Решение № 15524 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7294/2011 г.

Решение № 15524 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7294/2011 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Съдебното производство по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба подадена от Йордан Иванов Басменков, Мария Николова Басменкова, Петър Маринов Петров, Бистра Маринова Коцева, Петър Александров Младенов, Доротея Александрова Михова, Адриан Александров Тошев, Марийка Петкова Тошева и Тодорка Александрова Беловеждова всички от гр. София против решение от 01.10.2009 г. по адм. дело № 04029/2006 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III "б" състав, с което е отхвърлена жалбата на касаторите срещу мълчалив отказ на областния управител на област София да признае права на обезщетяване по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти /ЗОСОИ/ за отчужден по реда на Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия /ЗНЧИМП/. Изложени са твърдения за неправилност на решението като постановено в нарушение на материлноправни норми и при съществено нарушение на процесуални правила - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отменяване и решаване на спора по същество с присъждане на разноски. Ответникът - областен управител на област София, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на съдебното решение като постановено при съществено процесуално нарушение довело до неправилност на същото. Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 218 от АПК като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирани страни, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Не е спорна установената по делото фактическа обстановка. От доказателствата по делото /списък на национализираните фабрики и др. по Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия, Акт за завземане на бившата "Фабрика керамична Соф. Каменица-София-Мод. предградие, нарочен баланс, Удостоверение на ГИС-София, изх. № А-94-00-197/18.06.2004 г./ е установено, че наследствения имот /фабрика/ на касаторите е отчужден по закон и начин, посочен в чл. 1 и чл. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху отчуждени недвижими имоти /ЗВСОНИ/ и този имот не може да бъде върнат реално защото е станал публична собственост на държавата - включен е в активите на Д. И. П. "Софийска каменина", приело активите и пасивите на национализираната фабрика на наследодателя им Асен Каменов Басменков, съсобственик с Аврам Веселинов Стефанов. Според цитираната нормативна уредба, ако имотът не съществува реално бившите собственици или техните наследници подлежат на обезщетяване по един от начините визирани в ЗОСОИ - акции/дялове в дружеството приело активите на отдържавената фабрика или с компенсаторни записи. Правоимащите са заявили претенции за реално връщане на земята, жилищни компенсаторни записи за жилището находящо се в територията на фабриката, където е живеел наследодателя им, а за останалата част от имуществото акции или дялове в търговското дружество приело активите на национализираната фабрика или компенсаторни записи. В акта за завземане № 1514//29.10.1952 г. подробно са описани постройките /девет сгради/ в имота, площта на същия /9783 кв. м. застроено и незастроено място/, неговите граници /ул. Орион, ул. Димитровград, бр. Дикански и ДСП "Глиган", посочен е административния адрес на който се е намирала фабриката - ул. "Орион" № 9. Установено е и активното салдо по нарочния баланс, към 20.07.1948 г. - разлика в полза на актива 10 276 360 лв., за която сума е за писано, че следва да се извадът облигации на името на Асен Басменков - 6 422 725 лв. /62,5%/ и на Аврам Стефанов - 3 853 635 лв. /37,5%/. За извършеното отчуждаване липсват данни държавата да е заплатила следващото се обезщетение на собствениците, респ. неговите наследници. При тази фактическа установеност съдът е отхвърлил жалбата на касаторите срещу мълчаливия отказ на областния управител да признае права на обезщетяване по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти /ЗОСОИ/, като недоказана. Съображенията му за така постановения правен резултат са, че не можело да се даде отговор на въпроса дали имота, представляващ Керамична фабрика "Софийска каменина", находяща се в кв. "Модерно предградие", ул. "Орион" № 9, по-късно ул. "9-ти септември" № 9, не може да бъде върнат реално. Съдът се е позовал на изслушана съдебно-техническа експертиза, в която вещото лице е посочило, че не може да установи дали отчуждения имот е бил нанесен в кадастралната карта на гр. София като имот на Д. И. П. "Софийска каменина" и с какъв планоснимачен номер. Относно допустимостта на касационните жалби. Възражението за просрочие на касационните жалби е неоснователно. Датите на получаване на съобщението за решението и датите на подаване на касационните жалби са както следва: Мария Басменкова на 19.10.2009 г., к. ж. е подадена на 02.11.2009 г., видно от пощенското клеймо и отбелязването му от дл. л. от регистратурата на този факт върху к. жалба; Йордан Басменков - 12.10.2009 г., к. ж. пощ. клеймо на 26.10.2009 г.; Петър Маринов Петров и Бистра Маринова Коцева - 28.10.2009 г., к. ж. на 23.11.2009 г. Александър Петков Младенов - 02.11.2009 г, к. ж. на 16.11.2009 г.; Адриан Тошев - 17.11.2009 г., к. ж. на 23.11.2009 г.; Марийка Петкова Тошева - 30.11.2009 г., к. ж. на 23.11.2009 г., Тодорка Александрова Беловеждова не е получавала съобщение за основното решение, тъй като е пропусната да бъде вписана в диспозитива му. Подала е касационната си жалба на 15.11.2010 г. след съобщаване на допълнителното решение на 02.11.2010 г. Касационните жалби са подадени в 14-дневния срок и подлежат на разглеждане по същество. Решението е неправилно. Постановено е при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Необоснован и противно на установеното от доказателствата по делото е правния извод за недоказаност на претенцията за обезщетяване. Изложените правни съображения са относими само за способа за реално връщане на имота, а ЗОСОИ повелява, че ако одържавеното имущество не може да бъде върнат реално собствениците, респ. техните наследници се обезщетяват чрез другите предвидени в закона способи-акции/дялове или компенсаторни записи /жилищни компенсаторни/. чл. 2, ал. 2 вр. ал. 4, вр. чл. 7 от ЗОСОИ във вр. с чл. 2, ал. 3 и чл. 3, ал. 5 от ЗВСОНИ - за активното салдо по нарочния баланс намалено с стойността на реално възстановеното имущество /чл. 3, ал. 5 от ЗВСОНИ/. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗВСОНИ получаването на облигации не се смята за обезщетяване. Безспорно е установено, че имотът е одържавен по ред и начин визиран в чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ и заявителите подлежат на обезщетяване за активното салдо по нарочния баланс на одържавената фабрика, намалено с стойността на реално възстановеното имущество - чл. 2, ал. 2 вр. ал. 4, вр. чл. 7 от ЗОСОИ във вр. с чл. 2, ал. 3 и чл. 3, ал. 5 от ЗВСОНИ. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗВСОНИ получаването на облигации не се смята за обезщетяване. В противоречие с изискванията на служебното начало и разпоредбите на чл. 171, ал. 2 и ал. 4, вр. чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК, съдът не е оказал в нужната степен съдействие на страните за събирането на допустими доказателства за изясняване на предмета на делото от фактическа страна, както и да назначи допълнителна и евентуално разширена съдебно техническа експертиза, като сам определи задачите й. Като резултат от неспазване на посочените процесуални правила, съдът е достигнал до неправилен правен извод за липсата на предмет на правния спор, без да са отчетени приложените доказателства за съществуването на наследствения имот, за който касаторите претендират обезщетяване по реда на ЗОСОИ, връзка със ЗВСОНИ. Поради това, като е отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано, съдът е приложил неправилно материалния закон. Претенцията за присъждане на разноски ще следва да бъде разгледана при окончателно решаване на спора. По изложените съображения решението следва да бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,