Решение № 50005 от 2.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1584/2022 г.

Решение № 50005 от 2.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1584/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по чл. 290 ГПК. Образувано по касационна жалба на Р. М. К., чрез адвокат Д. М., срещу решение № 725/02.12.2021 г. по в. гр. д. № 11605/2021 г. на Софийски градски съд, с което се отменя решение от 23.01.2020 г. по гр. д. № 36511/2019 г. на Софийски районен съд и са отхвърлени предявените от нея искове против "Фонд Мениджър на финансови инструменти в България" ЕАД, за отмяна уволнението на Р. М. К. с предизвестие изх. № 22/16.04.2019 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, за възстановяване на заеманата от нея преди уволнението длъжност "Ръководител звено ИТ" при ответното дружество и за обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение в размер на 24 173, 59 лева, за периода от 17.05.2019 г. до 14.11.2019 г., със законните лихви от подаване на исковата молба – 25.06.2018 г., до окончателното изплащане. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: "Какви са правните последици от изтичането на срока на предизвестие и издаването на заповед за уволнение, когато е връчена след този срок?" Отговор на материалноправния въпрос е даден с решение № 664 от 15.11.2010 г. по гр. д. № 192/2009 г. IV г. о. и решение № 559 от 09.07.2010 г. по гр. д. № 650/2009 г., в които се приема, че когато работодателят е отправил предизвестие и правото да прекрати трудовото правоотношение на това основание съществува, трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието, без да са необходими някакви действия на страните, а ако работодателят е издал някакви актове след изтичането на срока на предизвестието, те са без правно значение - трудовото правоотношение вече е било прекратено. С второто цитирано решение по гр. д. № 650/2009 г., ВКС, ІV г. о., се приема, че трудовото правоотношение може да бъде прекратено законно от работодателя и с писмено предизвестие без издаването на изрична заповед, тъй като в разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ е определен моментът, в който настъпват последиците от упражненото вече право от работодателя да прекрати трудовия договор с предизвестие. Правото на работодателя в този случай поражда действие с достигането на писменото изявление до адресата, това е правнорелевантният момент, към който следва да се преценява законността на изявлението и към който следва да се извършва преценката съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено. Настоящият състав на Върховния касационен съд споделя изцяло цитираната съдебната практика и в отговор на поставения въпрос приема, че когато в срока на предизвестието за прекратяване на трудовия договор на работника е издадена заповед за уволнение от работодателя, но същата е била връчена след изтичането на този срок, трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, а заповедта за уволнение е без правно значение. С оглед отговора на материалноправния въпрос и данните по делото, доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон са основателни. Въззивният съд правилно и обосновано е приел, че ищцата е заемала длъжността "Ръководител звено "ИТ" в ответното дружество по трудов договор, при действието на който тя е придобила и упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Също така правилно, въззивният съд е констатирал, че с предизвестие от 16.04.2019 г., връчено на същата дата, работодателят е направил изявление за прекратяване на трудовия договор, считано от 17.05.2019 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, както и че преди изтичането на срока на предизвестието е била издадена Заповед № 094/15.05.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, но на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. В нарушение на материалния закон, обаче, според въззивния съд, заповедта за уволнение е законна, тъй като посоченото в предизвестието основание е техническа грешка, поради което исковете за ищцата са неоснователни. Изводите на въззивния съд не могат да бъдат споделени. Срокът на "30 /тридесет/ дневно предизвестие", връчено на ищцата на 16.04.2019 г., е изтекъл на 16.05.2019 г., поради което трудовият договор е бил прекратен по чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ на тази дата. Изявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата със Заповед № 094/15.05.2019 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, е връчена на 17.05.2019 г., т. е. след изтичане срока на предизвестието, поради което е без правно значение. Трудовият договор се прекратява от момента на получаването на писменото изявление на работодателя, а законността на уволнението се преценява с оглед на конкретните обстоятелства, на които се основава упражненото потестативно право. По делото се установява по несъмнен начин, че спрямо ищцата не е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, тъй като трудовото й правоотношение е възникнало преди да е придобила и упражнила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. При тези съображения, настоящият състав на ВКС приема, че предявените искове за отмяна на уволнението, за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение поради незаконното уволнение за 6 месеца, в размера определен от приетата по делото съдебно-счетоводната експертиза, са основателни и следва да бъдат уважени. От Р. М. К., чрез адвокат Д. М., са поискани направените по делото разноски, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени, съобразно приложените доказателства. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение