Решение № 1534 от 7.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12308/2015 г.

Решение № 1534 от 7.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12308/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - С. при ЦУ на НАП против Решение № 5622/25.08.2015 г., постановено по адм. дело № 5608/2014 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отменен Ревизионен акт № 2101309297/03.02.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 708/24.04.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - П., с който на "О. И." ООД за данъчен период м. 02.2013 г. е определено данъчно задължение по ЗДДС в размер на 14 713,91 лева, във връзка с непризнати вътреобщностни доставки, с получател румънското дружество S. I. I. S. R. L. и осъдена Дирекция "ОДОП" - С. да заплати на "О. И." ООД разноски в размер на 500 лева. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилен извода на административния съд за доказани вътреобщностни доставки по две фактури с получател румънското дружество S. I. I. S. R. L., по съображения, че съдът не подложил на анализ обстоятелството, че румънското дружество не е декларирало получени доставки, не е представило документи за превоз на стоката и било установено разминаване в параметрите на фактурираните капаци по фактура и по международна товарителница. В заключение се претендира отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "О. И." ООД срещу издадения ревизионен акт. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "О. И." ООД не взема становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срок и от страна по делото. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд - С. град (АССГ) е образувано по жалба на "О. И." ООД срещу Ревизионен акт (РА) № 2101309297/03.02.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 708/24.04.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - П., с който на "О. И." ООД за данъчен период м. 02.2013 г. е определено данъчно задължение по ЗДДС в размер на 14 713,91 лева, във връзка с непризнати вътреобщностни доставки (ВОД), с получател румънско дружество S. I. I. S. R. L. За да отмени издадения РА, АССГ е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимия материален закон. Този извод, АССГ е обосновал, след като е приел за неправилни правните изводи на приходната администрация, че документираните процесни доставки с получател румънското дружество S. I. I. S. R. L. не следва да се третират като вътреобщностни доставки за целите на ЗДДС, от което следвал и неправилен правен извод в РА за начисляване на ДДС върху извършени облагаеми доставки на територията на страната. След анализ на установената фактическа обстановка и събраните доказателства в хода на ревизията и съдебното производство, съдът е приел, че процесните доставки отговарят на формалните изискванията на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС за изпълнение на вътреобщностни доставки, като за изпращането и транспортирането на стоката са представени транспортни документи - ЧМР, в които румънското дружество е посочено като получател на стоките, мястото на доставянето е на територията на Румъния, и представените ЧМР са подписани от посочените в тях изпращач, превозвачи и получатели. Приел е, че осъществяването на ВОД се доказва с документите по чл. 45 ППЗДДС, тъй като представените ЧМР-та за всяка от двете фактурирани доставки доказва изпращането и транспортирането на стоките. Приел е, че в подкрепа на извода за реално изпълнение на ВОД били и представените пред съда доказателства за осъществена кореспонденция по имейл между ревизираното лице и румънското дружество, в която се съдържали всички основни параметри на доставките, както и извършеното авансово плащане по фактурираните доставки и осчетоводяването на фактурите при ревизираното лице, установено със заключение на ССчЕ. Приел е, че обстоятелството, че един от превозвачите не е декларирал доставки за румънското дружество, посочено като получател в ЧМР не може да обоснове извод за неизвършен транспорт, след като приходната администрация не е извършила насрещна проверка на посочения превозвач. По отношение на констатираното различие между посочените размери на капаците по фактури и ЧМР, съдът е приел, че различието се дължи на техническа грешка, като се е позовал на всички съпътстващи доставката документи - сертификати за качество, декларации за съответствие, заявки за конкретни доставки. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС регламентира ВОД и това е доставка на стока от лице от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. ВОД са облагаеми със ставка нула, съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Ал. 2 на същата правна норма препраща към ППЗДДС, относно документите, с които се доказва ВОД. Тези документи са определени с чл. 45 от ППЗДДС (в приложимата редакция ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.), като са разделени на две групи - документ за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В случая безспорно са налице фактури за доставките, с всички реквизити, включително и идентификационния номер по ДДС на получателя, под който номер му е извършена доставката. Спорен по делото е бил въпросът за наличие на документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на Румъния. По делото не е било спорно, че транспорта е извършен от трето лице за сметка на получателя, поради което на основание чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, са били необходими транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Цитираната разпоредба изисква алтернативно наличието на един от посочените документи, в случай, че транспорта е извършен от трето лице - превозвач. Настоящата инстанция счита, че приетите писмени доказателства - товарителници /ЧМР/ за извършени две доставки през м. 12.2012 г., правилно са приети от първоинстанционния съд за редовни от външна страна транспортни документи, които се ползват с материална доказателствена сила по отношение условията на транспорта, в това число дестинацията на стоките. Представените товарителници съдържат всички реквизити - дата на транспортиране, данни за изпращач, получател и превозвач, разтоварен пункт и товарен пункт, подписи и печати на изпращач и превозвач и с подпис и печат на получателя, описание на стоките и индивидуализация на инвойс фактурата. В чл. 9 от Конвенцията е посочено, че товарителницата до доказване на противното /което в случая не е доказано от органа по приходите/ удостоверява условията на договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността й, на основание чл. 4 от същата Конвенция, не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. Съществен момент за осъществяването на ВОД е изпращането или транспортирането на стоките до територията на друга държава членка, което означава фактическо напускане на стоката на границата на страната и преминаването й на друга територия. Конкретното място и адрес, където е получена стоката на територията на друга - държава членка е ирелевантно за облагането с ДДС, тъй като от момента на напускането на стоката от територията на страната, задължението за самоначисляване преминава към регистрираното по ДДС лице - получател на стоката. В конкретния случай, представените международни товарителници безспорно установяват, че стоките са изпратени и транспортирани до територията на друга държава членка. Доставчикът "О. И." ООД е представил всички необходими документи, които да установят изпращането и транспортирането на стоките, като данните, отразени в международните товарителници съответстват на събраните по делото други косвени доказателства за осъществен ВОД. Като косвени доказателства за осъществяване на ВОД, правилно съдът е ценил представените от ревизираното лице съпътстващи доставката документи - заявки по имейл, декларации за съответствие на стоките, сертификати за качество, счетоводното отразяване на продажбата на стоките при доставчика, както и доказателствата за извършено авансово плащане от румънското дружество по процесните доставки. Неоснователно е твърдението на касатора за неправилност на решението, тъй като съдът не обсъдил обстоятелството, че получателят - румънско дружество не е изпълнило задължението си за деклариране на доставките. Само по себе си това обстоятелство не води до извод за извършени ВОД. Съгласно постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) освобождаването на ВОД на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че в следствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставчика - решение по дело С-409/04 Teleos т. 42 и др. В конкретния случай доставчикът е представил всички необходими доказателства, които да установят фактическото напускане на стоките от територията на Р. България, като данните отразени в транспортните документи съответстват на събраните по делото и в ревизионното производство доказателства, както и от заключението на приетите по делото ССчЕ. Неоснователно е твърдението на касатора за неправилност на решението, тъй като съдът неправилно преценил обстоятелствата за липса на документи за превоз на стоката. Правилни са изводите на съда, че представените транспортни документи удостоверяват изпращането и транспортирането на стоката от територията на Р България до територията на Румъния и това са документите за превоз на стоката. При липса на извършена насрещна проверка на превозвача, необосновано приходната администрация твърди, че превоза не е извършен от посочените в товарителниците лица като превозвачи и получателя е следвало да представи други документи за превоза. Неоснователно е твърдението на касатора за неправилност на решението, тъй като съдът не е съобразил и установеното разминаване в параметрите на фактурираните капаци по фактура и по международна товарителница. Правилен е изводът на съда, че разминаването само в параметрите на стоката - капаци, не и относно количеството и стойността им, се дължи на техническа грешка, като се е позовал на документите съпътстващи доставката и заключение по назначена ССчЕ, което е прието по делото без възражения от приходната администрация. От изложеното следва, че декларираните от "О. И." ООД ВОД са доказани по реда на чл. 45 ППЗДДС, поради което правилно съдът е приел, че дружеството не дължи ДДС за тези доставки. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - С. е неоснователна, а оспореното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията за разноски от страна на касатора е неоснователна, а поради липса на претенция от страна на ответника по касация, такива не следва да се присъждат и на тази страна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,