Решение № 2476 от 11.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7498/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. В. Д., чрез адвокат Д. Петров, против решение 2217/20.06.2024 г., постановено по адм. дело 469/2024 г. по описа на Административен съд - Плевен. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушения на материалния закон. Посочва се, че неправилно административният съд не е уважил исковата молба, поради и което се моли за отмяна на решението и уважаване на иска. Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна Главна дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма, чрез юрисконсулт М. Хаджиева, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното в настоящото производство решение съдът е отхвърлил исковата молба на И. В. Д. против Главна дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма гр. София за присъждане на обезщетение в размер на 1000 лева, представляващи причинени му имуществени вреди, нанесени от отменен по съдебен ред като незаконосъобразен административен акт - Заповед 6816з-416/17.07.2023 г. на Началник ЗЖУ - Плевен. Също така, Д. е осъден да заплати на ответника и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. От фактическа страна по делото е установено, че на 17.07.2023 г. със Заповед УРИ 6816з-416 на Началник Зонално жандармерийско управление Плевен, на И. В. Д. е наложено дисциплинарно наказание порицание за 6 месеца по чл. 197, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Заповедта е отменена с решение 151/15.01.2024 г., постановено по адм. дело 677/2023 г. по описа на Административен съд Плевен. На 01.12.2023 г. е издадена Заповед 3121з-2017 на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 33, т. 9, чл. 191 и чл. 192, ал.3 ЗМВР във вр. с чл. 10, ал. 4 от Наредба 8121з-347/25.07.2014 г. за условията и реда за награждаване на служителите на МВР, с индивидуална парична награда в размер на 1000 лв. за постигнати резултати и съществен принос са наградени всички служители, намиращи се в служебно или трудово правоотношение, с изключение на тези, за които са налице изрично изброени хипотези, като по т. 2.1 от заповедта са посочени като изключени служители, които са с наложени дисциплинарни наказания през периода от 01.01.2023 г. до момента на издаване на заповедта. В тази точка попадат и тези, наказани по реда на чл. 197, ал. 1, т. 3 ЗМВР. На 19.01.2024 г. Д. подал искане до директора на ГДЖСОБТ да му бъде изплатена индивидуалната парична награда по Заповед 3121з-2017/01.12.2023 г., във връзка с което на 02.02.2024 г. му е връчено становище от началник отдел ПНООП, началник отдел ЧР и началник отдел ФСО при ГДЖСОБТ, в което се посочва, че изплащането на индивидуална парична награда става по преценка на работодателя, а не е сред наградите, които се възстановяват след отмяна на дисциплинарно наказание. Административният съд посочил, че горното не представлява изричен отказ, но и няма данни да е издадена изрична заповед за отказ в 14-дневен срок от подаване на искането, поради което е налице мълчалив отказ, постановен на 02.02.2024 г., който обаче не е обжалван от Д.. От правна страна е прието, че в случая е налице отменена като незаконосъобразна със съдебно решение Заповед 6816з-416/17.07.2023 г. на Началник ЗЖУ - Плевен, следователно е налице първата предпоставка за основателност на исковата, но не е налице причинно-следствената връзка между незаконосъобразната заповед на органа и твърдения вредоносен резултат, за който се претендират имуществените вреди в размер на 1000 лева. Посочено е, че съгласно чл. 10, ал. 4 от Наредба 8121з-347/25.07.2014 г. за условията и реда за награждаване на служителите на МВР, награждаването на служители на министерството е изцяло по преценка на министъра в рамките на оперативна самостоятелност, като също така не е налице закономерно пряко настъпване на последицата получаване на индивидуална парична награда при наличието на определени обективни предпоставки, тъй като получаването на такава е опосредено от вземане на изрично решение за награждаване от министъра и след това включване в списък от ръководителя на структурата. Първоинстанционният съд посочил още, че на основание чл. 72, ал. 1 от Инструкция 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, по време на изтърпяване на дисциплинарно наказание служителят може да бъде награждаван с предвидените в ЗМВР награди и отличия, следователно, преценката за награждаването с индивидуална парична награда на служители на МВР е предоставена изцяло в оперативна самостоятелност на органа, който има право да награждава. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил събрания по делото доказателствен материал, въз основа на него е формирал обосновани фактически и съобразени със закона правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки. Първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото е доказан само първият елемент за основателност на исковата молба, а именно: незаконосъобразна Заповед 6816з-416/17.07.2023 г. на Началник ЗЖУ - Плевен, отменена по съответния ред. Не е установена обаче пряката и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразната заповед и твърдения от И. Д. вредоносен резултат, за който се претендират имуществените вреди в размер на 1000 лева. В случая, и при така събраните доказателства, правилни са изводите на АС - Плевен, че не са доказани елементите на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Правилно административният съд е посочил, че в чл. 10, ал. 4 от Наредба 8121з-347/25.07.2014 г. за условията и реда за награждаване на служителите на МВР е предвидено, че служители проявили героизъм, както и такива, които са постигнати високи резултати в служебната дейност с широк обществен отзвук или с изключителна значимост за обществото, могат да бъдат наградени с парична или предметна награда от министъра на вътрешните работи до 1200 лв. за индивидуална, и до 2400 лв., когато наградата е колективна. За да се извърши награждаването, то следва да стане въз основа на мотивирано предложение до органа, който има право да награждава със съответната награда. Както правилно е посочил административният съд, на основание чл. 72, ал. 1 от Инструкция 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, по време на изтърпяване на дисциплинарно наказание служителят може да бъде награждаван с предвидените в ЗМВР награди и отличия. Поради това, преценката за награждаването с индивидуална парична награда на служители на МВР е предоставена изцяло в оперативна самостоятелност на органа, който има право да награждава. Само той може да реши кой да бъде награден и кой не, било то служител с или без дисциплинарно наказание. Следователно, в процесния случай получаването на наградата не е било сигурно събитие, зависещо само от Заповед 6816з-416/17.07.2023 г. на Началник ЗЖУ - Плевен, поради и което в случая не е налице пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразната заповед и твърдяната вреда. Както съдът правилно е посочил, всичко е в рамките на оперативната самостоятелност и няма сигурно събитие получаване на награда, което да не е опосредено от волята на компетентен орган. По делото няма данни заповедта за награждаване да следва заповедта за налагане на дисциплинарното наказание в настоящия казус. Не е налице предходно волеизявление за награждаване, т.е. сигурно награждаване с индивидуална парична награда 1000 лв. Поради това, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като правилно е отхвърлил исковата молба на И. В. Д. по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против Главна дирекция Жандармерия, специални операции и борба с тероризма за присъждане на имуществени вреди. Следователно, съдебното решение, като правилно, следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав определя същите в размер на 100 лв., на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение