Решение № 7586 от 4.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13113/2013 г.

Решение № 7586 от 4.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13113/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)във вр. с чл. 121 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба, подадена от Вера Стоянова Гигова срещу решение № 5297 от 29.07.2013 г., постановено по административно дело № 14501/2012 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № ЗЦУ - 1311/4.12.2012 г. на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. По наведени доводи за неправилност на решението, изразени в постановяването му в нарушение на материалния закон се иска отмяната му, а алтернативно се иска намаляване на срок, за което е наложено дисциплинарното наказание. В жалбата е посочено, че решението е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, но не са изложени конкретни доводи в тази насока. Ответникът по касационната жалба - Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за приходите (НАП), чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Спорният въпрос по делото е дали касаторката, с извършените от нея действия е извършила вменените й нарушения. Правилно в обжалваното решение е прието, че съгласно т. 4. 4 от Процедура К6, цитирана в заповедта, с която на Гигова е наложено дисциплинарно наказание "понижение в по-долен ранг за срок от една година", след анализ на констатираните факти и обстоятелства и установяване на подлежащите на прихващане или възстановяване суми, органът по приходите издава акт за прихващане и възстановяване (АПВ), който се издава в три екземпляра, като преди издаването му се съгласува с ръководителя на екипа и се регистрира в ПП "РЕВРЕГ" от последния. Действията по връчването му се извършват от органа по приходите, извършил. По силата на тези правила - т. 4. 3., след получаване на резолюция за извършване на проверка по прихващане и възстановяване (ППВ), придружена с преписката към нея, органът по приходите, определен да я извърши, реализира всички необходими действия, подробно описани в тази точка от Процедурата, като е предвидено, че в хода на проверката горестоящ орган може да изземе преписката и да я възложи на друг орган по приходите, а не и да я извърши сам. С оглед на тази вътрешно нормативна уредба правилно в обжалваното решение е прието, че Гигова е иззела неправомерно функциите на независимия и самостоятелен в работата си орган по приходите, като в качеството й на ръководител на екип е издавала и връчвала АПВ, включително и подписан от нея със запетая без да е оправомощена за това по надлежния ред. Представената с касационната жалба Инструкция не съдържа разпоредби, които да опровергават този извод на съда, представената Процедура, номер К6, версия И, в частта й, регламентираща извършването на проверка по прихващане или възстановяване и приложена към първоинстанционното дело и е съобразена от съда при формиране на правните му изводи. В подкрепа на извода, че в случая касаторката е извършила нарушение на служебните си задължения са и представените с касационната жалба правила за работа и взаимовръзки в дирекция "Контрол" при ТД на НАП-София. Съгласно разпоредба III. I. т. 8 от същият след съставяне на АПВ, същият се съгласува с ръководител екип "проверки" преди връчването му на задълженото лице, като последният в случай, че изрази несъгласие с направените констатации и органът по приходите, издал АПВ откаже да се съобрази със становището на ръководител екип "Проверки се отправя писмено искане до координатора, отговарящ за съответния екип. Съгласно II. I. т. 10 органът по приходите, издал съответния АУЗ/АПВ, след връчването му на задълженото лице и уведомяване на ръководителя екип за регистриране датата на връчване в ПП "РЕВРЕГ", го предава в отдел "ОПЗ" и отдел "Архив" в съответствие с утвърдените процедури. От така цитираните вътрешно нормативни правила, представени с касационната жалба следва безспорен извод, че правилно в обжалваното решение е прието, че правомощието за издаване на АПВ е изключително на органа по приходите, комуто е възложено с резолюция по т. III. 2 от цитираните правила да извърши ППВ, като такива не са предвидени за ръководител екип "Проверки". От цитираната регламентация се установява, че последният не разполага с такова правомощие, както и с правото да изземва тази функции на органа по приходите. Ето защо, като е установил, че в случая Гигова е извършила, описаните в заповедта нарушения на служебната дисциплина първоинстанционният съд е постановил акта си в съответствие с материалния закон. Правилно в обжалваното решение е прието, че при определяне на наказанието са спазени изискванията на чл. 91 ЗДСл, като в заповедта е посочено, че при определяне на вида и размера на наказанието дисциплинарнонаказващият орган е съобразил тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на касаторката. Обоснован и съответен на закона е и изводът в обжалваното решение, че обжалваната пред него заповед е издадена в срока, по чл. 94, ал. 1 във вр. с ал. 3 ЗДСл, при отчитане на факта, че Гигова е била в законоустановен отпуск поради временна нетрудоспособност за времето от 15.08.2012 г. до 2.11.2012 г., през което срокът за налагане на дисциплинарно наказание не е текъл. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е и правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото касаторката следва да бъде осъдена да заплати на администрацията на ответника деловодни разноски в размер на 300 лв., представляващи възнаграждение за един юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение