Решение № 8100 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5509/2013 г.

Решение № 8100 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5509/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на министъра на външните работи срещу решение № 2352 от 19.02.2013 г. по адм. дело № 7851/2012 г. по описа на Върховния административен съд - пето отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответницата - София Владимирова Димитрова (Владимирова) от гр. София, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С решение № 2352 от 19.02.2013 г. по адм. дело № 7851/2012 г. Върховният административен съд - пето отделение, е отменил заповед № Т-271 от 20.04.2012 г. на министъра на външните работи. Съдът е приел, че жалбоподателката е държавен служител, назначена на длъжност директор на дирекция "Информация и комуникации", като тази структура е част от специализираната администрация на министъра на външните работи. Ръководителят на звеното за връзки с обществеността в политическия кабинет е в различно положение спрямо служител от специализираната администрация, който е назначен на ръководна длъжност, макар и натоварен с функции, присъщи на служител за връзки с обществеността. Направен е изводът, че длъжността, заемана от Димитрова, не попада в политическия кабинет на министъра на външните работи, поради което издадената на основание чл. 28, ал. 6 ЗА заповед за уволнение е незаконосъобразна. Решението - предмет на контрол от касационната инстанция, е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че София Владимирова Владимирова е назначена със заповед № Т-2760 от 8.09.2009 г. на министъра на външните работи за държавен служител - директор на дирекция "Информация, връзки с обществеността и европейска комуникация". Със заповед № Т-1888 от 1.03.2010 г. е преназначена на длъжност "директор" на дирекция "Информация и комуникация". От длъжностната характеристика, която е връчена на Владимирова на 5.01.2010 г. след назначаването й като директор на дирекция "Информация, връзки с обществеността и европейска комуникация", се установява, че служителят е пряко подчинен на министъра на външните работи и го подпомага чрез изготвяне на становища, предложения за позиции, медийни анализи, планиране на медийни кампании, организира публичните изяви на цитирания министър, неговите заместници и експерти. Областите на дейност на директора на дирекция "Информация, връзки с обществеността и европейска комуникация" са формулирани така: контакти с държавните институции, информационни дейности, връзка с медиите, анализ и планиране. По делото няма данни друга длъжностна характеристика да е връчвана на Владимирова след преназначаването й на длъжността "директор" на дирекция "Информация и комуникация". Това означава, че функционалните й задължения за изпълнение на новата длъжност не са били променени. От цялостния анализ на тези задължения се налага изводът, че те са такива на ръководител на звено за връзки с обществеността. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че с касационната жалба е представена длъжностна характеристика на длъжността "директор" на дирекция "Информация и комуникация", която е връчена на заместващия Владимирова по време на нейния продължителен отпуск Димитър Япраков и тази характеристика не се различава от връчената на Владимирова. В разпоредбата на чл. 28, ал. 2, предложение второ от Закона за администрацията (ЗА) изрично е записано, че ръководителят на звеното за връзки с обществеността се включва в политическия кабинет на министъра. Тази законова разпоредба е пределно ясна и не подлежи тълкуване, нито на изменение с подзаконови нормативни актове или щатни разписания. Що се касае до съображенията, че Владимирова е назначена като държавен служител, а не по трудово правоотношение, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 28, ал. 5 ЗА, който точно определя кои лица от политическите кабинети трябва да се назначават по трудов договор, а това са: началникът на кабинета, парламентарният секретар, говорителят, съветниците и експертите по ал. 4, техническите сътрудници, както и служителите по ал. 3. Владимирова не е назначена като съветник, респ. експерт, а като ръководител на звеното за връзки с обществеността. Член 28, ал. 3 ЗА се отнася до политическите кабинети на заместник министър- председателите. Член 28, ал. 5 ЗА следва да се тълкува и във връзка с чл. 28, ал. 6 ЗА. В последния текст изрично е посочено, че правоотношенията с лицата по ал. 5, както и с ръководителя на звеното или с експерта за връзки с обществеността, се прекратяват по преценка на съответния орган на изпълнителната власт. От тази разпоредба се налагат следните изводи: Законодателят прави разлика между лицата по ал. 5 и ръководителя на звеното или експерта за връзки с обществеността, т. е. те са служители с различен статут. Няма изискване ръководителят на звеното за връзки с обществеността да е назначен по трудов договор. Правоотношението с ръководителя на звеното или с експерта за връзки с обществеността е с оглед на личността му и деловите му качества се преценяват от съответния орган на изпълнителната власт. Прекратяването на правоотношението с цитирания служител е изцяло в правомощията, в случая на министъра на външните работи, без тази преценка да подлежи на съдебен контрол. Стигайки до различни фактически и правни изводи, тричленният състав на Върховния административен съд е постановил неправилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се отменя. Делото е изяснено от фактическа страна и вместо отмененото решение се постановява ново, по съществото на спора, с което жалбата се отхвърля. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав - II колегия,