Решение № 6537 от 2.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12664/2015 г.

ВАСII отделение02.06.2016 г.докладчик Джузепе Роджери

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4458/26.06.2015 г, постановено по адм. д. № 4366/2015 г, на Административен съд-София град, 22 с-в, РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 6537 от 2.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12664/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Наско Тодоров чрез процесуалния си представител, против Решение № 4458/26.06.2015 г., постановено по адм. д. № 4366/2015 г., на Административен съд-София град, 22 с-в, с което е отхвърлен предявеният от касатора иск срещу ДНСК-София с правно основание чл. 292 АПК. В жалбата се твърди, че решението е необосновано, неправилно, постановено в противоречие със съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяната му и постановяване на ново решение с което да бъде уважена жалбата му. Ответната страна - оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С оспореното решение Административен съд - София град е отхвърлил предявеният от касатора срещу ДНСК иск с правно основание чл. 292 АПК за признаване със сила на присъдено нещо, че Заповед № РД-14-83/27.07.2011 г, на зам. началника на ДНСК за премахване на незаконен строеж: "Басейн малък под 100 куб. м, изграден в ПИ № 468/1693, 1694, кад. лист № Г-26-13-А и Г-26-13-В, местност "Щъркелово гнездо", землището на язовир "Искър" не подлежи на изпълнение, поради настъпили нови факти и обстоятелства като неоснователен. Касаторът се позовава на издаденото Удостоверение за търпимост на строежа по реда на § 16 ПР ЗУТ от 01.08.2013 г, след издаване на Заповед № РД-14-83/27.07.2011 г, на зам. началника на ДНСК за премахване на незаконен строеж. Съдът е приел, че се касае за новосъздаден писмен документ, който не удостоверява настъпването на нови факти след издаване на заповедта за премахване на незаконния строеж. Не е налице ново обстоятелство по смисъла на чл. 292 АПК, тъй като касае обстоятелства които са били налице по време на производството по оспорване на изпълнителното основание. Удостоверението за търпимост има доказателствена сила само в нотариалното производство за прехвърляне на строежа. Извън него не поражда, нито удостоверява права или задължения. Определението е правилно. Съгласно нормата на чл. 292 АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение /изключване или погасяване/, разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание. В случая ищците не се позовават на факти от вида на визираните по-горе, какъвто например е изтекла давност по чл. 285, ал. 1 АПК. Удостоверенията за търпимост, издадени след влизане в сила на заповедта за премахване на незаконния строеж не сочат на неизискуемост на задължението за премахване, тъй като са издадени по реда на § 127 ПЗР на ЗИДЗУТ, след влизане в сила на заповедта за премахване. Освен това Удостоверението за търпимост е неотносимо към преценката за законност на строежа, дори и да е налице към момента на установяване на незаконния строеж и оспорване на заповедта за премахването му. Това е така, тъй като закона е придал изрично само удостоверителна сила на Удостоверението за търпимост и то досежно прехвърлителни сделки - § 16, ал. 1, изр. последно и § 127, ал. 1, изр. последно от ПЗР ЗУТ. С оглед на изложеното и тъй като не са налице касационните основания за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, решението като правилно следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

4