Решение № 14853 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7265/2018 г.

Решение № 14853 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7265/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Касандров, чрез пълномощника му адв. М. Минчева, срещу решение № 663 от 22.03.2018 г., постановено по адм. дело № 457/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният от него иск. Претендира направените разноски по делото пред първата инстанция. Ответникът – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Пловдив, редовно призован, не се представлява по делото и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановеният срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил предявения на основание чл. 203, ал. 1 АПК иск от С. Касандров против ОД на МВР Пловдив за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита в съдебното производство, приключило с решение, с което е отменен като незаконосъобразен фиш с който му е наложена глоба. За да постанови този резултат съдът е приел, че не е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, защото решението, постановено по АНД № 3928/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е отменен като незаконосъобразен фиш за налагане на глоба, издаден от полицай при сектор "Общинска полиция" при ОД на МВР Пловдив е валидно, но недопустимо. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая не са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Исковата претенция е за вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по сключен договор за правна помощ, за осъществена в съдебно производство по обжалване на фиш, с който на ищеца е наложена глоба, правна защита. Установено е от доказателствата по делото, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт – фиш за налагане на глоба, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Важно е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт, поражда санкциониращ правен резултат от осъществената административна дейност. Ето защо съображенията изложени от първоинстанционния съд в обратен смисъл, не намират опора в закона и не се споделят от настоящата инстанция. Недопустимо в обжалваното решение съдът е извършил преценка за допустимост на влязъл в сила съдебен акт в производството по чл. 203 АПК. Решението на Районен съд Пловдив, с което е отменен като незаконосъобразен фиш за налагане на глоба, издаден от полицай при сектор "Общинска полиция" при ОД на МВР Пловдив не е обжалвано по предвидения в закона ред, влязло е в сила и е задължително както за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. В случая е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест и реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт. По делото, приключило с отмяна на обжалвания пред съда фиш за налагане на глоба, правната защита на ищеца е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт. В представения в това производство договор за правна защита и съдействие е договорено възнаграждение в размер на 300 лева, което е и заплатено. Ето защо решението като неправилно следва да се отмени, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се уважи в претендирания размер от 300 лева, ведно със законната лихва, дължима се от датата на предявяване на исковата молба, към който момент вземането става изискуемо. Искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото се явява основателно при приложението на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. Установени са реално направени такова в размер на 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 30.01.2018 г., както и заплатени държавни такси в размер на 15 лева, или общо сума в размер на 415 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение