Решение № 10912 от 20.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7192/2015 г.

Решение № 10912 от 20.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7192/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационен протест, подаден от прокурор при Върховна административна прокуратура и по касационна жалба, подадена от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, против решение № 4475/22.04.2015 г., постановено по адм. дело № 9560/2010 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което се отменя по жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, гр. София, т. IV. 1, т. IV. 2 и т. IV. 3 от Решение № Ц-030/28.06.2010 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и се връща делото като административна преписка на същата комисия за ново произнасяне по Заявление вх № Е-13-62-11/30.03.2010 г. "ЧЕЗ Разпределение България" АД, за утвърждаване на цени за достъп до електроразпределителната мрежа и цени за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа за третия ценови период от втория регулаторен период, актуализирано с писмо вх. № Е-13-62-11/27.06.2010 г. В касационния протест се поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се становището, че съдебната отмяна на протоколно решение № 94/25.06.2010 г. на ДКЕВР /което е послужило като основание за отмяна на Решение № Ц-030/28.06.2010 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране/ има действие занапред, което означава, че към момента на постановяване на оспореното решение указанията са действащи. При това положение отмяната им не може да повлияе на законосъобразността на процесния акт във връзка с приетия размер на технологичните разходи като ценообразуващ елемент. От това следва, че законосъобразността на решението на ДКЕВР следва да се преценява към датата на постановяване - 28.06.2010 г. В протеста се прави предложение на основание чл. 210, ал. 1, чл. 209, т. 3, пр. 1, чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК решение № 4475/22.04.2015 г. по адм. дело № 9560/2010 г. на ВАС в отменителната му част да бъде отменено, като вместо това бъде постановено решение по същество за отхвърляне на оспорването на "ЧЕЗ Разпределение България" АД против решение № Ц-030/28.06.2010 г. на ДКЕВР в частта по т. IV. 1, т. IV. 2 и т. IV. 3. В касационната жалба, подадена от Комисия за енергийно и водно регулиране, се поддържа, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по недопустима жалба и като такова следва да бъде обезсилено в частта, в която се отменя акта на ДКЕВР. Излагат се аргументи, че към момента на постановяване на обжалваното решение оспореният административен акт - Решение № Ц-030/28.06.2010 г. на ДКЕВР не е в сила, тъй като е изчерпало своето действие и съответно е било заменено с Решение № Ц-22/29.06.2011 г. на ДКЕВР, в сила от 1 юли 2011 г. КЕВР счита, че в случая са били налице едновременно 2 самостоятелни основания за прекратяване на производството по см. на чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК - от една страна липсва годен за обжалване акт, а същевременно от друга страна жалбоподателят вече няма правен интерес от оспорването, тъй като същия е отпаднал с приемането на новото решение за определяне на цените - Решение № Ц-22/29.06.2011 г., в сила от 1 юли 2011 г. На следващо място е посочено, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател счита, че независимо че протоколно решение № 94 от 25.06.2010 г. на ДКЕВР е било обжалвано пред ВАС то е породило действие от момента на неговото постановяване, поради което Комисията правилно и законосъобразно го е съобразила при постановяване на Решение № Ц-030/2010 г. за утвърждаване на цени, в сила от 1 юли 2010 г. На следващо място КЕВР счита, че в разрез със събраните по делото доказателства е и направения извод, за неправилно прилагане на показателя за качество (т. нар. У-корекция). В приетата по делото допълнителна СИЕ се установява, че Комисията е изчислила правилно У- корекцията на Дружеството, в съответствие с приетата от нея Методика и съобразно представените именно от него данни. Касационният жалбоподател моли Решение № 4475/2015 г. по адм. дело № 9560/2010 г. на ВАС, V-то отделение, в оспорената част да бъде обезсилено или алтернативно да бъде отменено като незаконосъобразно. Ответникът - "ЧЕЗ Разпределение България" АД, оспорва касационната жалба и касационният протест и моли решението, като правилно да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в настоящото производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК, дава заключение за основателност на касационния протест и на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение в отменителната част е неправилно, поради нарушаване на материалния закон. Излага доводи, че след като към момента на постановяване на атакуваното решение указанията са действащи, то отмяната им не може да повлияе на законосъобразността на процесния административен акт във връзка с приетия размер на технологичните разходи като ценообразуващ елемент. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на първа колегия, като взе предвид касационните основания в протеста и в касационната жалба и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на решението на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационният протест е подаден от участвалия в първоинстанционното производство прокурор при Върховната административна прокуратура и в срока, предвиден в чл. 211, ал. 2 АПК, поради което е процесуално допустим. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно /административен орган, който е имал процесуалното качество на ответник в първоинстанционното производство/, жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледани по същество, касационният протест и касационната жалба са неоснователни. Аргументите за това са следните: Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД срещу т. II. 1, т. II. 2, т. IV. 1, IV. 2 и IV. 3 от Решение № Ц-030/28.06.2010 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. С т. II. 1 Комисията е утвърдила цена, по която "Национална електрическа компания" ("НЕК") ЕАД, в качеството му на обществен доставчик, продава електрическа енергия на крайните снабдители и електроразпределителните дружества, в размер на 72,24 лв./МВтч, в това число цена на услугата обществена доставка - 1,32 лв./МВтч при посочени ценообразуващи елементи. С т. II. 2 Комисията е утвърдила цена без ДДС, по която същото дружество, в качеството му на преносно предприятие, пренася електрическа енергия през електропреносната мрежа в размер на 9,64 лв./МВтч при определени ценообразуващи елементи. Определена е добавката към цената за пренос на зелена енергия в размер на 3,03 лв./МВтч, също с посочени елементи. Посочени са прогнозното количество електрическа енергия, доставени в електропреносната и електроразпределителната за продажба и пренос при посочени елементи и добавката към цената за пренос на високоефективно комбинирано производство в размер на 2,19 лв./МВтч. Посочено е и общото количество доставена електрическа енергия за продажба и пренос и доставена такава от високоефективно комбинирано производство от краен снабдител за продажба. С т. IV. 1 са утвърдени цени без ДДС и акциз, по които жалбоподателят "ЧЕЗ Разпределение България" АД пренася електрическа енергия през електроразпределителната мрежа до всички потребители, като същата за преноса през мрежата на средно напрежение е 0,00601 лв./МВтч, а през тази на ниско напрежение е 0,03502 лв./МВтч. С т. IV. 2 е утвърдена цената за достъп на дружеството до електроразпределителната мрежа без ДДС в размер на 0,00557 лв./МВтч. С т. IV. 3 са определени ценообразуващите елементи общо за цените по т. IV. 1 и т. IV. 2 както следва: необходими годишни приходи за третия ценови период - 304599 лв. и прогнозни количества електрическа енергия за третия ценови период - 8897280 МВтч. Първоинстанционният съд е приел, че жалбата в частта, с която се оспорва т. II. 1 и II. 2 от решението е недопустима, тъй като решението в тази му част не засяга права и не създава задължения за жалбоподателя, поради което за него не е налице правен интерес от оспорването му. На следващо място тричленният състав на ВАС е приел, че решение № Ц-030/28.06.2010 г. на ДКЕВР, в частта по т. IV. 1, IV. 2 и IV. 3 е издадено от компетентен орган, в съответствие с правомощията на ДКЕВР по чл. 30, ал. 1, т. 7 и т. 10 (изм.) във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗЕ (изм.) и в предвидената от закона форма, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 34, ал. 3 от НРЦЕЕ (отм.). Съдът е счел също, че решението на ДКЕВР в оспорената част е постановено при спазване на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд обаче е приел, че решението в оспорената му част е постановено при допуснато нарушение на материалноправните разпоредби. Непосредствено преди определяне на цените за пренос на електрическа енергия и за достъп до електроразпределителната мрежа, Комисията е приела свое Протоколно решение № 94/25.06.2010 г., с което е изменила т. 38 и т. 58 от Указанията, приети с Протоколно решение № 37/18.02.2008 г. Вследствие посоченото изменение на Указанията, допустимият и утвърден размер на технологичните разходи за втория регулаторен период на електроразпределителните дружества и специално за "ЧЕЗ Разпределение България" АД, е намален от 18,52% на 15%. Това намаление е приложено веднага, преди влизането в сила на решение № 94/25.06.2010 г. в сила, което решение впоследствие е отменено от ВАС като незаконосъобразно. Доколкото технологичните разходи са съществен елемент при формирането на цената за "ЧЕЗ Разпределение България" АД за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа до всички потребители и тази за достъп до същата мрежа, очевидно при използването на коректните норми за утвърдения и допустим размер на технологичните разходи от 18,52% (вместо използваните 15%), извършените математически действия ще доведат до резултат, различаващ се от отразения в оспореното Решение № Ц-030/28.06.2010 г. Крайният извод, до който е достигнал съдът е че утвърдените от ДКЕВР цени са формирани при неспазване на нормативните изисквания. За определяне на цените за пренос на електрическа енергия и за достъп на жалбоподателя до електроразпределителната мрежа, е приложено Протоколно решение № 94/25.06.2010 г., което към този момент не е влязло в сила, а в последствие е отменено от ВАС. Предмет на настоящото касационно производство е решение № 4475/22.04.2015 г., постановено по адм. дело № 9560/2010 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, в частта с което се отменя по жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, гр. София, т. IV. 1, т. IV. 2 и т. IV. 3 от Решение № Ц-030/28.06.2010 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и се връща делото като административна преписка на същата комисия за ново произнасяне по Заявление вх № Е-13-62-11/30.03.2010 г. "ЧЕЗ Разпределение България" АД, за утвърждаване на цени за достъп до електроразпределителната мрежа и цени за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа за третия ценови период от втория регулаторен период, актуализирано с писмо вх. № Е-13-62-11/27.06.2010 г. Решението в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, срещу т. II. 1, т. II. 2 от Решение № Ц-030/28.06.2010 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, имащо характер на определение, не е оспорено в законоустановения срок, поради което е влязло в сила. При така определения предмет на касационното производство, настоящият съдебен състав намира постановеното решение за валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са релевираните в касационната жалба аргументи в посока недопустимост на решението, поради факта, че Решение № Ц-030/28.06.2010 г. на ДКЕВР не е в сила, тъй като е изчерпало своето действие и съответно е било заменено с Решение № Ц-22/29.06.2011 г. на ДКЕВР, в сила от 1 юли 2011 г. В настоящия случай са налице два самостоятелни административни акта, издадени на собствено основание, действащи за различни периоди от време и подлежащи на самостоятелен съдебен контрол. Решение № Ц-22/29.06.2011 г. на ДКЕВР, в сила от 1 юли 2011 г. е нов индивидуален административен акт, който не отменя предходния такъв и не се отразява на неговата обжалваемост. Двете цитирани решения имат за предмет регулиране на цените за различни ценови години на втория регулаторен период. Същите засягат пряко и непосредствено правната сфера на енергийните предприятия - техни адресати, за които безспорно е налице правен интерес от оспорването им. Изпълнението на тези актове или изчерпването на действието им в хода на съдебното производство, не рефлектират върху правото на жалба, което в случая е надлежно упражнено. Поради това съдебното производство пред тричленния състав не е лишено от предмет, нито е налице отпаднал интерес за "ЧЕЗ Разпределение България" АД от обжалването на Решение № Ц-030/28.06.2010 г. на ДКЕВР. Неоснователни са и наведените възражения в касационния протест и в касационната жалба за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон. Настоящият съдебен състав приема, че за определяне на цените за пренос на електрическа енергия и за достъп на жалбоподателя до електроразпределителната мрежа, е приложена т. 38 от Указанията за образуване на цените за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи при регулиране чрез метода "горна граница на приходите" за втория регулаторен период (Указанията), приети с Протоколно решение на ДКЕВР № 37/18.02.2008 г., като въпросната т. 38 от Указанията е изменена с Протоколно решение на ДКЕВР № 94/25.06.2010 г., но впоследствие това протоколно решение на Комисията е отменено, с Решение № 10927/27.07.2011 г. по а. д. № 10298/2010 г. на ВАС, тричленен състав, оставено в сила с Решение № 10409/16.07.2012 г., по а. д. № 1245/2012 г. на ВАС, петчленен състав. В този смисъл Протоколно решение на ДКЕВР № 94/25.06.2010 г. никога не е влизало в сила, а същото е подлежало на предварително изпълнение /съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 7 от ЗЕ в приложимата редакция/ и в резултат на предварителното си изпълнение решението е породило правни последици. Въпреки това с отмяната на протоколното решението, което е предварително изпълнено, следва да отпаднат с обратна сила и породените последици, доколкото самото изпълнение е имало предварителен характер и основанието за възникването им е отменено. Констатираната от съда незаконосъобразност на административния акт е пречка последният да породи валидни правни последици, дори и да е допуснато по силата на закона предварително изпълнение. Налага се изводът, че отмяната на незаконосъобразните административни актове действа от момента на тяхното издаване, тъй като само законосъобразните административни актове могат да породят правни последици. Недопустимо за развитието на възникналите административните правоотношения е пораждането на валидно действие на един незаконосъобразен административен акт, дори при допуснато по закон предварително изпълнение. Крайният извод, който се налага, е че решението за отмяна на административния акт е конститутивно и заличава с обратна сила неговите правни последици. В конкретния случай Решение № Ц-030/28.06.2010 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в оспорената част е взето на основание изменената с Протоколно решение на ДКЕВР № 94/25.06.2010 г. т. 38 от Указанията, като предвид последващата отмяна на цитираното протоколно решение, правилно първоинстанционният съд е констатирал, че незаконосъобразността на Протоколно решение на ДКЕВР № 94/25.06.2010 г., влече като правна последица незаконосъобразност и на Решение № Ц-030/28.06.2010 г. Обоснован в този смисъл е изводът на първоинстанционния съд, че технологичните разходи са съществен елемент при формирането на цената за "ЧЕЗ Разпределение България" АД за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа до всички потребители и тази за достъп до същата мрежа, като предвид факта, че тези разходи са определени въз основа на отменен административен акт, те са определени незаконосъобразно, поради което незаконосъобразно е определена и цената за достъп и пренос, което пък от своя страна води до противоречие на Решение № Ц-030/28.06.2010 г. с материалния закон. По изложените съображения настоящият състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от релевираните с касационната жалба и касационния протест пороци отменителни основания, нито от такива, за които съдът следи служебно, поради което следва да бъде оставено в сила. Направеното от ответника искане за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение, тъй като пред касационната инстанция не са представени документи удостоверяващи правното основание за плащане на приложената фактура. За да бъде уважено искането за присъждане на разноски, следва последните да бъдат своевременно поискани и доказани по основание (по арг. чл. 36, ал. 2 ЗАдв) и размер. В конкретния случай са представени единствено фактура № 7025 и платежно нареждане за кредитен превод от 11.10.2010 г., с което е удостоверено, че на Адвокатско дружество "Джингов, Гугински, Кючуков и Величков" е преведена сумата от 9324.63 лева. Липсват обаче данни за правното основание за издаването на фактурата, съответно осъществяването на паричния превод. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав от Първа колегия,