Решение № 9194 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5545/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Ес Ен Би“ АД, с ЕИК 121115882, чрез упълномощения адвокат Л. Владимиров, срещу Решение № 10310 от 16.03.2026 г., постановено по адм. д. № 2250 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2024 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Акт за прихващане или възстановяване № П-22220523184290-004-001 от 25.10.2023 г. (АПВ), издаден от органи по приходите в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) – София, потвърден с Решение № 38 от 10.01.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д „ОДОП“) – София при Централното управление (ЦУ) на НАП. Наред с това, съдът е възложил на „Ес Ен Би“ АД заплащането на разноски в полза на НАП в размер на 230,08 евро. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му при наличието на трите касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Релевират се съображения за неправилно приложение на чл. 128 и чл. 129 ДОПК. Оспорва се изводът на съда за доказани насрещни изискуеми публични вземания на дружеството. Твърди се, че АССГ не е обсъдил в пълен обем благоприятните за „Ес Ен Би“ АД доказателства и направените от него възражения, както и не е изложил пълни мотиви относно началния момент на изискуемост на вземането на дружеството от фиска. Поддържа се становище за направен непълен анализ на относимите факти във връзка с възражението за настъпила погасителна давност и недостатъчни мотиви в тази връзка. Според касационния жалбоподател съдът, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, е заместил липсващи мотиви в спорния АПВ със свои. По тези съображения моли за отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора за отмяна на АПВ, а при условия на евентуалност за връщане на преписката на органа по приходите за ново произнасяне. Претендира присъждане на сторените разноски за двете инстанции по делото. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът по касационната жалба – директорът на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП не представя писмен отговор на касационната жалба и не изразява писмено становище по касационното оспорване. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява, но се представлява от упълномощения юрисконсулт Кожухарова, която от негово име оспорва касационната жалба, а по същество на касационното оспорване моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение по представения в съдебното заседание списък на разноските. Представителят на Върховната касационна прокуратура представя мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения свързани с неправилната преценка на първоинстанционния съд досежно валидността на спорния АПВ. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил АПВ № П-22220523184290-004-001 от 25.10.2023 г., издаден от Т. В. Иванова на длъжност старши инспектор по приходите и Ц. Г. Русева на длъжност главен инспектор по приходите, органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 38 от 10.01.2024 г., издадено от директора на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, с който са прихванати недължимо платени от „Ес Ен Би“ АД суми към фиска в размер на 18764,32 лв. с публични вземания за лихви на същото дружество, подробно описани в спорния АПВ. Първоинстанционният съд направил фактическите си установявания въз основа на неоспорената доказателствена съвкупност. Мотивирал решаващи изводи, че спорният АПВ е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. По тези съображения постановил решение за отхвърляне на жалбата срещу АПВ и разпределил отговорността за разноските в съдебното производство в тежест на „Ес Ен Би“ АД, което дружество осъдил ги заплати на НАП. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон. В обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, във вр. с пар. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК, настоящият съдебен състав констатира пропуск на първоинстанционния съд да възприеме като основание за нищожност на спорния АПВ липсата на материална компетентност на издалите го органи по приходите. В този смисъл направените от съда изводи за валидност на АПВ са неправилни, което се явява основание за касиране на съдебното решение, предмет на касационна проверка. Оспореният пред първоинстанционния съд АПВ е заключителен акт в производство, образувано с Резолюция за извършване на проверка № П-22220523184290-0РП-001 от 28.09.2023 г., изменена с Резолюция № П-22220523184290-0РП-002 от 03.10.2023 г., издадена от П. Г. Горанчева , на длъжност началник на отдел „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - София. Резолюцията определя двама органи по приходите за извършване на проверката, които съответно са издали и спорния АПВ. В потвърдителното решение на органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК е констатирано, че начало на производството по предмета на спора е дадено с подадено искане от 16.02.2023 г. от „Ес Ен Би“ АД, с което се претендира възстановяване на данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 33083,64 лв. и корпоративен данък в размер на 89911,56 лв. Същевременно, като предпоставка за възстановяването в искането от посоченото дружество е цитирано влязло в сила решение по адм. д. № 9774 по описа на АССГ за 2016 г., с което е частично отменен издаден Ревизионен акт № 2205-1403223-091-01 от 26.01.2015 г., с който в тежест на „Ес Ен Би“ АД са били установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). В АПВ приходните органи са направили общо позоваване на разпоредбата на чл. 129 ДОПК като правно основание за провеждане на производството. Ирелевантно е дали издаването на спорния АПВ е извършено в рамките на производство по искане от лицето по реда на чл. 129, ал. 1 ДОПК или във връзка с влязъл в сила съдебен/административен акт по смисъла на чл. 129, ал. 5 ДОПК. Законодателната техника да бъде използвано единствено число за определяне на органа по приходите, който е компетентен да издаде обсъжданата категория актове е еднозначна и в двете хипотези. Граматическото тълкуване на относимите разпоредби обуславя извод за компетентност да издаде АПВ на едноличен орган по приходите, а не на колегиален орган/състав от органи. Издаване от двама органи по приходите на акт, който е от компетентността на едноличен орган, представлява израз на неправомерно упражняване на властническо правомощие от лица без законоустановена съвместна (административна) компетентност и пряко влияе на начина на формиране на волята им. В този смисъл разглежданият подход е неправомерен и поради това, че волеизявлението на едноличния орган се явява опорочено от обвързването му с волята на друг орган, за когото не е предвидено в закона да упражнява съвместна компетентност с първия. Резултатът от издаването на такъв акт вместо от едноличен орган, от двама органи по приходите, е издаването му при липса на материална компетентност. В този смисъл виж Решение № 6453 от 28.05.2024 г., постановено по адм. д. № 1663 по описа на Върховния административен съд за 2024 г. Тук е място да се посочи, че несподелимо е схващането изразено в противоположен смисъл в практиката на Върховния административен съд, основано на разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ДОПК, по силата на която прихващането на недължимо платени или събрани суми за данъци се извършвало „от органи по приходите“, при липсата на специални изисквания относно състава или длъжностното качество на органите по приходите, които служебно или по искане на лице извършват прихващане или възстановяване, тоест на изискването относно броя или конкретната им длъжност. По предписанието на посочената разпоредба прихващането на недължимо платени или събрани суми за данъци се извършва „от органите по приходите“ като категория органи – част от администрацията на приходната агенция, на които са възложени определени правомощия, включително извършването на прихващане, а не от „органи по приходите“ в смисъла, посочен в цитираната противоположна съдебна практика. Вярно е приетото там, че именно чл. 128, ал. 1 ДОПК е разпоредбата, от която произтича правомощието на всички органи по приходите да извършват прихващания с недължимо събрани суми за данъци и осигурителни вноски, но конкретизацията именно на кого от тях се възлага това за всеки отделен случай в хипотезите по чл. 129, ал. 1 и ал. 5 ДОПК става с резолюцията за извършване на проверка (в случая) за извършване от едноличен орган по приходите съгласно предписанието на закона предвид даденото граматическо тълкуване. Като не е съобразил коментираното по-горе отсъствие на материална компетентност на органите, издали спорния АПВ, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което макар да е валидно и допустимо, следва да бъде отменено като неправилно. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се обяви нищожността на спорния АПВ като издаден при липсата на материална компетентност на неговите издатели. Последното препятства извършването на касационен контрол по отношение на изводите на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност на АПВ. При това, в съответствие с предписанието по чл. 129, ал. 7 ДОПК, във вр. с чл. 160, ал. 5 ДОПК и във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК, преписката следва да се изпрати на компетентния административен орган, който да съобрази задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящото решение, за издаване на АПВ от едноличен орган по приходите. Предвид изводите на настоящия съд по същество на спора, своевременно направените претенции и представените доказателства за сторени разноски, НАП следва да бъде осъдена да заплати на „Ес Ен Би“ АД сума в размер на 562,48 евро, представляваща разноски за държавни такси за двете съдебни инстанции и депозит за изготвяне на съдебна експертиза. Доказателства за заплатено адвокатско взнаграждение от настоящия касационен жалбоподател не са представени. По изложените съображения, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК и чл. 129, ал. 7 ДОПК, във вр. с чл. 160, ал. 5 ДОПК и във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение