Решение № 581 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8527/2015 г.

Решение № 581 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8527/2015 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане против решение № 40/10.06.2015 г., постановено по адм. д. № 84/2015 г. по описа на Административен съд - Шумен, с което е отменена негова заповед № ЧР-2-9/19.02.2015 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Севджан Тасин Акиф за длъжността директор на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - Шумен, на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Навеждат се доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното първоинстанционно решение. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу административния акт да бъде отхвърлена. Ответницата- Севджан Тасин Акиф, чрез процесуален представител, представя писмен отговор на касационната жалба в който я оспорва като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът установява правнорелевантните за съдебноадминистративния спор фактически обстоятелства и упражнява изискуемия се съдебен контрол, предвиден в чл. 168 АПК като излага подробни и задълбочени правни съображения относно всички оплаквания в жалбата. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващия съд, а подробните му и правно издържани мотиви изцяло се споделят, като не е необходимо преповтарянето им. Фактите, установени от първоинстанционния съд, се оспорват от касатора, но същият не излага конкретни съображения в тази насока, а само бланкетно изброява разпоредби на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), което препятства настоящата инстанция да извърши проверка. Предмет на проверка от настоящата инстанция са правните изводи на съда. Обосновано съдът е приел, че поставената на служителката при заключителната среща оценка на показателите за компетентност не отговаря на изискванията на НУРОИСДА. Констатирано е очевидното й противоречие с коментара и изводите на оценяващия ръководител при междинното оценяване. Действително, съдържанието на оценката и обективността й не са предмет на съдебен контрол, но в правомощията на съда е да осъществява такъв относно спазването на критериите при оценяването, регламентирани в чл. 18 от Наредбата. В наредбата са уредени задължителни правила за атестирането на държавните служители, чието стриктно съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършваното оценяване. Обратът в мотивите на оценяващия ръководител в различните етапи на процедурата по оценяване на държавния служител в случая не е обоснован с обективно установими факти и обстоятелства. Правилни са изводите на решаващия състав, че единствените конкретно посочени пропуски са констатирани за период с начало 1.01.2013 г., през по-голямата част от който Акиф не е заемала длъжността директор на РДСП и която част е извън периода на оценяване на нейната дейност, както и без да са отчетени предприетите от страна на Акиф мерки и оказаната на дирекциите методична помощ за изпълнение на дадените задължителни предписания Констатираното нарушение се отразява върху дадената обща оценка, поради което следва извод, че атестирането е проведено в нарушение на материалноправните изисквания на Наредбата и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Предвид горното не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение на АС - Шумен и същото следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 600 (шестстотин) лева, платими от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение