт № 3/11.03.2014 г. При тези данни, законосъобразни са изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, при упражняване на дискреционната му власт, спрямо един от възможните му адресати, а именно - извършителя на строежа. Неоснователни са оплакванията на касатора относно допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, възпрепятстващи правото му на защита в административния процес. Ж. на дружеството срещу процесната заповед е приета за допустима и е разгледана по съществото от съда. По този начин дружеството е упражнило без ограничения правото си на защита, а наведените в касационната жалба доводи в обратна насока са неоснователни. От представения по делото констативен акт № 3/11.03.2014 г. е установено, че строежът е извършен през 2004 г., по данни от Д. Б. Т.. Предвид годината на изграждане за същия, не са приложими разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради което той не може да се ползва със статут на търпимост. Изводите на съда, че строежа не е търпим, са правилни. Като правилно, обжалваното решение следва да се остави в сила. При този изход на делото, разноските за настоящото касационно производство следва да се възложат в тежест на касатора, като се присъдят на ответника, по своевременно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лв. (сто лева) на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение