Решение № 5607 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11517/2012 г.

Решение № 5607 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11517/2012 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Николай Драганов Георгиев срещу решение № 290 от 26.11.2010 г., постановено от Административен съд Кюстендил по адм. д. № 58/2010 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлена като неоснователна жалбата срещу заповедта за одобряване на план на новообразуваните имоти. Производството по делото е образувано и във връзка с касационна жалба на Николай Драганов Георгиев срещу допълнително решение № 144 от 13.07.2012 г., постановено по същото дело на основание чл. 176 от АПК. С тази касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател права искане за отмяна на допълнителното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което молбата да бъде отхвърлена. Ответникът - областен управител на Кюстендилска област, представляван в производството от юрк. Тодоров, излага доводи за неоснователност на касационните жалби. Ответникът Николай Страхилов Николов, представляван от адв. Василев, излага доводи за неоснователност на касационните жалби и прави искане за оставяне в сила на основното и допълнителното решение. Заинтересованата страна Елка Страхилова Василева, представлявана от адв. Василев, излага доводи за неоснователност на касационните жалби и прави искане за оставяне в сила на основното и допълнителното решение. Останалите заинтересовани страни не вземат становище по касационните жалби. Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага основното и допълнителното решение като правилни да бъдат оставени в сила. Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането им е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба срещу решение № 290 от 26.11.2011 г., постановено от Административен съд Кюстендил по адм. д. № 58/2010 г. е НЕОСНОВАТЕЛНА. Разгледана по същество касационната жалба срещу допълнително решение № 144 от 13.07.2012 г., постановено от Административен съд Кюстендил по адм. д. № 58/2010 г. е ОСНОВАТЕЛНА. Производството по делото е образувано във връзка с оспорване на заповед № 494 от 28.12.2007 г., издадена от областния управител на Кюстендилска област, с която е одобрен план на новообразуваните имоти за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м. "Дренски рид" и м. "Свети Спас", землището на гр. Дупница, област Кюстендилска. Заповедта е оспорена по отношение на предвиденото отреждане за имот 80.111 и сграда с идентификатор 80.111.1. Съдът е отменил заповедта в оспорената част като незаконосъобразна. За да стигне до този правен извод, решаващият съд е приел, че отразяването в плана на новообразуваните имоти и регистъра към него относно доказаната собственост за имот 80.111 не е съобразено с действителните права. Съдът е приел за установено, че оспорващата страна, като наследник на Страхил Николов Якимов, се легитимира като собственик на имота с представен по делото нотариален акт. От друга страна, съдът приема, че лицето вписано като собственик на имота не е представило убедителни писмени доказателства, които да удостоверят принадлежността към една от трите групи лица, за които плана на новообразуваните имоти предвижда отреждане. По тези доводи заповедта е отменена и преписката върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. След постановяване на това решение е подадено искане от оспорващата страна за допълване на постановеното решение. Излагат се доводи, че при постановяване на съдебното решение съдът не се е произнесъл във връзка с оспорването за отреждане, предвидено за имот 80.112. По това искане на основание чл. 176 от АПК, съдът е постановил допълнително решение, с което заповедта е отменена и по отношение на този имот. За да стигне до този извод, съдът е кредитирал приети по делото основно и допълнително заключение на назначена съдебно-техническа експертиза. Съобразно това заключение между двата имота няма материализирана граница и може да се прием, че двата имота като цяло са идентични на този описан в нотариален акт № хх, т. III, н. д. № ххх/хххх г. Във връзка с възраженията на заинтересованата страна и представените доказателства, удостоверяващи възстановяване на право на собственост на лозе от 2,000 дка в м. Дренски рид, съдът е приел, че няма да обсъжда тези доказателства, тъй като са представени едва след изпращане на делото за постановяване на допълнително решение и обсъждането им може да доведе до различни правни изводи от тези изложени в основното решение. Постановеното основно решение е правилно. Съдът е стигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи. С плана на новообразуваните имоти се устройват териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. След отреждането за ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост на съответни имоти, с оглед изискванията на § 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ, разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. метра. С ПНИ се отреждат имоти и за трета категория лица - тези, които се легитимират за собственици с надлежен документ за собственост, какъвто е и настоящият случай. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистъра на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти и съдържат данни индивидуализиращи собственика на имота. Обосновани са правните изводи на решаващия съд, че оспорващата страна е установила, с представен по делото нотариален акт за извършено покупко-продажба, че неговия наследодател е придобил имот - лозе с площ от 1,000 дка в м. Дренски рид. Този имот е идентифициран като новообразуван имот 80.111, поради което предвиденото отреждане за друго лице не съответства на установените права. Правилната идентификация на имота е установена, както от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, така и от записаната идентификация на сградата в имота, отразена за наследодателя на жалбоподателя. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че оспорващата страна не се легитимира като ползвател, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост, поради което за него не следва да се отрежда имот с плана на новообразуваните имоти. С ПНИ се отреждат имоти, както за лица легитимиращи се като собственици при приключили административни производства по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, така за лицата които се легитимират като собственици с нотариален акт, който е официален удостоверителен документ и се ползва с формална доказателствена сила до оспорването му по съответния съдебен ред. Съобразявайки представения нотариален акт, съдът е стигнал до обоснован и законосъобразен извод, че предвиденото отреждане и записа в разписния лист относно собствеността на имот 80.111 и сграда с идентификатор 80.111.1 не отговаря и не отразява напълно удостоверено право на собственост. По тези доводи настоящият състав, счете че обжалваното основно решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Обжалваното решение, постановено в производство по чл. 176 от АПК е неправилно. Изводите на съда за наличие на основание за постановяване на допълнително решение са незаконосъобразни. С искането за постановяване на допълнително решение са развити доводи, че съдът не се произнесъл изцяло по заявения предмет на оспорване, поради което следва да допълни решение си като се произнесе по законосъобразността на отреждането за имот 80.112. Неправилни са изводите на съда, че в случая са налице процесуалните предпоставки за постановяване на допълнително решение. Съгласно разпоредбата на чл. 176, ал. 1 АПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Решението е непълно, когато не обхваща целия спорен предмет. При непълното решение липсва формирана воля на съда относно част от спорното право. В случая не може да се приеме, че с основното решение съдът не се е произнесъл по цялото искане, поради което решението следва да бъде допълнено. С разпореждане от 1.03.2010 г., съдът е оставил без движение разглеждането на жалбата, като е дал указание на оспорващата страна да уточни предмета на оспорване. В изпълнение на дадените указания, с уточняваща молба от 15.03.2010 г. жалбоподателят е уточнил, че оспорва заповедта за одобряване на плана на новообразуваните имоти по отношение на отреждането, предвидено за имот 80.111. В тази молба изрично е уточнено и искането - съдът да отмени заповедта за имот 80.111 и имот 80.111.1 и да разпореди тези имоти да бъдат вписани на наследници на Страхил Николов Якимов. Съобразно уточнения предмет на оспорване, съдът е докладвал делото в първото проведено заседание. В преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК заповедта за одобряване на плана на новообразуваните имоти не е била оспорено по отношение на отреждането, предвидено за имот 80.112. Едва в хода при разглеждане на делото, след приемане на заключението на съдебно-техническа експертиза, пълномощника на жалбоподателя е навел доводи за незаконосъобразност на заповедта и в тази част. Не може да се приеме, че с направените възражения предмета на делото може да бъде изменен, тъй като тези възражение са направени след изтичане на преклузивния срок за оспорване на заповедта по отношение на това отреждане. Тъй като съдът не е бил надлежно сезиран с оспорване на заповедта по отношение на отреждането за имот 80.112 не може да се приеме, че постановеното основно решение е непълно. С основното решение съдът се е произнесъл изцяло по заявения и допустим за разглеждане предмет на оспорване, а именно предвиденото отреждане за имот 80.111 и сграда с идентификатор 80.111.1. По тези доводи настоящият състав счете, че постановеното допълнително решение е неправилно и следва да бъде отменено. Липсват процесуални предпоставки за постановяване на допълнително решение, тъй като с основното решение съдът се е произнесъл изцяло по заявения предмет на оспорване. Предвиденото отреждане за имот 80.112 не било предмет на оспорване, надлежно заявен с подадената жалба. При това положение след отмяна на допълнителното решение като неправилно, следва да се постанови решение по същество на искането, с което да бъде отхвърлена молбата по чл. 176 от АПК за допълване на съдебното решение. По тези доводи и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 и във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,