Решение № 5587 от 28.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2166/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Х. А., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуален представител адвокат Р. Георгиев, против решение 68 от 06.01.2025 г., постановено от Административен съд - Хасково - VII състав, по адм. д. 1394/2024 г. В касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 - АПК - неправилност на съдебния акт. Според касационния жалбоподател оспореното решение е произнесено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Касаторът счита, че първостепенният съд не е съобразил изложената в проведеното интервю в ДАБ бежанска история, както и наличието на въоръжен конфликт в държавата му по произход, който създава реална опасност за сигурността и живота на кандидата. Възразява срещу извода на съда, че в случая не са налице факти и твърдения на жалбоподателя, които да обусловят предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на акт по същество с отмяна на отказа на ответника, обективиран в атакувания административен акт. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/, оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Е. Хичовски, който в съдебно заседание пледира за потвърждаване обжалваното решение и отхвърляне жалбата на чуждестранния гражданин, като се позовава на Справка за актуална обществено-политическа обстановка в Сирия към 08.04.2025 г. Моли съда да остави в сила съдебното решение, което е правилно, валидно и законосъобразно, защото съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложил материалния закон, като правилно е приел, че не са налице предпоставките нито по чл. 8, нито по чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като счита, че съдът е потвърдил процесното решение на председателя на ДАБ и е постановил правилен акт, който следва да се остави в сила. В този смисъл прилага и подробно писмено становище. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на А. Х. А. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна, в преклузивния законен срок, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 68 от 06.01.2025 г. е отхвърлена жалбата на А. Х. А., гражданин на Сирия, роден на [дата]., против решение 11889/14.11.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Хасково е приел, че в конкретната хипотеза не са налице предвидените в закона условия и предпоставки за предоставяне на претендирания бежански статут, регламентирани в разпоредбите на чл. 8 ЗУБ, както и за предоставяне в полза на жалбоподателя на поискания от него хуманитарен статут, съобразно императивните изисквания на нормата на чл. 9 ЗУБ. Първостепенният съд е обсъдил задълбочено разказаната лично от жалбоподателя бежанска история и съгласно изложените в нея факти и обстоятелства е извел заключение за неоснователност и недоказаност на жалбата и на претенцията му да придобиване на поискания статут. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след детайлно обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че с две молби от 31.07.2024 г. и от 05.08.2024 г. до ДАБ жалбоподателят е поискал закрила, след което на 06.08.2024 г. същият е регистриран с Регистрационен лист рег. УП-33713/06.08.2024 г., на която дата чужденецът е подал декларация по реда на чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и за даване на съгласие ДАБ при МС да събира информация за него и за обработване на пръстови отпечатъци, получил е информация за обработване на лични данни за чужденци, търсещи международна закрила и за задълженията на чужденците, настанени в центрове на ДАБ; указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България; относно правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗУБ; относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България, ведно със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молби за статут с приемни в ДАБ при МС, съставена му е ЕВРОДАК дактилоскопна карта, и е настанен в РПЦ [населено място]. Относно претенцията на А. Х. А. за придобиване статут на бежанец, в мотивите на обжалваното съдебно решение правилно е отразено, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо него да е било извършено регламентираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, относимо за предоставянето на бежански статут, с оглед на което преценката на сезирания адм. орган, че изложените от чужденеца мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, са обосновани и законосъобразни. От значение е обстоятелството, че кандидатът ясно е посочил, че срещу него лично не е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход. Основният мотив, който жалбоподателят заявява за напускането на Сирия, е общата обстановка на несигурност в страната, поради наличието на война. В случая ответникът е приел за достоверни тези страхове, и е формирал обективен и правилен извод, че в случая не е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2- ал. 5 ЗУБ, защото жалбоподателят не е бил лично заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти, вкл. и по етнически или религиозни причини в Сирия. В административното и в съдебното производство не са ангажирани доказателства спрямо кандидата властите или армията да са предприели действия, които да се определят като преследване, с цел да отслужи редовната си военна служба. Член на неговото семейство няма признат в Република България статут на бежанец, което изключва възможността да му се предостави деривативен такъв статут съгласно чл. 8, ал. 9 ЗУБ. Ето защо заключението на административния орган за неоснователност на искането на жалбоподателя за предоставяне на статут законосъобразно и обосновано. Първостепенният съд вярно е отразил, че в приложените по делото източници се съдържат данни за промяна в обстановката в Сирия, за което и след издаването на процесния адм. акт са изготвени и представени от ДАБ нови справки. Съобразявайки ги заедно с информацията от общодостъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето - свалянето от власт на президента А., решаващият съдебен състав правилно е преценил, че тези нови факти не сочат за изменение в обществено- политическия живот в Сирия, което да се отразява отрицателно върху гражданите й и конкретно върху жалбоподателя, по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Представената в касационното производство актуална справка към 08.04.2025г. не опровергава горепосочените изводи. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че понастоящем няма основания да се приеме, че в страната по произход на жалбоподателя са настъпили преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Информацията не сочи към датата на постановяване на съдебното решение в Сирия да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. По отношение възраженията, изложени в касационната жалба срещу изводите на първостепенния съд по приложението на чл. 9 ЗУБ, касационният съдебен състав намира, че също са неоснователни. Оплакванията, както в първоинстанционната, така и в касационната жалба са, че ответникът незаконосъобразно е отказал предоставяне на хуманитарен статут на А. Х. А.. Съдът не споделя становището на касатора, защото в случая не се твърди и не се установява от приетите по делото писмени доказателства, в държавата си по произход кандидатът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, а тава е сериозна индиция, че няма да понесе такива посегателства и при завръщането си там. Не са налице и данни за наличието на обстоятелствата, визирани в нормите на чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Издателят на процесния адм. акт и решаващият състав на АС - Хасково са осъществили правилна преценка и относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по реда на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, които са приложими при по-обща опасност, изразяваща се в тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Те са предвидени като условия за предоставяне на субсидиарна закрила и в отменения чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила /аналогичен на чл. 40 от действащата Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година/. Съобразено е задължителното му тълкуване с Решение от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 на СЕС, според което съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Такова съществуване може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт или безогледно насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия, се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Тази концепция за "пълзящата скала" кореспондира с позицията на ЕСПЧ, че само в изключителни случаи е възможно общата ситуация на насилие в мястото, където трябва да бъде върнато лицето, да е с такъв интензитет, че връщането там би било в нарушение на чл. 3 ЕКПЧОС, без да е необходимо да се доказва, че то се намира и в специфичен риск. Първостепенният съд правилно е акцентирал, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В случая е съобразена информацията досежно актуалната политическа и икономическа обстановка в държавата по произход, съдържаща се в представените по делото справки на Дирекция "Международна дейност" ДАБ при МС, въз основа на които ответникът и първостепенният съд точно са установили, че в Сирия все още има ситуации на несигурност и атентати, извършвани от екстремистки групи, но независимо от това ситуацията със сигурността като цяло е стабилна и не може да се говори за безогледно насилие. Не е било спорно обстоятелството, че на територията на държавата по произход има вътрешен въоръжен конфликт от 2011 г., но от 2020 г. конфликтът на територията на страната се намира в състояние на застой, като фронтовите линии към момента са стабилизирани и фактически съществуват четири зони под контрола на различни участници в конфликта зони под контрола на официалното сирийско правителство, зони под контрола на кюрдското самоуправление, зона под контрол на т. нар. "Правителство на сирийското спасение" и зони под контрола на Турция и съюзническите й милиции. Правилно е становището на решаващия съдебен състав, че в момента има други части от държавата по произход - Дамаск, Тарту, в които кандидатът да може сигурно и законно да пътува, да получи достъп и да се установи там по смисъла на чл. 9, ал. 5 ЗУБ. При тези данни законосъобразно е посочено в обжалваното решение, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в Сирия, той не е повсеместен, а и не може да се счита, че със самото си присъствие в дадено населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие породено от въоръжения конфликт. От значение е и фактът, че от приетите по делото доказателства не може да се формира извод, че личното и общественото положение на А. Х. А. го поставят в такава рискова група, която да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там. В тази връзка правилно е съобразено обстоятелството, че семейството на кандидата продължава да живее в тази област. В мотивите на обжалваното съдебно решение точно е констатирано, че в съответствие с разпоредбата на чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на ДАБ при МС Дирекция "Международна дейност" събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, и изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. С оглед на това приетите по делото справки са издадени от компетентен държавен орган в кръга на правомощията му по установените форма и ред, поради което представляват официални свидетелстващи документи и се ползват с материална доказателствена сила, поради което те обвързват съда да приеме, че при извършената от издателя им проверка са установени фактите, които са удостоверени в тях, като в случая те не са опровергани, тъй като от жалбоподателя не са представени никакви насрещни доказателства в защита на неговото становище. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че първостепенният съд правилно е тълкувал и приложил нормите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, с оглед на което обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209 АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,