Решение № 11786 от 9.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2657/2015 г.

Решение № 11786 от 9.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2657/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Захария Кръстева Белева от гр. Пловдив против решение № 26 от 8.01.2015 г. по адм. д. № 2440 по описа за 2014 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против решение № РД-233 от 1.08.2014 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират неправилно прилагане на чл. 94, ал. 3 и чл. 98, ал. 1 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пловдив е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пловдив е решение № РД-233 от 1.08.2014 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 4606084551 от 13.03.2014 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в частта за началната дата 7.02.2014 г., от която на Захария Кръстева Белева е отпусната добавка за чужда помощ към получаваните лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и лична социална пенсия за инвалидност. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Пловдив е стигнал до правилния краен извод за издаване на оспорените актове при правилно прилагане на материалноправната разпоредба чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване. Изложените в касационната жалба съображения за материалноправни нарушения се преценяват като неоснователни. Съгласно чл. 103 от КСО пенсионерите с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, получават към определената им пенсия добавка в размер 75 на сто от социалната пенсия за старост. Потребността от чужда помощ представлява компонент на експертизата на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане по силата на чл. 61, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). С чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето е предвидено, че експертизата на вида и степента на увреждане, степента на трайно намалената работоспособност и професионалните болести се извършва от ТЕЛК и НЕЛК. В същия смисъл в чл. 3, ал. 2 от НМЕ е разписано, че експертизата на трайно намалената работоспособност, на вида и степента на увреждане на лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, се осъществява от ТЕЛК и НЕЛК. На основание чл. 68, ал. 1 от НМЕ ТЕЛК и НЕЛК се произнасят и по потребността от чужда помощ, когато определят степен на трайно намалена работоспособност (степен на увреждане) над 90 на сто. В разглеждания случай е установено, че до датата на преосвидетелстването, извършено с влязло в сила ЕР на ТЕЛК № 0472 от 7.02.2014 г., жалбоподателката Белева е била с определена степен на трайно намалена работоспособност (ТНР) 78.5 на сто. Както степента на трайно намалената работоспособност от 100 процента, така и потребността от чужда помощ, се считат за установени от датата на преосвидетелстване 7.02.2014 г. Жалбоподателката не е обжалвала експертното решение в частта за началната дата на преосвидетелстване, от която е удостоверена по-висока степен на ТНР и съответно необходимост от чужда помощ. Без правно значение е наличието на подадена молба-декларация за преосвидетелстване вх. № 8628/3.07.2009 г., по която ТЕЛК не се е произнесла в 3-месечния срок по чл. 30, ал. 2 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (отм., бр. 34 от 4.05.2010 г.). Непроизнасянето в срок формира мълчалив отказ за издаване на акт за преосвидетелстване, който не е бил обжалван по реда на АПК. Видно от приложената медицинска документация, при извършеното преосвидетелстване ТЕЛК е ползвала документи, удостоверяващи здравословното състояние на лицето след 3.07.2009 г.: епикриза от 27.10.2010 г., амбулаторни листове от 9.05.2013 г. и 28.01.2014 г., както и извършен преглед към момента на издаване на експертното решение. С оглед на тези обстоятелства не може да намери приложение разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО, съгласно която пенсия за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК). След като с експертното решение не е определена друга начална дата на по-високата степен на ТНР и потребността от чужда помощ, за такава следва да се счита датата на преосвидетелстване. Правото на добавка за чужда помощ по чл. 103 от КСО е възникнало на датата 7.02.2014 г., когато компетентният орган на медицинската експертиза е преосвидетелствал лицето и е определил нова степен на ТНР 100% с потребност от чужда помощ. С оспорените актове пенсионните органи законосъобразно са отпуснали добавката за чужда помощ от датата на придобиване на правото 7.02.2014 г., удостоверена с влязлото в сила експертно решение. Като е стигнал до извод за законосъобразност на оспореното административно решение, макар и по различни съображения и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,